Лекарите оцениха: 100 хиляди евро струва животът на 13-годишната Анна Мария

Автор: Илонка ИВАНОВА

Толкова много мъка, безнадежност и отчаяние никога не са ни заливали. Като че ли има нещо орисано в Бургас. Точно преди празника десетки хора звъннаха разплакани и помолиха за помощ. А случаите един от друг по-шокиращи и ужасни. Това не е зов за помощ, а вик към съдбата. Защо точно нашите деца? Какво се случва с живота ни? Какво го преобръща? Защо 240 души стоят в една бяла сграда в центъра на София, а ние трябва да се превърнем в просяци? А залогът е огромен. Животът на децата ни!

Животът на Анна-Мария се преобръща за една нощ

13-годишното момиче отива на 15 септември с усмивка и букет в ръка в бургаското ОУ "Васил Априлов". Обича училището, обича да учи, обича съучениците си и мечтае да вземе висока диплома, за да влезе в Немската гимназия. Крачето й леко изтръпва по време на речите за първия учебен ден, но не обръща внимание. На другия ден започва и да боли. Вкъщи недоумяват дали не е стъпила накриво, дали не е разтегнала мускул. И се започва. Джипито, направления, ортопеди, невролози, рентген, пак ортопеди, кръвна картина, озадачени лекари. Всичко това става в извънучебно време. Малката държи да посещава часовете, защото не иска да изпуска материала. Единствено се въздържа от тези по физическо, защото кракът тежи като олово, вече боли при всяка крачка.

Лекарства има. Изписани са, прави и упражнения, но кракът боли ли боли...Вече не само при ходене, но и нощем. Родителите се виждат в чудо и тръгват към София. Ах, този път към София, по който много болни поемат с надежда и се връщат в пълна безнадеждност...

Анна-Мария в костюма за Хелоуин

Този път диагнозата е поставена почти веднага. Ядрено-магнитният резонанс показва туморно образувание до гръбначния стълб. Това се случва на 28 октомври. Близо месец е изгубен за тичане от кабинет в кабинет, от специалист на специалист, които предполагат всичко друго, но не и най-лошото. Следва доста бърза операция, този път лекарите не губят време в мислене. Образуванието е отстранено, но Анна – Мария се събужда от упойката и установява, че не може да си мръдне и двата крака. Настъпила е парализа. Лекарите твърдят, че ще отшуми, но нищо не отшумява. Детето е неподвижно в леглото си, никой не може да му раздвижи крачетата, никой не може да го накара да стане. На фона на този ужас, майката Донка и детето чакат да излязат резултатите от хистологичните проби. А те пък стават бавно и всяка минута, всеки час се разтеглят във времето и се превръщат в кошмар. Най-накрая лекарите прочитат диагнозата. Или по-скоро присъдата.

А присъдата е невробластом и Сарком на Юинг

Преведено на по-нормален български изключително агресивен рак, който поразява костните тъкани, меките тъкани около тях, нервите на гръбнака, ако туморът е там и доста често даващ метастази. Прогноза? По-добре да не я знаете. Защото в медицинските учебници я описват с една дума – лоша. Майката изпада в шок. Но трябва да е силна, за да се справи. Малката Анна не е напълно наясно какво й е и няма нужда да й се обяснява. Тя го чете в очите на майка си, в погледите на лекарите и медицинските сестри, които се стрелкат настрани или са прекалено загрижени и безпомощни.

Детето обаче се оказва силно. То не само вярва, че ще оживее, но и е взело всичките си учебници. И в болницата чете, за да не пропусне материала и да не го скъсат на изпита за Немската гимназия догодина. Дори идват учители да му преподават. От Пирогов пациентката е преместена в ИСУЛ. Там започва тежка химеотерапия, защото тя е единственият начин да се спрат метастазите. Десет дни терапия, десет почивка и отново химикалите се вливат в слабичкото телце, за да се борят с агресивните клетки. Борбата е неравна, момичето ту се влошава, ту събира сили и изглежда добре, даже се усмихва.

А после пак вперва безжизнен поглед в нищото, когато следва новата доза химикали, убиваща наред добри и лоши клетки в тялото му. Добрите ще се възстановят. Неприятното е, че и лошите се възстановяват, при това с по-голяма скорост. В момента втори месец Донка е с дъщеричката си в София. От болница в болница двете взаимно си дават кураж.

А докато детето спи упоено от лекарствата, майката тайно плаче в коридора и отправя молби към Бог да помогне на момиченцето й. Точно в болницата Донка научава, че надежда няма. Пред очите й си отиват други деца, преместват болни в специални стаи, а нощем тихо ги изнасят. От други майки, някои от които вече почернени разбира, че Сарком на Юинг в България не може да се излекува. Сестри тайно я съветват да потърси помощ в чужбина. Лекарите одобряват мълчаливо. И започва голямото търсене. Само две клиники отговорят, че могат да се справят или поне ще опитат. Една в Израел и една в Германия в Хайделберг. От останалите идват уклончиви отговори или направо „не можем да помогнем при вашия случай“.

Семейството провежда бърз съвет и решава да избере клиниката в Хайделберг. Причините са, че там в момента се правят научни изследвания и има голям пробив в лечението на тежки онкологични заболявания и...цената. В Германия е по-евтино. И лечението ще струва само...от 70 до 100 хиляди евро. Шах и мат! В Агенцията за лечение на деца в чужбина документите толкова дълго се подмятат от стая в стая за одобрение, че дори да разрешат лечението, ще е късно. Налага се да се търсят спешно пари. Озовават се веднага роднини, приятели, колеги. Но сумите засега не могат да покрият само хотела на майката, която задължително трябва да отиде като придружител.

Сумата е голяма. Сумата е огромна за повечето българи. Но тя пък е цената на един живот. Явно човешкият живот наистина има цена в пари. В случая с Анна – Мария 100 хиляди евро. Напълно ни е ясно, че не можем да молим за пари всеки. Много от читателите ни си броят стотинките и левчетата. 95 процента от българите не могат да си представят такава сума накуп. И все пак...

Въпреки кризата има фирми, които имат добра печалба. Въпреки кризата има хора, които не знаят какво да си правят парите и през два месеца тичат на шопинг в Париж, или Милано. Има фирми, които ще изсипят по една кофа пари за коледни банкети. А има и хора, които на драго сърце биха отделили по 10-20 лева от скромния си бюджет.

Точно с тази цел пишем тази разтърсваща история. Защото ако наистина някой иска да помогне, нека дадем шанс на Анна-Мария. А защо не помогне държавата? Това вече е една друга тъжна тема. Анна още не знае зловещата прогноза за заболяването си. Тя смята, че е попаднала случайно в някакъв здравен кошмар и след лечението в София ще се върне здрава вкъщи и пак ще припка с приятелки по улиците. В момента й правят нов курс химеотерапия, чувства се отпаднала, но намира сили да вземе следобед учебника и да научи някой урок, защото нали ще кандидатства догодина в Немската гимназия? А кой ще я вземе такава неподготвена?

И учи, докато учебникът падне от слабичката й ръчичка.

 За Бога, братя и сестри, ужасно е!

 BG45UNCR70001521223876

 UNCRBGSF

 uniсredit bulbank

Anna Мaria Gepova

Това е банковата сметка на Анна-Мария. Останалото е надежда. Или мълчание...