Вузовете поставиха рекорд - 366 професори за година

Автор: вестник "Сега"

В България има много пътища към професорската титла, но най-лесният от тях минава през Перник. Това показва най-новата статистика на министерството на образованието за академичните длъжности във висшите училища, заети през 2012 г. Пернишкият Европейски политехнически университет е произвел само за една година цели 12 професори. За сравнение - за същия период държавният Русенски университет, който е подобен по профил на пернишкия вуз, е назначил 5-има нови професори, а Техническият във Варна - само един. Дори най-големият частен университет - Нов български, който се оказа банката с кадри при управлението на ГЕРБ, не може да догони пернишката политехника, въпреки че обучава в повече професионални направления. Той е дал 9 професорски титли.

Вузът от Перник демонстрира добра продуктивност и по отношение на новите доценти - 6, а в НБУ например новите доценти са 7. Въпреки тези забележителни постижения по бързо израстване в академичната кариера, политехническият университет се явява второ работно място на половината си преподаватели, т.е. разчита основно на т.нар. летящи професори.

Завидни резултати в продукцията на научни кадри показва и Стопанската академия в Свищов - там новите професори са 16, сред които и ректорът Величко Адамов. Той дълго време страда от подигравки, че е професор само от побратимен вуз в съседна Румъния, но вече официално се кичи с титлата "професор". Най-големият икономически университет в страната - УНСС, е смогнал само с 9 професорски титли.

Близо до големите университети по научни титли е и Великотърновският, който е в Топ 3 на университетите, произвели над 20 професори. Миналата година той е допринесъл за науката с 25 нови професори и 22 доценти. За сравнение Медицинският университет в София има 28 професори. СУ, който оглавява по академични постижения повечето направления в рейтинга на висшите училища у нас, се отчита с 65 нови професори и 40 доценти и закономерно води класацията.

От 2010 г. насам висшите училища получиха право сами да избират доценти и професори. Това стана възможно след приемането на Закона за развитието на академичния състав. Идеолог на закона е уволненият министър на образованието Сергей Игнатов, който още в началото на мандата си обеща да закрие Висшата атестационна комисия и успя да го направи с гласовете на депутатите от ГЕРБ. Резултатите не закъсняха. За 2012 г. научни трудове са защитили 751 преподаватели - от тях прясно назначените професори са 366. Доцентите дори са повече - общо 385.

Лавинообразното увеличаване на хабилитираните преподаватели бе една от темите, които ректорите на всички вузове, шефовете на БАН и Селскостопанската академия и просветният министър проф. Николай Милошев обсъждаха тази седмица на среща в Русе. Според шефа на агенцията по акредитация проф. Боян Биолчев за 2 години имаме 800 професори и 657 доценти, като има катедри, в които няма нито един асистент, а само по-висши научни кадри. "Това не значи обаче, че трябва да кажем на тези 1600 души "вие за нищо не ставате", защото повечето от тях със сигурност си стават. Системата е една от причините, че толкова много се нароихме професорите, а и отпадна задължителната голяма докторска дисертация. Трябва по някакъв начин да гарантираме, че такова нещо повече няма да се случи", заяви министърът. Според него трябва да има промени с разумен баланс в законодателството.

Работна група от ректори и учени ще разработва общонационални минимални критерии, на които трябва да отговарят кандидатите за доценти и професори, съобщиха пред "Сега" участници в срещата. Причината е, че някои от университетите дори нямат вътрешни правила, по които да се избират кандидатите за академични длъжности. Промените ще бъдат записани в правилника за прилагане на закона, които се одобряват от министерството. Това гарантира бързото им влизане в сила, тъй като не се налага новите текстове да минават на гласуване и през парламента.