Агресията се кодира още в утробата
Агресивното поведение на някои момчета от семейства в неравностойно
положение може да се дължи на епигенетични промени по време на бременността на
майката и в ранното детство, пише 24 часа. Това се подчертава от две проучвания под
ръководството на проф. Ричард Трембли от Монреалския университет, публикувани в
списание PLoS ONE. За неравностойна среда екипът приема бедността, социалната
изолация, отглеждането на децата от самотна майка, родители с умствени или физически недъзи,
неграмотни и т.н. Епигенетиката пък е направление в науката, което се фокусира върху
сравнително бързите въздействия върху гените в резултат на начина на живот и
средата.
Като правило децата започват да удрят, скубят, дърпат и да използват
физическа агресия още към края на първата година след раждането. И това е
донякъде нормално и свързано с "грешки на растежа". Традиционно
случаите се увеличават умерено във възрастта от 2 до 4 години и след това от
постъпването в училище до зрялата възраст намаляват. Но една малка част от
децата (4-7%), предимно момчета, запазват висока агресивност и през
юношеството. Те са по-импулсивни, хиперактивни, конфликтни и по тази причина -
отхвърляни от връстниците си. Често се провалят в училище и имат сериозни
социални проблеми с адаптирането си и в зряла възраст.
При започването на проучването преди 30 г. екипът изказва хипотезата, че
мъжете, които са се отличавали с агресивни прояви в пубертета и младостта, имат
едно общо нещо: профила на техните майки. "Тези жени обикновено са родили
първото си дете твърде млади, с ниско образование, често страдат от психични
проблеми или имат зависимост от някакви вещества. Това изправя плода, а
по-късно и малкото дете пред значителни трудности, които може да окажат ефект
върху експресията на гени, свързани с развитието на мозъка и имунната система -
биологични структури от решаващо значение за развитието на детето."
Предположението, че в основата на тревожно високата агресивност на децата лежи вътреутробното развитие и средата в най-ранното детство, намират научно потвърждение. В първото проучване учените откриват, че при мъжете, които в детството и юношеството непрекъснато са проявявали нападателност, кръвните нива на четири биомаркера са по-ниски, отколкото при другите деца от 6 до 15-годишна възраст.
"Това навежда на мисълта, че може да служат като своеобразен показател
за склонността към агресия", казва проф. Трембли.
Във второто изследване кръвните резултати на същата група мъже се
съпоставят с тези на контролна група доброволци без прояви на
предизвикателност. Неравностойните условия на живот били оставили химически
промени в гените - т.нар. метилни остатъци в ДНК. Метилирането на ДНК може да
променя активността на гените, като ги активира или потиска. "Метилирането
е епигенетична промяна - и по този начин обратима, която несъмнено играе роля в
регулирането на генната експресия. Пре- и постнаталната среда може да обясни
разликите в биомаркерите, свързани с хронична агресия", обяснява ученият.
В същата посока са и предишни резултати от проведени с животни проучвания. Те много категорично показват, че враждебните условия по време на бременността и в
бебешка възраст имат лошо въздействие върху ген-метилирането и
програмирането на изявата на наследствените фактори. Това води до проблеми с
развитието на мозъка и по-специално за контрола на агресивното.
"Ако се потвърди и в следващи проучвания, че поведенческите проблеми се кодират още през бременността, обществото може да намали насилието чрез преванция за подпомагане на бъдещите майки. Както и чрез подкрепа на семействата на агресивните момчета в детска градина, за да се избегне отпадането им от училище и престъпността в по-късна възраст", казва проф. Трембли.
-->
