Летовници на бунт срещу застрояването на “Корал”
Летовници споделиха, че са готови да бранят плажа “Корал” от застрояване.
12 Август 2013, Понеделник, 08:30 ч.
Ако и този плаж се превърне в чудовище на индустрията, ще емигрирам, каза певицата Миленита
“Войната” за "Корал" продължава. Летовници споделиха пред камерата на Нова телевизия, че са готови да бранят плажа от застрояване и настояват да бъде обявен за защитена територия. Еколози предупредиха, че популацията на блатно кокиче ще изчезне, ако и “Корал” се превърне в грозно място, покрито с бетон.
“Преди 25 години не можех да си представя, че тук сега ще има толкова много хора. Беше много красиво. Чакалите виеха до нас. Това място не е подходящо за строителство”, каза основателят на “Щурците” Пепи Цанков в разговор с репортера на Нова телевизия Вероника Димитрова.
Певицата Милена Николова, която е по-известна с псевдонима си Миленита, допълни, че плажът “Корал” е много ценен, защото е чист от бетон.
“Тук всичко е дървено. Ако и той се превърне в чудовище на индустрията, емигрирам”, каза още певицата.
“Общината не може да се държи като природозащитник. Не можем да спрем инвеститора да строи, ако всичко е законно. Няма как да му кажем “не правете това, не е морално”. Когато не е нарушен законът, издаваме разрешителни, а колко е морално да се строи, инвеститорите трябва да решат”, каза кметът на Царево Георги Лапчев.
В категории:
Царево
Тръмп нарече Чарлз Трети „най-страхотния крал от всички“
Новият върховен лидер на Иран заплаши да отговори на всяка американска атака
Почина голям художник, предизвикал скандал с провокативни творби (СНИМКА)
Красиви имена черпят днес
Честваме 1 май - Денят на труда. Каква е историята на празника
Посрещаме май с облачно и студено време
Дневен хороскоп за 1 май 2026: Интуицията ви дава криле, авантюрите ви дърпат назад
55-годишна с гадже по-младо от сина си
Барселона с много интересен вариант "Б", ако не вземе Хулиан Алварес
Тръмп решава за нови удари по Иран, но US генерал призна, че не могат да принудят Техеран да преговаря
Известен актьор припадна в ресторант
Мощите на свети Георги ще бъдат посрещнати в Поморие по покана на Сливенския митрополит Арсений
ВЪЛКО РУСИНОВ - учител по немски език
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...