Слънчев бряг между борците Иван Гинов и Стоян Димов. След точно 20 години - пак същото

„Не ме ли помниш, аз съм Иван Гинов?“, казва кротко този поостарял висок мъж с приятна усмивка и достолепна осанка, в центъра на странджанското градче Средец днес по обед, където направих тази снимка

Ключови думи: Стоян Димов-Стинката, митьо очите, димитър желязков, Слънчев бряг, Иван Гинов, Стинката, Атанас Комшев Георги Илиев, Георги Николов, Мечката, РИОСВ Бургас, Бойчо Георгиев, несебър, равда, час пик, златка райкова

Тема в развитие

Христо Широков след екшъна в „Час пик“: Ще осъдя всеки журналист, дръзнал да опетни името ми Слънчев бряг между борците Иван Гинов и Стоян Димов. След точно 20 години - пак същото Ето го Димитър Геренски, който респектира Куката с мачете в дискотека „Час пик“

Чаша урина в лицето на русата Златка отключила боя в „Час пик“, Куката лежи в плевенската болница SMS до Флагман.бг: Куката и Очите пребиха шефа на РИОСВ в „Час пик“, да внимава шефката на РДНСК Митьо Очите и гардовете в бой за русата Златка, мелето в "Час Пик" почнало след песни на Азис Разцепиха главата с мачете на Камен-Куката в дискотека „Час Пик” в Несебър (ОБНОВЕНА)

виж още

скрий

Началото на юни, 2013 г. Започва сезонът по крайбрежието на Несебър. Една компания се бие с друга компания в дискотека. Гард на бургаския борец Стоян Димов-Стинката размахва 60-сантиметров ханджар и предвожда агитката на Левски от София Запад, която налита да бие шефа на РИОСВ Бойчо Георгиев.   Митьо Очите слага ред в последната секунда, преди да бъде извадено мачетето от сивия му калъф и да се стовари върху рамото на Бойчо. Бойчо и колегите му от други държавни инспекции, между които и младо момиче, си тръгват пребледнели, но не викат никого от РУП-а в Несебър, мълчат си, сякаш нищо не се е случило. Час и половина по-късно хандажърът се стоварва върху черепа на Куката, а после резва и дясното му рамо. Куката оживява, но вече няма да стъпи в Слънчев бряг и покрай морето между Несебър и Равда. За оная безпаметна нощ срещу събота в РУП-а в Несебър има само  една жалба - за откраднато дамско портмоне с 1 200 лева, две дебитни и една кредитна карта. А иначе униформени или цивилни ченгета през всичкото  време – от полунощ, когато заведението почва да се препълва заради откриването на сезона в него, до размазването на Куката от бой пред дискотеката  в 4,30 часа, изобщо не се мяркат в района.

А и какво ли да правят, след като в същия този район – вътре и навън, според очевидното схващане на служителите от МВР, отговорност носят собствениците от ТИМ и техните момчета. И до ден днешен не сме чули да има задържани за случилото се, а то никак не е малко като отзвук в общественото пространство.

Ситуацията в този започващ сезон е аналогична на тази през юни 1993 г., когато борецът Иван Гинов сложи бариери на входно-изходните артерии в Слънчев бряг и нае борчета от Бургас, Пловдив и София да вардят заведения и дискотеки. Полиция не се мяркаше из комплекса, защото наличието й бе напълно безсмислено. Тогава вътрешният министър Виктор Михайлов бе разрешил на своите униформени, със специална заповед, в извън работно време да изкарват по някой лев  като охранители в частни структури – там, където си искат. Така борчета и ченгета бяха на равно подчинение при Гинов. А той раздаваше справедливост според своя си аршин. Говоря за времето, когато спецполицаят Георги Николов Мечката заработваше в извънработно време като пазач в дискотека „Златна ябълка“ и още не бе създал своята Първа частна милиция, нямаше ги  кечеджиите, висаджиите, сикаджиите, легионерите, делтафорсаджиите, аполоболканджиите и прочее мутации от мутрафони, нароили се през следващата 1994 г.

Гинов се оказа от малкото умни мъже в онова мътно време. Той се покри след инсценираната катастрофа, в която загина борецът Атанас Комшев през ноември 1994 г. и напусна завинаги Слънчев бряг след показните екзекуции на Васил Илиев и Мечката - в края на април и средата на юни - малко преди да почне сезонът през 1995 г.

Сега Гинов има малък собствен хотел между Равда и Несебър, живее в Бургас и ръководи ловно-рибарската дружинка в родното си село Момина църква в Странджа. И само похватите на днешните му наследници напомнят за онова  държавно време на безсилие и безвластие, за което никога не бих допуснала, че може отново да бъде възпроизведено. Точно след 20 години, нещо като кошмарно дежа вю, за което новата тройна коалиция няма как да има спомен. А и тя, усещам, изобщо не проумява какво може да стане, ако не стегне веднага редиците по морето.