Заплахата за България от радикалния ислям не само съществува, но тя расте с всеки изминал ден
Източник: в. Труд
Мнозина се опитаха да определят атентата в Бостън, отнел живота на три човешки същества и осакатил десетки други, като дело на “фрилансъри” (хора на свободна практика - б.р.), като случаен инцидент.
Взривовете в Бостън не са работа нито на фрилансъри, нито на някакъв митичен, самоорганизиращ се тероризъм. Те са работа на джихадисти, които са се радикализирали не извън, а в самите САЩ, и то не в интернет, както твърдят мнoгoбройни полуинтелигентни “експерти” в медиите, а в радикални джамии, контролирани от уахабисти, салафити и “Мюсюлманското братство”.
Такава джамия e Islamic Society of Boston, която братята Царнаеви са посещавали, преди да се решат на този дързък и безумен ход. Джамията е основана от известния американски ислямист Абдурахман Аламуди, които в момента излежава присъда от 23 години за престъпления, свързани с тероризма, и е менажирана от Muslim American Society (МАС), който е Американският клон на “Мюсюлманското братство”.
Мит е също така, че в атентата е замесена “Ал Каида”. “Ал Каида” не е интересна. Тази организация не е някакъв съществен фактор на радикалния ислям, а негов симптом, някакво следствие. Цивилизованият свят не е в състояние на война с “Ал Каида”, колкото и глупости да говорят по този въпрос политиците в Америка и в Европа.
Ако има война, то тя не е с исляма, а се води с една човеконенавистна идеология, която отрича правото на съществуване на други религии освен исляма. Това е идеология, която открито насърчава насилие срещу немюсюлманите. Отбележете - не срещу военни сили, не срещу легитимен противник, а срещу хората.
Това се случи и в Бостън. Тези двама братя убиха невинни хора по време на един изключително мирен акт, какъвто е спортното събитие. Тук нямат нищо общо нито политическите, нито икономическите интереси между държавите, а единствено ненавистта към немюсюлманите, проповядвана от тази идеология.
Тя е истинската опасност, а не “Ал Каида”, която едва ли представлява някаква сила в момента. Затова цялото внимание на цивилизования свят трябва да се обърне към една организация като “Мюсюлмански братя”, която е изключително опасна за света, а не към жалките останки на “Ал Каида”. Цивилизованият свят обаче някак си не разбира каква опасност е надвиснала над него и прави глупост след глупост.
В момента всякакви поддръжници и разклонения на “Мюсюлмански братя” се бият срещу режима на Башар Асад в Сирия, а свободният свят ги подкрепя. За мен това е огромна грешка, чиято цена тепърва ще плащаме.
Западът подкрепя бунтовниците по всякакъв начин и това неминуемо ще доведе до победа на “Мюсюлманското братство” и неговите джихадистки съюзници в Дамаск. Да, Асад е диктатор, който е окървавил ръцете си с геноцид върху собствения си народ, но е грешка да се мисли, че не може да стане по-лошо. Може. Ако джихадистите победят, в Сирия и околните държави ще стане още по-зле.
Президентът на Египет Мохамад Морси е в пъти по-опасен за демократичния свят, отколкото беше диктаторът Хосни Мубарак. Няма смисъл да споменаваме за събитията в Иран и разликата между Аятолах Хомейни и шаха Мохамед Реза Пахлави.
Грешка е също, че ние в България се правим, че нищо от тези събития не ни засяга. Кълновете на тази идеология вече никнат и у нас.
Шериатът има две отделни части. Едната се казва “ибадат” или преведено на български език “богослужение”. Ибадатът се занимава най-вече с ритуалната страна на религията. В нея няма нищо нередно и това е часта от шериата, която всички практикуващи мюсюлмани знаят.
Другата част, която много малко мюсюлмани познават, се казва “муамалат” и касае отношенията между хората, отношението към другите. С малки изключения тя е една изключително реакционна доктрина, съчинена век и половина след Мохамед, която противоречи на всички норми на световната цивилизация и общоприетите права на човека. Тя е просто несъвместима с модерното общество. Трябва да се разбере, че това не е въпрос на религия, а на открито подстрекателство към дискриминация и насилие спрямо немюсюлманите, което никоя демократична държава не би трябвало да толерира. Тази агресия не признава норми и държавни граници. Тя набавя такива като братя Царнаеви сред необразованите слоеве на населението (както у нас става в ромските квартали), но и сред деца от града, при това деца от други вероизповедания.
Заплахата за България не само съществува, но тя расте. Погледнете в Youtube манифестациите на войнстващите ислямисти в Пазарджик. Сред тях ненавистта към немюсюлманите е огромна. Те се чувстват единни, силни, а след като и никой не ги притеснява, те се чувстват и непобедими.
Съпротивата срещу тази реакционна идеология не е въпрос на отношения Запад - Изток, нито на Запад - ислям. Никой не е срещу исляма, а срещу тази ненавист към човешкия живот, каквато видяхме в Бостън.
