Кастрират котките в Бургас, съседи във война, едни ги хранят, други ги тровят

Животните са мили, гальовни, красиви и много, много опасни, ако носят зарази, а всяка втора бездомна котка е приносител на болест

Ключови думи: улични котки, бургас, кастрация, опасност, зарази, междусъседски войни

От няколко месеца в Бургас върви кампания по кастрация на уличните котки. Специални екипи правят капани, залавят животните и ги кастрират в специална лаборатория, каза шефът на кучешкия приют Димо Стрялков. Причината е огромната през последните години популация на уличните котки, изчезването на естествения им враг – бездомните кучета. Специално обучени хора от приюта ловят писани по сигнали на граждани, а сигналите валят от всички комплекси на града. По план Бургас трябва да се отърве от огромната напаст до две години. В това време обаче избухват непрекъснато междусъседски войни. Едни от съседите звънят в общината и се оплакват от бълхи и зарази, а други твърдят, че котета били техни и ги хранят пред блока. Работниците се чудят какво да правят, когато бодра пенсионерка заявява, че тя стопанката. Докато едните се ядосват, че няма къде да играят децата им и се плашат от зарази, а другите ги кълнат, че посягат на милите животинчета, все по-често навлиза методът – помогни си сам. Изпатили си от котешки зарази хора, са открили метод да се справят с напастта. А той е – килограм риба, обилно напоена със спирачна течност, разказва Дончо Киров, чието дете лежи във ВМИ с опасност да изгуби зрението си, след зараза от токсоплазмоза в остра форма. В края на краищата децата ли са по-важни или котките – пита той. Убийци! - крещят разплакани пенсионерки, когато видят котешки трупове край контейнерите за боклук. Работнички от „Чистота“ все по-често намират умрели животни, в храстите. Двете групи на приятелите на животните и защитниците на децата си са в непримирима война, но изходът е един – кастрация. В момента в Бургас броят на уличните котараци е достигнал санитарния максимум и става опасно. Малко неща наистина могат да бъдат по-умилителни от малко котенце, а едно от най-трудно устоимите желания е да го погалиш. Особено когато е бездомно и умолително се отърква в краката ти. Колкото и чистоплътни да са котките обаче, те могат да причинят доста неприятни заразни болести - не само при одраскване и ухапване, но дори и при галене. Освен характерните и за други животни болести като тетанус, бяс, тения, котките могат да бъдат преносители и на други, типични само за тях зарази.

ТОКСОПЛАЗМОЗА: Това е най-известната "котешка" болест. Причинител е toxoplasma gondii - паразит със сложен цикъл на развитие. Котките го отделят със слюнката, урината, фекалиите и млякото. Заразяването при човека може да стане през устата - при консумация на замърсени от котка храни, при немити след досег с котка ръце. Токсопразмозата е много опасна за бременните жени, особено в първите месеци от бременността. Стига се до аборти, уродства на плода или раждане на мъртъв плод. След попадане в организма на човека или животните, токсоплазмите започват да отделят токсини, които предизвикват алергични реакции. При хората, които не са бременни, токсоплазмозата предизвиква възпалителни огнища предимно в бъбреците, черния дроб, лимфните възли и очите. При ненавременно лекуване рискувате да останете с един бъбрек, или да ослепеете.

ФЕЛИНОЗА: Известна е още като зараза от одраскване на котка. Това е остра инфекциозна болест, а причинителите принадлежат към групата на хламидиите. Те се въдят в организма на гризачи и домашни птици. Ролята на котката е пасивна - тя е само преносител и не боледува. При почти половината от случаите предаването на заразата става при одраскване от котка. Входната врата на инфекцията са кожата и лигавиците. От там по лимфен път заразата стига до регионалните лимфни възли, където се размножава и предизвиква възпаления. Инкубационният период е средно 2-3 седмици. Почти задължително на мястото на проникване на инфекцията се развива възпаление под формата на червено петно, което после става мехурче и накрая нагноява. Първоначално човек вдига температура, а след това се подуват възпалените лимфни възли - най-често под мишницата и на шията. Лимфните възли също нагнояват, стават леко болезнени. Другите симптоми са треска, обща слабост, гадене, уморяемост и увеличение на черния дроб и слезката. По-редки усложнения се получават гърчове и менингоенцефалит. Лечението е с широкоспектърни антибиотици, назначени от лекар, и хурургична обработка на лимфните възли.

МИКРОСПОРИЯ: Болестта се причинява от вид гъбички - дерматофити. Те са широко разпространени, но не всички са опасни за човека. Домашни и диви животни също боледуват от тях, но само някои видове се срещат при кучетата и котките, откъдето се пренасят и към човека. Най-често засягат децата. Характерно за тези гъбички е, че поразяват тъкани, съдържащи кератин - косата, кожата и по-рядко ноктите. Заразяването става при пипане на болно животно. Неприятното е, че микроспорията може да се предава от човек на човек, затова и при малките деца се проявява епидемично. По окосмената част на главата се развиват единични или множество окръглени плаки. Космите са начупени ниско на нивото на кожата, кожата е зачервена, а при по-дълбоката форма на болестта следва загнояване. Плаките са покрити с люспи, подобни на трици. Ако не се предприеме лечение, засегнатите полета от кожата се сливат. Цветът на кожата е червеникаво-виолетов, като коренчето на косъма е разширено. Често може да има температура и да се засегнат съседни лимфни възли. Болестта може да бъде доста упорита. Лечението е дълго трудно. Така че да погалим ли коте, или да отминем, решете сами.