Бургас: ЕК да провери шестимата българи, които ни отстраниха от „Културна столица на Европа”

Автор: Боряна ТЕНЧЕВА


Община Бургас ще изпрати сигнал до Европейската комисия, за да настоява за изясняване на ситуацията около журито, отстранило града ни от надпреварата за „Европейска столица на културата”. Ще искаме да знаем дали всичко е било прозрачно. Вчера Бургас отпадна от битката, а напред продължиха София, Пловдив, Варна и Велико Търново.
От администрацията ще настояват да бъде изяснено по какви критерии са избрани българските експерти в състава на комисията, оценявало градовете-претенденти, имало ли е скала, по която конкретно да е извършено оценяването. ”Ние държим на прозрачността в това състезание, така както подходихме към него, както и да знаем дали някои от членовете на журито не са в конфликт на интереси. Не искаме да водим войни, нямаме съмнения за политическа намеса. Получихме обаче сигнали за конфликт на интереси”, каза шефката на дирекция „Култура” в Община Бургас Весела Йорданова. Днес екипът, който основно движеше кампанията на морския град, начело със зам. кметът Йорданка Ананиева, категорично заяви пред журналисти: „С голяма изненада и недоумение приехме решението на журито”. Имената на хората, оценявали кандидатите, са били обявени само ден преди презентацията на градовете, в него има шестима българи, определени от Министерството на културата. Странното е, че при представянето на Бургас липсвал един от членовете на журито.

 Екипът, защитаващ кандидатурата на Бургас, е нямал никаква възможност да зададе въпроси защо е бил отстранен града ни от надпреварата. Очаква се протоколът с решението на комисията да бъде получен в Общината след 20 дни.

„Проектът на Бургас беше съобразен с всички изисквания. Незаслужено отпаднахме”, каза зам. кметът Йорданка Ананиева. Тя припомни, че преди да кандидатства за Европейска столица на културата, в Бургас са извършени сериозни подобрения на културната инфраструктура, сред които възобновяването и превръщането на Казиното в културен център, ремонта на откритата сцена Охлюва, по същото време и ЛУКойл Нефтохим дари на Общината Дома на Нефтохимика. След неговото пълно обновяване ще се реализират още редица културни проекти, предстои и още много работа в сферата на културата, включително и превръщането на бившата Немска болница в библиотека и музей. „В цялата ни подготовка за това състезание се стремяхме не само да говорим, но и да действаме. Бяхме включили над сто събития. Реализирахме и такива фестивали, които доказват, че можем да организираме международни мероприятия”, каза зам. кметът Ананиева.

Весела Йорданова подчерта, че кандидатурата на Бургас не е инициатива единствено на Община Бургас, тя е била подкрепена от общините от целия регион, както и от неправителствени организации.

От създаването на фейсбук страница на „Бургас 2019“ преди 1 година, каузата събра над 5500 фена, което в процентно съотношение спрямо жителите на града е повече от всеки друг български град-кандидат. Въпреки решението на журито, само от вчера вечерта до днес фейсбук страницата на Бургас 2019 има повече от 20 нови фена. В момента в града тече фестивалът „Бургас танцува“ – един от най-големите зимни фестивали в страната, и всичко най-интересно за него се публикува именно там.

Днес в Община Бургас е пристигнало писмо от екипа на „София 2019“, в което се казва:

„Приемете нашите искрени съжаления, че Бургас не е сред градовете, които продължават своето състезание за титлата „Европейска столица на културата“ през 2019. Въпреки това решение нашият екип е убеден, че Бургас предложи силна кандидатура и мотивиран екип. С това писмо изразяваме желанието на екипа на София 2019 да развива сътрудничество и общи инициативи в екипа на Бургас 2019. Това не е част от изискванията на някакви правила или опит да се спечелят дивиденти. Това е искреното разбиране на нашия екип, че всеки от градовете можеше да бъде в ситуация, в която вложените огромни усилия и енергия не получават достатъчно добра оценка.“

 

 Ето съставът на комисията, решил Бургас да отпадне от състезанието:

 

Г-жа Ану Кивило (Естония)

Г-н Георги Тошев (България)

Сър Джеръми Айзъкс (Обединено кралство)

Г-н Джорди Пардо Родригес (Испания)

Г-жа Елизабет Витуч (Австрия)

Проф. Ивайло Знеполски (България)

Проф. Камелия Николова (България)

Доц.  д-р Людмил Вагалински (България)

Г-н Манфред Гаулхофер (Австрия)

Г-жа Мария Кашукеева (България)

Г-н Норбърт Ридл (Австрия)

Доц. д-р Светлана Христова (България)

Г-н Стийв Грийн