Прокурор от Велинград отива на съд за обсебване на автомати за кафе

СГП повдигна обвинение срещу колегата си Асен Василев

Ключови думи: Районна прокуратура Велинград, Асен Василев, Правен Свят, Евгени Малчев, машина за кафе

Прокурорът Асен Василев от Районна прокуратура – Велинград отива на съд за обсебване на автомати за кафе. Софийската градска прокуратура (СГП) е внесла в съда делото срещу Василев и съпругата му Радостина Василева, научи "Правен свят".

За разследването срещу обвинителя се разбра в края на м.г., когато от прокуратурата съобщиха, че на 30 октомври той е привлечен като обвиняем. Асен Василев е обвинен, че през периода септември 2011 г. – 25 октомври 2012 г., като помагач и в съучастие със съпругата си, умишлено я е подпомогнал чрез съвети, разяснения, отстраняване на спънки, набавяне на средства и по друг начин да присвои чужди движими вещи – 17 автомата за топли напитки. Според прокуратурата обсебването е в големи размери и ако се докаже в съда, наказанието е от 3 до 10 години затвор. Кафе автоматите били собственост на ЕТ – "Евгени Малчев", търговец, с който Василев и съпругата му имали общ бизнес. Претенции за собствеността довели до конфликт между съдружниците и така се стигнало до сигнал срещу прокурора.

Делото срещу Василев е внесено на 19 септември и ще бъде гледано от съдия Костадинка Костадинова от Софийския градски съд, която вероятно още се запознава с него и то все още не е насрочено.

Асен Василев е с най-леката мярка за неотклонение "подписка", а главният прокурор бе поискал временното му отстраняване от длъжност до приключване на наказателното производство, след като му беше повдигнато обвинение. На свое заседание от 8 ноември м.г. Висшият съдебен съвет е взел решение за отстраняването на Василев с 20 гласа "за" и 1 "против".

Прокурорът обаче обжалва решението пред Върховния административен съд (ВАС), като в жалбата си пише, че в обвинението му не се казва в какви действия се е изразила помагаческата му дейност, "като само бланкетно е посочено – в съвети и разяснения, какви, кога и как са давани – не става ясно. Самото обвинение като формулировка не дава възможност за правна защита т.к. не дава възможност обвинението да бъде разбрано, за да може да бъде изградена и защитна позиция. На следващо място не става ясно защо следва да бъда отстранен, какви са били мотивите на членовете на ВСС, които са послужили при вземането на цитираното по горе Решение, както и защо се налага да бъде взето то, без да съм изслушан, респективно да ми бъдат поискани обяснения".

С решение от 23 април т.г. обаче, Върховният административен съд в състав Милка Панчева- председател, Румяна Папазова – докладчик и Николай Гунчев отхвърля жалбата на Василев.

"Висшият съдебен съвет като орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост, няма правомощия да подлага на анализ и контрол законосъобразността на отделни актове на органите на съда или прокуратурата...При организиране на работата на съдебната власт и управлението на дейността й ВСС не може да извършва действия, които могат да засегнат независимостта на нейните органи (чл. 16, ал. 1 от ЗСВ), в случая като разисква в какво точно се е изразявала помагаческата дейност на привлечения като обвиняем прокурор и как следва да организира защитата си в образуваното срещу него досъдебно производство.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя Василев, релевиращо нарушение на правото му на защита, тъй като не е бил изслушан от ВСС и не са му били изискани писмени обяснения. Разпоредбата на чл. 230 от ЗСВ се намира в глава девета Статут на съдиите, прокурорите и следователите, раздел шести Временно отстраняване от длъжност. С вземането на мярка по чл. 230, ал. 2 от ЗСВ магистратът не се привлича към дисциплинарна отговорност, поради което не се образува дисциплинарно производство и не се налага дисциплинарно наказание.", се казва в решението на съда.

Печални връзки по печално дело с печален край

Името на прокурор Асен Василев косвено бе свързано и с трагичния случай на Стоянка Делкова от Велинград, за който "Правен свят" писа още преди две години. Тогава възрастната жена се оплака, че имотният ѝ спор със семейство на бивш полицай е прераснал в постоянен тормоз над нея, а полиция и прокуратура не й обръщали внимание.

След смъртта на съпруга ѝ, Делкова живеела в къщата им във Велинград. Част от нея продали, за да платят обезщетение след дело за двойно убийство през 1987 г., по което подсъдим е синът им Живко. 24-годишният младеж е бил обвинен, че е убил полковник от армията и съпругата му в Цигов чарк. Живко е осъден на смърт и разстрелян, а семейството неуспешно опитва през годините да издейства възобновяване на делото. Останалата им част от къщата, Делкови решили да дарят на семейство, което да ги гледа на старини. След като мъжът ѝ починал обаче, тя останала сама, а от надареното семейство нямало и следа.

През 2009 г. Делкова успява да си върне дарената част от къщата и отново я дарява срещу гледане, този път на съседите - бившия полицай Малин Бозьов и семейството му. Съжителството и гледането отново не се получават и постепенно възрастната жена се озовава в приземната стая. Наред с това обаче тя се жалва и от системен побой през 2010 г. Първо началникът на полицията в града отговаря, че жалбата е неоснователна. Тя обаче пише нова жалба за повторно нападение, на което свидетели станали съседи. На 5 октомври 2010 г. прокурор Асен Василев отказва да образува досъдебно производство.

"По преписката е приложено медицинско свидетелство, от което е видно, че се касае за причинени леки телесни повреди на Денкова, като в същото време липсват каквито и да било данни, че са причинени именно от Бозьови. Освен това липсват данни за закани с убийство още повече, че Денкова не сочи свидетели... От Докладната е видно, че Делкова вероятно сама си е причинила леки телесни повреди, като липсват каквито и да било данни за причиняване на телесни повреди от страна на трети лица", се казва в постановлението на прокурор Василев от 5 октомври 2010 г.

Две години по-късно Делкова изчезва безследно. От 23 ноември 2012 г. до 23 януари т.г. от нея няма следа, въпреки че е обявена за издирване. После тялото ѝ бе открито на пътя между Велинград и Юндола – поставено в крайпътен канал, с примка около врата. Заподозрени логично са Малин Бозьов и семейството му, като той и синовете му били разпитани в полицията. Съмненията се засилват и от факта, че преди Делкова да бъде убита, съдия изпълнител е трябвало да я въведе във владение на имота ѝ. Няколко дни, след като тялото на Делкова бе открито, МВР съобщи, че Малин Бозьов се е самоубил в двора на къщата си.

От полицията и прокуратурата бяха лаконични в началото на разследването за убийството на Стоянка Делкова –  то е в начален етап, за да се правят връзки между двата случая, чакат се експертизи, няма и признания от Бозьов.

Осем месеца по-късно окръжният прокурор на Пазарджик Димитрия Ганчева, която е и наблюдаващ прокурор по делото призна пред "Правен свят", че то е спряно през август.

"Спряно е производството, защото авторът не е открит. Имаше само съмнения, че убийството е свързано с последвалото самоубийство, но те останаха такива", каза прокурор Ганчева.