Книга разкрива чудото на Люляковския манастир

„Чудо ли е Люляковския манастир” е новата книга на педагога и поетеса Соня Стефанова Денева, която ще бъде представена официално в Бургас. „Това е книга – зов за промяна! Промяна в нагласите и мисленето ни, както на личностно, така и на общочовешко ниво. Малка по обем, но с огромен духовен и идеен заряд. Зад личните усещания и преживелици на един обикновен трудов човек прозира Необичайното, с многото му послания, гласове и лица. Книга с неотменимо откровение, посветена на всички, които милеят за бъднините както на необикновената ни родина, така и на целия православен свят. Може би ключът към бъдещето ни е някъде наоколо или в самите нас. Нека го потърсим и открием заедно, преди да е станало късно във времената на безнравственост, безполезни войни и надпревара за надмощие, пари и власт. Нека се вслушаме в простичкия, но необикновен разказ за един живот – този на Димитър Стоянов.”, посочва авторът за книгата.   Книгата е написана именно  по молба на Димитър. „Това е първата ми белетристична стъпка след издадени четири лирични сбирки. Този очерк всъщност е книгата на неговия изпълнен със странности и борба нелек живот. Ще направя каквото мога да я популяризирам и предавя на вниманието на важните за тази информация личности у нас. И дано Бог ни помага!”, казва Денева. Вижте тя как представя книгата си:

„Когато я прочете, човек си мисли колко неслучайно е попаднал на нея. Димитър Стоянов е основният съвременен съзидател на манастирът на св.княз Борис I – Покръстителят. Този манастир е сравнително неизвестен за широката общественост. Намира се до руенското село Люляково,област Бургаска. Обителта носи името на богоотците св.св. Йоаким и Анна, родителите на Богородица.

Разположен в центъра на Източна Стара планина, на изток от Ришки проход, в близост до международния туристически маршрут Е – 3.

По време на Първото българско царство е голяма вероятността да е изиграл внушителна роля за християнска България. Но през тежкото османско иго бива разрушен до основи. Интересното при него е ,че като Феникс възкръсва на два пъти в пророческите сънища на двама съвсем независими един от друг мъже.

Първият път е през 1947г. В съновидение на Павел Иванов Коцев- Панагюрски, преселник от софийското село Бов.Възстановява се през 1948-53г.Но при социализма е съвсем забравен.

Съвременният му градеж започва отново през 1992г. по инициатива на съвременника ни Димитър Стоянов. Той също има съновидение, като е изнесен духом край мястото на манастира през 1984г. Този човек в началото се плаши и съмнява в Божия глас, който го напътства да отдаде живота си и делото си на съграждането на тая светиня. Но след като преминава през ред житейски премеждия и става свидетел на сбъдналите се Божии Предсказания, решава да намери смисъл на живота си в строежа на манастирския комплекс.”

Още любопитни подробности прочетете в очерка, написан по бележки и разкази на Димитър Стоянов.