Божидар Димитров: Страхувам се, че след смъртта ми и аз ще “стана” македонец

Българските историци са принудени да защитават мъртвите от крадци и затова решението да оттеглим своето представителство от изложбата “Идентичност и памет през 19-ти век” в Белград, която е организирана от регионалното бюро на ЮНЕСКО във Венеция, е правилно. Това каза историкът Божидар Димитров в студиото на бТВ. Той бе поканен, за да коментира скандален каталог, в който Гоце Делчев е обявен за македонски национален герой. Изложбата на ментетата трябва да обиколи още 10 балкански столици, уточни професорът.
На въпроса македонец ли е българският национален герой Гоце Делчев, проф. Димитров отговори, че след смъртта си може и той да “стане” македонец. Страхувам се от това, сподели той.
“Естествено, че Гоце Делчев е българин. Роден е в българския град Кукуш, учил е в българската гимназия в Солун, завършил е българското военно училище, където се е дипломирал и е произведен за офицер. Офицер е от българското военно разузнаване. До края на живота си е на заплата там. Бил е и учител по български език. Не би могъл да бъде македонец”, уточни историкът.
“Свикнали сме да ни крадат историята. 40 години съм в занаята. По три пъти годишно поне се занимаваме с такива фалшификации на международни форуми. Преди няколко месеца в Брюксел искаха да представят изложба “Македонски средновековни ръкописи”. Обяснихме на Брюксел, че не би могло да има такива, тъй като македонският език е създаден като писмена норма през 1944 г. След известен натиск от наша страна, замениха името на изложбата със “Средновековни ръкописи от Македония”, заяви шефът на Националния исторически музей.
“В случая със скандалния фалшификат от Белград реагирахме още през август. Поискахме съдействие от генералния организатор на изложбата Антон Краузе, който е представител на ЮНЕСКО. След разговори с него, стигнахме до споразумението, потвърдено и от директора на Белградския музей, че няма да има никакви надписи под два от експонатите, за да не провалим изложбата. Става въпрос за случая с Гоце Делчев и с едно знаме на чета от град Крушево от 1903 г. Под снимката на Гоце Делчев се съгласихме да пише, че е македонски и български национален герой. После обаче думата български изчезна. Отгоре на всичко е обявен за лидер на Вътрешната македонска революционна организация. Тя обаче е създадена 16 години след смъртта му от Тодор Александров. Гоце Делчев е ръководител на Българския македоно-одрински революционен комитет. Той му е писал устава. “Член на организацията може да бъде всеки българин, който е чист, некорумпиран, няма петна в биографията си и т.н.”, гласи чл. 2. Това обаче не им харесва на македонците”, коментира историкът. Той призна, че не е разговарял с македонските си “колеги”.
“Не мога да падна до там да разговарям с крадци и фалшификатори. Все пак аз съм директор на Националния музей. Не мога да седна с тях и да им кажа “хайде да се разберем, Гоце е 75% българин и 25% македонец”, а те да ми предложат да е “50:50”. Едно от най-гадните неща на македонизма е, че на мъртви хора им отнемат националността, защото не могат да се защитят. Българските историци трябва да защитават починалите. Освен това Гоце Делчев ми е бил колега, служил е в българското разузнаване. Аз също съм бил разузнавач”, каза още Божидар Димитров.
“Сега ми предлагат да преговаряме какво да пише на текстовете. Какво да преговарям за един флаг, на който на литературен български език пише “Знаме на крушевската революционна чета. Свобода или смърт! 1903 г.”. Те казват, че е на македонски език, но как като е създаден 40 години по-късно!? Писмената им норма е кодифицирана през октомври 1944 г. от една комисия от 12 човека. Между тях са били трима агенти на българското разузнаване”, уточни историкът.
“В много лошо положение сега е г-н Краузе. Вчера получих писмо, в което се оправдава, че в последния момент дошъл македонският министър на културата, вдигнал страшен скандал и под техен натиск били принудени да оставят текстовете за Гоце Делчев и за знамето. Странно как толкова лесно се огъват под натиска на фалшификаторите!”, коментира проф. Димитров.