Защо трябваше да арестуват апелативния прокурор на Бургас Емил Христов още през юни 2012 г.

Автор: Катя КАСАБОВА, снимки: Женя ГАЙТАНДЖИЕВА и интернет

Разпит на основния свидетел на спецпрокуратурата Тодор Атанасов, проведен от специализирания съд в София в две части – на 8 март 2013 г. и на 29 март 2013 г.,  по мегаделото срещу бургаския бизнесмен Венцислав Чамурджиев, обвинен като главатар на организирана престъпна група за  лихварство и рекет, хвърля известна светлина не само върху некадърността на ГДБОП и ДАНС, но и върху методите за разчистване на сметки в самата съдебна система. Флагман.бг разполага с протоколите от този разпит, от които публикуваме части със съкращения, неоказващи влияние върху смисъла на казаното и без редакторска намеса.

В разгара на новите назначения в бургаската прокуратурата, онзи ден няколко електронни сайта едновременно излязоха с публикации, в които се твърди, че получили по анонимна електронна поща материал от стенограми по приложени към тях спецразузнавателни средства. Записи не се появиха в ефира. Целта обаче беше да се внуши, че няколко прокурори, между които и апелативният прокурор на Бургас Емил Христов раздават постовете в съдебната система. Разговорите са били водени в навечерието на попълването на ВСС с квотата от обвинителите. Едновременно с това се припомня и как през юни 2012 г. Емил Христов е трябвало да бъде арестуван.

Действително, на 21 юни 2012 г., едновременно в няколко сайта се появи дописка, че предстои арест на апелативния прокурор на Бургас Емил Христов – за манипулиране на обвинения и връзки с престъпния свят и че досъдебното производство се води от Софийска градска прокуратура. Разследването срещу него било започнало след двугодишна проверка от Инспектората на Върховната касационна прокуратура, но оттогава досега тази проверка обикаляла между ВКП, СГП и Етичната комися към ВКП и така и не е стигнала до Висшия съдебен съвет, намеква се отново за връзките с престъпния свят и за снимки с престъпници. (Виж подробности тук)

Ето показанията на Тодор Атанасов от Бургас:

Тодор Атанасов

"Мен ме прибраха на 5 март 2009 г.  за 72 часа и ме пуснаха под домашен арест.  В този период направиха така, че до мен да достигне информация затова, че апелативният прокурор Емил Христов и моят приятел от 20 години Венцислав Чамудржиев са направили постановка да арестуват мен и Любен Джубрилов. Но за да говоря искам да бъда оттук нататък с адвокат, защото започвам да говоря с имена  на магистрати – Емил Христов, Мила Георгиева (прокурор от Върховна касационна прокуратура, бивш прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, подчинена като субординация на Христов до 2001 г., когато замина за ВКП). Ще говоря и за шефа на ГДБОП (Станимир Флоров).  Много имам какво да кажа – за неща, в които са ме карали да участвам, както и за хора, които съм търсил, за да изпълнят тази цел.  Аз съм ги призовавал, аз съм ги карал да се държат по начини, които се изискваха от мене, аз съм ги вкарвал в дадени ситуации. Чувствам се застрашен да говоря без адвокат.“
 
Съдът преустановява заседанието, считайки че следва на свидетеля да му бъде осигурена възможност за консултация с адвокат и го насрочва за 29 март 2013 г. от 10 ч. Ето част от продължението, засягаща ролята на апелативния прокурор Емил Христов в тази история: –

„Когато се заговори, че Венци ме е предал на прокурор Емил Христов да ме задържи и да ме обвинят за лихварство – мен и още трима, за да бъдем организирана група, на следващия етап от разследването бях извикан в бургаската полиция - в БОП, където беше началникът Златко Канев. След 4-5 минути влезе Милен Димитров (директор на ОД на МВР).

Говорихме обстойно повече от час за моите отношения с Венци, с когото се познавам повече от 20 години. Казаха, че знаят за убийства, за които аз съм знаел от Венци – това го каза шефът на БОП Канев. Казаха да си помисля и да реша дали да им съдействам  да уличат Венци Чамурджиев  в лихварство, рекет, побои, убийства – каквото се получи. Като срещу това те да ми помогнат да си оправя тежкото положение – да ми вдигнат запорите, които имах за около 2 млн.лв., наложени от комисията Кушлев върху имотите ми.  И че като вдигнат тези запори ще мога да ги продам, за да си върна пари на банките. 

Върнах се вкъщи при жена ми, помислихме 3-4 дни, след което отидох при разследващата полицайка Ренета Пеева. В нейния кабинет, в нейно присъствие  почти един цял ден, с Канев и с един Милен – оперативен работник в БОП говорихме за схеми чрез кои мои познати, близки и приятели, които познават и Венци можем да го вкараме в капана. Спряхме се на шест човека – Едуард Михранян, Иван Фратев, Димитър Маринов – Лебеда, Мехмед Хюсеин Мехмед, Митко Трояновския, Любо - с автокъща в Бургас. Аз познавам сериозни хора, той като внасям скъпи коли от Германия за по 100-150 хил.евро и имам  парични взаимоотношения с тях. Трябваше да записвам разговори с тези хора, от които да е видно, че съм заплашван от Венци,  че той ми дава пари и аз съм ги раздавал като мои срещу лихви.

Така започнаха срещите си с оперативния работник Милен и с Канев – в полицията и извън полицията. Станах „ухо“ , искаха от мен да съм повече от информатор, защото трябваше да въвличам една фирма, която е на пристанище Бургас , която по думите на полицаите била близка до Венци, че се занимава с наркотици от корабите, че Венци е замесен в проституцията  и т.н.

Но не допусках, че нещата ще стигнат до София и че чрез Венци искат да хванат Емил Христов. В края на лятото на 2009 г. в Бургас дойде комисия от пет души  от ДАНС и те казаха, че разследването се мести в София, трябва да съм  непрекъснато на разположение на ДАНС и ГДБОП. Започнаха да ме разпитват за снимки, на които присъства Емил Христов. Беше ми показана снимка, на която съм аз, Емил Христов, Иван Лихваря от Бургас и Димчо (Димчо Кирязов – бивш шеф на районната митническа дирекция в Бургас до 2008 г.,), който беше митничар. На снимката имаше човек с гръб и аз трябваше да кажа, че това е Венци. 

По повод Емил Христов са ме карали да провеждам срещи с него и да ги записвам – уведомяваха ме от БОП- София къде е Христов и ме караха да отида там, за да му задавам въпроси дали може да ми оправи делото, което ми водеха от комисията Кушлев. , но най-вече да говорим за Венци. Нещата в София минаха извън  всякакви граници. След многобройните ми срещи в БОП, бях извикан в съда в София – в тая сграда, където гръмнаха Златко Баретата. Там беше прокурор Мила Георгиева, един от шефовете на ГДБОП –  Сашо, висш началник, имал съм много срещи с него (има предвид шефът на отдела за борба с корупцията в съдебната система – Александър Иванов, каквото уточнение после се прави ) и още един прокурор, но не му знам името. Бях вкаран в съдебна зала, в която имаше съдия, още един прокурор и разследващ полицай. Бяхме около 7-8 човека вътре. Мила стоеше там. Това се случва през ноември 2010 г., когато Венци Чамурджиев вече беше задържан.

В залата ми беше казано, че трябва да започна да говоря за Емил каквото знам, за връзките му с Венци, за контактите му. Казах им, че няма да говоря такива неща, а те отговориха, че тогава ще ми повдигнат обвинения. Ако им помогна, ще ме направят защитен свидетел. Мила Георгиева говори по мобилния си телефон с някой за мен. После дадоха 10 минути почивка, казаха да изляза навън, а те останаха вътре. Като ме вкараха вътре, Мила Георгиева каза, че се разбрала за всичко – че могат да ме изкарат в чужбина като защитен свидетел  – само да свидетелствам срещу Венцислав Чамурджиев и срещу Емил Христов. Всичко това го ръководеше Мила Георгиева. Казах им, че такива неща не мога да кажа, обяснявах им го по мой начин. Тогава Мила Георгиева каза, че ще ми повдигнат  обвинения и че ще ме арестуват. Другият прокурор каза на Мила Георгиева, че няма основание да ми повдига обвинение. Мила Георгиева каза, че съм се занимавал с проститутки и имала човек, който щял да го потвърди, бил съм лихвар и щели да ме осъдят. Тези думи не бяха протоколирани. Аз бях с адвокат Тодор Досев и той седеше като насран. Държаха ме около час в сградата на съда. Като ме пуснаха навън, бях жълт, дадох си сметка докъде съм стигнал. Въвлякох във всичко това и жена ми Мирослава, която има проблеми с говора, нея като я разпитваха всичко й беше поднесено на готово, само трябваше да отговаря с „да“ и да се разписва. Въвлякох и нея, че Венци я е заплашвал, че ще я направи проститутка, а от синовете ни дилъри на наркотици.  А това го замислиха разследващите...“

Очаквайте продължение.