Покъртително видео: Сълзите на студенти и полицай на протестите

Източник: pik.bg

Покъртителни видео кадри, на които се вижда как студенти и полицаи ронят горчиви сълзи по време на протестите, разтърсиха интернет.

В очите на младо момче се виждат сълзи и той обяснява на полицая "Сълзите…това съм аз", казва му, че е спокоен и иска да се разходи по улиците на държавата, в която е роден.

Полицаят, който очевидно не се чувства удобно от ситуацията, говори тихо и казва, че "Не може да минат". След това камерата показва и момиче, което също бърше очите си.

Момчето на видеото е Александър Кирицов. Той е част от групата на студентите, окупирали Софийския университет от първите дни и отговаря за охраната. Александър е студент в Националната спортна академия и всички, които отразяват действията на студентите са го виждали как се грижи за реда, колегите си и да няма напрежение.

Александър разказа, че с група студенти решили да отидат до храм-паметника "Св. Александър Невски", за да запалят свещи. Когато ги видели силите на реда се скупчили и препречили пътя им. Пристигнала и кола с подкрепление. "Това беше на 300 или 400 метра от Народното събрание, не сме представлявали заплаха", уточнява младежът.

Полицаите не дали обяснение за реакцията си. "Не отговориха на никой от въпросите ни - защо не ни пускат, защо да не запалим свещ. Стояха като жива стена от месо. Ние дори първоначално се учудихме", разказва Александър.

За сълзите си казва, че моментът дълбоко го е разстроил и е реагирал с емоция, също както момичето във видеото, което е студентка в СУ и участва в окупацията. "Няколко часа по-късно тя дойде ме прегърне. Каза ми, че това е най-емоционалното нещо, което е виждала. Аз не знаех какво да й кажа". Признава, че когато е видял видеото малко се е засрамил, но след това си е повторил, че "това съм аз" и допълва, че "моментът наистина беше много емоционален".

За задачите си в организацията на Ранобудните студенти, младежът споделя: "Трудно е. Отдавам цялото си време и енергия и способности". Казва, че неговата цел е "да опазим имуществото на университета и всичко да мине по културния ред". Понеже често е на пост навън, вижда и чува понякога подмятанията на възрастни хора пред вратата, че "били простаци" и "никакви студенти не сте". Научил се е да ги подминава с усмивка.