Майки съдят държавата заради административен тормоз

Майките на децата с увреждания нямат право на живот. Дните им минават между инвалидната количка и институциите, които искат от тях бележки, протоколи, декларации, молби, жалби… Дори в Гватемала, където само 4 % от жителите имат достъп до Интернет, е в сила Законът за електронно управление от 2002 г. У нас той е приет шест години по-късно, но не се изпълнява, защо бюрократите от държавните агенции не могат да работят на компютър. Това казаха в студиото на “Здравей, България” Красимира Обретенова и Павлина Радкова.
На българката й се налага да се реди на дълги опашки и да доказва неща, които са очевидни, като например това, че децата ни са в инвалидни колички, защото имат увреждания, уточниха дамите, които са спечелили дело в Комисията за защита от дискриминация заради административния тормоз, на който са подложени. Социалното министерство обаче обжалва решението.
“С Виктор сме шокирани от разказа на тези две майки. Животът им не е нормален, европейски и цивилизован. Той е отвратителен, но не само заради диагнозите на децата им, а заради абсурдните правила, заради които те са в омагьосан кръг”, сподели водещата Ани Цолова.
“Налага ни се да обикаляме канцелариите, за да имаме достъп до предвидените по закон помощи. В условията на информационен бум служителите на Агенцията за социално подпомагане работят все още само с телефон. Те нямат база данни”, оплака се Красимира Обретенова. “Всеки ден имаш да носиш бележки, защото някъде за нещо ти изтича срока. Ежедневно висим по опашки”, добавя Павлина Радкова.
“Детето ми беше в Пловдив за операция. В същият момент от Дирекцията за социално подпомагане в Добрич ми се обадиха, за да ме предупредят, че съм си изтървала срока за подаване на молба за детските надбавки. Аз им обясних, че в момента сме в болница и че поне още 4 дни ще сме там, а после дъщеря ми ще в гипс и шини и няма как да ги посетя. Четири месеца обаче бяхме лишени от правото да получаваме детски добавки”, споделя Обретенова.
“Ние издържаме бюрократите с уврежданията на децата си. Служителите на паразитните агенции за закрила на детето и за хората с увреждания трупат точки за пенсия на наш гръб, а в същото време събираме пари за дарения, които изтичат в чужбина, защото там си плащаме лечението”, уточнява Красимира. Тя зарязала кариерата си като журналист и се преместила от Добрич в София, защото в североизточния град няма възможност да се грижи за дъщеря си.