Много лично писмо до другаря Атанас Зафиров от журналистката Нели Бонева Желязкова

Г-н Зафиров, Нели Желязкова заслужава уважение!

На граждански договор съм, което е обяснимо, защото нямам необходимия ценз  за квалификация журналист. Но пък си върша работата като такъв през годините ( в младото радио „Гларус”, във в. „Черно море- юг”, в.„Бургас днес”, кореспонденции къде ли не). За периода от 2009 досега втори път минавам на временен трудов договор- първият път замествах колежка в майчинство, а сега същата е в неплатен отпуск, слава на Бога!)

Бях изненадана, че макар да не съм преставала да работя за това време, ми липсваха 3 месеца здравно осигуряване през различни години. Точно когато съм в била в болница (два пъти за по една седмица) с внучката ми, за която се грижих 10 месеца, докато беше бебе (а майка й - в САЩ - болна, зависима от наркотици, бездомна). Според законите, когато съм на граждански договор, нямам право на болнични, доходът пада и цитирам: „... не сме длъжни да те осигуряваме здравно”. Това от една страна. От друга, оказа се, че хем съм баба на внучката си, хем не ми е достатъчно близък роднина, за да получа болнични, помощи и т.н. Преглътнах гореописаното, живея ден за ден и единственото нормално нещо, което правя, е да пиша за местния вестник и да водя радиопредавания. И двете върша с отговорност, дори с удоволствие. И като безизходица, и като присъда. Докога...?

През последната година малката ми дъщеря Бианка-Мария Желязкова (с която Вие, другарю Зафиров, се знаете от Бузлуджа, защото винаги подкрепям БСП), участва в различни национални литературни конкурси. Два от тях спечели с първа награда, от други  зае втори и трети места. За да получи наградите си, които са радост за Карнобат, ако и да сме бургазлии, трябваха средства. Финансови. За да пътува.  Превърнах се в просяк, изключително обидно и неописуемо състояние за една майка. Но и това преживях - Бианка взе наградите си лично.

Бианка-Мария ще навърши 18 години на 8 май 2014 г. Осиновена е от Енчо Желязков през 1998 г. От 2004 г. съм разведена. Издръжката, която Желязков трябва да плаща като осъден след раздялата ни,  се изплащаше от държавата, но след като платих 600 лв. за дело с участие на международен съдия. Така беше до декември 2009 г. След което  издръжката бе спряна, тъй като живеещият в САЩ законен баща има наследени имоти в Бургас. Тези дни се навършиха  четири години без издръжка, а 80 лева на месец за мен са прекрасна сума като сам родител с 12- класничка, вече.

Адвокат Ирина Балджиева, която ми е и приятелка, обяснява всеки път, че според законите, щом Енчо Желязков няма представител в България, няма как да се придвижат никакви дела. И т.н, и т.н. Тоест, издръжката, събрала се до този момент може и да не я видим.

Междувременно, бях осъдена, защото спрях да плащам заем за закупени стоки (по времето на получаване на издръжката). Естествено, според законите, ме осъдиха да плащам с лихва(което почнах, но спрях да правя...)

Имам имот в с. Екз. Антимово от 2000 г. На мое име (но придобит  по време на брака ми с Енчо Желязков, тоест, не мога да го продам). След смъртта на родителите ми, които си отидоха от „хубаво” в рамките на осем месеца, къщата бе обрана за отрицателно време няколко пъти, но пък за книги, дрехи и спомени не се водят дела). Сега в къщата живее местно семейство, за да ... пази от още кражби. О, кметът на селото Кольо Чанев, е запознат с това, но лицемерието му надделява дори над лакомията му за власт...

Иначе моят дом в Бургас отдавна го няма. Беше на ул. „Струма” 49, после стана бл. 33 в ж.к. „Бр. Миладинови”. Винаги се доверявах на съпруга си, което е било в реда на нещата. Дадох всичко, което имах, после живях в САЩ с него  и работих там  5 години.   Сега съм работещо същество в родината, което не знае дали и доколко е здраво, не си плаща задълженията, не му плащат издръжката, живее в мизерия, но остава вярно на червената идея.

Сега търся съдействие от Вас, истинско. Не отговори по каналния процедурен ред, със справки за закони.

Сигурна съм, че има начин да  получа издръжката, все пак български гражданин е осиновил дете, за което никой освен майката не полага грижи от години.

Да не пропусна, че два пъти кандидатствам за помощи като родител с дете, защото според доходите ми, се полагат помощи, но пък цитирам: „... тази година даваме само на тези, които бяха одобрени миналата година”. И така две години поред. За мен обаче „минала година” не е имало.

Много колорит настъпи от няколко дни, откакто застудя, в квартирата ми в Карнобат спим с по няколко фланели, чорапи и шушони, затрупани с одеала - защото е влажно, тапетите падат от дъжда. Добре, че си позволяваме да се къпем редовно, макар и бойлерът да гълта доста ток. Хладилникът е спрян отдавна, тъй като разчитаме на храна, която понякога ни пращат от Бургас. Дрехите на детето ми (на 17 години) са втора употреба, моите са трета, който каквото не носи вече - ми харизва.   

Хем имам имот в Екзарх Антимово, хем не мога да го ползвам - няма обществен превоз, който да позволява посещение на училище и ходене на работа. Хем имам работа, хем все нещо пречи да имам стаж, здравно осигуряване... Но пък явно са доволни от това, което правя на работното си място, щом ме държат.

Другарю Зафиров, близки сте с кмета на Карнобат, защо не му кажете просто да ме махне, така ще имам директен повод да стана официален просяк, без заплата. Защото, пак според законите, не ми се полага ваучер за дрехи. Така получих 91 лв. допълнително(Амин!), което обаче е чувствително по- малка сума от ваучерите, които колегите ще получат - над 200 лв.

Бианка- Мария завършва тази година средно образование в СОУ „Христо Ботев” в Карнобат. След това? Тя си иска отново Бургас, и аз си го искам, все пак първите ми 38 години са минали в Бургас....

Затова, с цялото ми уважение към Вас и към местната власт в Карнобат, предайте на дядо Коледа, че и Бианка-Мария чака подаръци. Освен издръжката, за която все още има шанс да й бъде изплатена.

Искрено Ваша Нели Желязкова:

- майка на Бианка-Мария Желязкова, 17- годишна,

- майка на Мери Желязкова, 31-годишна, и баба на детето й Ения Джой(вече и двете в САЩ)

- майка на Станислав Желязков, останал на 20 г.(щеше да е на 31), чийто прах пръснахме от Моста в Бургас)

- аз съм дъщеря на Мери и Боньо Козарови, стари бургазлии, които  са заровени в селски гробища,

- внучка на Недялка Жекова Халачева, АБПФК, жената, която от дете ме научи да съм честна и възпитана, добра и отговорна. Вижте къде съм днес и как живея след наученото от нея...

- два пъти бивша съпруга на Енчо Стоянов Желязков, който взе доброволно всичко, което бе материално в живота ни, и след смъртта на сина ни, вдигна сватба, четвърта...)

- ненадежден платец, неплащал данъци на ограбената си къща, с неизвестно здраве и неизвестни болести, и с няколко останали зъба, които още позволяват да не фъфли прекалено много по радиото.

            ПС. Ако бях нормален човек, вероятно щях да потърся лекарска помощ, да поплача пред психоаналитик, да се утеша със стари албуми (накъсани и унищожени след кражбите в къщата на село), щях да преклоня глава и да порева пред който и да е „велик” за деня политик от „велики” партии. Аз обаче съм с червено мислене и преглъщах всичко това досега. Иначе щях да обявя гладна стачка и да искам да се самозапаля, но отговорностите, които имам, не ми позволяват. Както и малко останалия ми здрав разум. Все още.

            ПС. ПС. Една от най-осъзнатите истини е, че ситият на гладния не вярва. Но от такива като мен Партията още има гласове и подкрепа, че и наивното ми дете върви по този път...

            Весели Коледни и Новогодишни празници! Ние с дъщеря ми няма да имаме такива... Коледният дух е на почит, да. Но стомасите, краката, телата и разбитите ни сърца са в реалния свят.

Ние, Катя Касабова – главен редактор на сайта Флагман, Дарина Стоянова – главен редактор на в.Компас, Димчо Райков – редактор в местния в.”24 часа”, Валентин Касабов – журналист в СКАТ тв, Велизар Маджаров – журналист във в.”24 часа”, сме работили с Нели Желязкова в един от най-хубавите бургаски вестници за всички времена и гарантираме, че тя е чудесен човек и добра в професията. А животът й се стече по-страшен от сценарий за американски трилър. Приемете ни като нейни гаранти, г-н Зафиров