Сбогуваме се с големия актьор Чочо Попйорданов

България се прощава с Чочо Попйорданов. Поклонението пред тленните останки на един от най-обичаните актьори е от 11 часа в Народния театър “Иван Вазов”. Той си отиде от този свят на 48 годишна възраст на Великден, след падане от високо на “Боянските гробища”.
Петър Попйорданов е носител на много отличия, сред които “Аскеер” през 1997 г., наградата “Златен Баяр” за най-добра мъжка роля във филма “Граница”.
Една от емблематичните му роли е на Македонски в спектакъла “Хъшове” на Народния театър. Незабравими ще останат и ролите му в “Сън в лятна нощ”, “В полите на Витоша”, “Бурята”. Чочо е известен и с участието в много български филми, сред които са "Вчера", "Адио Рио", "Сезонът на канарчетата", "Дунав мост". Те го превърнаха в любимец на публиката.
“Чочо имаше жадни очи за живот. Дарил ме е с много емоции и преживявания. Голям човек беше. Все повтаряше, че животът трябва да се живее и да се граби от него с пълна сила. Всяка среща с него е ярка и незабравима. Преди началото на представление на “Хъшове”, в почти всеки антракт се борихме като малки деца”, казва актьорът Диян Ангелов. Брат му Дарин пък добавя, че ще запомни приятеля си със себераздаването, което граничи със себеотрицание, с любовта, която подаряваше безрезервно на всички.
“С него се забавлявахме постоянно. Разсмиваше ни с вицове. Последният беше за един китаец, който подарил душата на дявола и тя се развалила на другия ден. Той беше постоянно усмихнат. Обичаше живота”, казва Дарин Ангелов.
Актьорът Валери Йорданов пък добавя, че Чочо е имал рядката способност да усеща чуждата болка.
“Вижда някой сред 10 човека в коридора и казва “Брачед, какво ти е”. Това означава, че е много добър човек, защото само добрите са толкова чувствителни. Най-щастливият момент в живота му е, когато се запозна с Ал Пачино. Всеки път като разказваше как се е случило, очите му се насълзяваха”, казва още Валери Йорданов.