Започват Великите пости, тази година няма Петрови

За Великден хиляди православни християни палят свещи от благодатния огън, спуснал се в църквата на Божи гроб в Йерусалим

Ключови думи: Велики пости, Великден

Лек и благодатен пост. Това си казват хората вече не само на богослужения в църкви, но и по имейли, скайп, фейсбук, туитър и т.н. От днес започват 40-дневните Велики пости. Те продължават до 4 май, ден преди Великден.

Заради късната дата на Великден тази година Петрови пости няма да има, тъй като Петдесетница е само седмица преди Петровден. Това се получава, защото неподвижните празници като Петровден са по новия календар. По стария това не би се случило, защото щяха да останат 13 дни за пости. Случай като този наливат вода в мелницата на онези духовници, които искат Българската православна църква да се върне към стария стил.

Основното в тях е покаянието, затова се наричат още Покаятелни пости. Влизаме в тях след Прощалната неделя, на която Църквата призова вярващите да пречистят душите си, като си простят взаимно, да молят Господ за прошка, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. Прошката е сред великите символи на човешкия морал. От нея започва пречистването - духовно и физическо, което се извършва с постите.

Постът започва със смирение и прошка, защото те са първото от 33-те стъпала в стълбата на християнските добродетели, описани от св. Йоан Лествичник. Без това първо стъпало - смирението, стълбата ще рухне, казва той в книгата си “Лествица” (стълба). През Великия пост Църквата припомня тази стълба и приканва християните да се изкачват по пътя на духовното съвършенство.

Евангелското слово на Матей е пределно ясно: “Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец.” Простете и ще бъдете спасени. “Не съдете, за да не бъдете съдени”, учи Господ и сочи, че пътят на любовта към хората започва с неосъждането. “Но докато Христос ни прощава и помилва, ние съдим и броим греховете на ближния. И чрез съда погиваме. Нали където има съд, там няма любов. А където няма любов, там няма спасение. Само любовта е способна по всяко време да бъде адвокат и само любовта прикрива откритото на своя брат”, казва руският архимандрит Иоан Крестянкин в словото си през 1994 г. Той напомня, че Великият пост дава двата
най-важни урока: да не съдим и да не съблазняваме.

Въздържанието да ни научи да виждаме, да съдим и осъждаме единствено себе си, когото единствено познаваме истински, всестранно и дълбоко. И само този съд над себе си ще бъде за спасение и ще изтръгне спасителния вопъл: “Господи, помилуй мене грешния”. За да започне чудото на нашето спасение. Или както казва св. Серафим Саровски: “Събирай дух мирен и хиляди ще се спасят около тебе”.

Всичко това е възможно, ако потъпчем гордостта у себе си. А гордостта е най-голям грях и пречка по пътя на духовността, смята Ловчанският митрополит Гавриил. В тв предаването “Вяра и общество” той подчерта, че трябва да се борим с гнева си. Достойният владика призова вярващите да се постараят да влязат във Великия пост с чисти сърца, освободени от злобата, обидата и ненавистта. За това предупреждават и светите отци: “Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист, да измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? Видиш ли беден, не се отвръщай от него, а му помогни с каквото можеш. Не завиждай никому, не осъждай никого, не поглеждай с пожелание. Пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!”

Това идва да рече, че по време на постите вярващият трябва да отсече волята, да се смири и подчини егото и гордостта си, като се посвети на Бог. Не е самоцел. 

Постът е посветен на страданията на Христос, който ни завещал примера, като постил 40 дни в пустинята.

Но постът е и първият договор между Бога и човека, казва в поучителна беседа на 24 февруари 1946 г. в София светият старец Серафим (Соболев), пред саркофага на когото в руската черква столичани оставят листчета с пожелания, за да се сбъднат. “С радост да приемем завета за поста, защото, ако нашият праотец Адам го бе спазил, нямаше да бъдем изпъдени от рая. Щом създал човека, Бог сключил с него завет, като му дал заповедта за поста - разрешил му да вкусва от плодовете на всички райски дървета, с изключение на плодовете от дървото за познаване на добро и зло. Първите хора нарушили този завет и не изпълнили Божията заповед за поста. Поради този първороден грях те, заедно с цялото си потомство, били лишени от райското блаженство.

Великденският пост е най-строгият в годината. Светите отци казват, че тогава трябва
да се храним като просяци.

Великите пости допускат само растителна храна. Изключението е на Благовещение и Връбница, когато може да се яде риба. През останалото време може обаче да се храним с морски безгръбначни като октоподи, стриди, раци и охлюви, които се смятат за постна храна. В събота и неделя, както и в празнични дни, може да се готви и яде с олио. Тогава се разрешава да се пие и вино.

Аскетизмът не се заключава само в постната храна, а и в начина на живот - смиреност, а не показност, скромност, а не самохвалене, отдаденост на пост и молитва, а не веселие и гуляи. В основата на поста е молитвата, затова той е изпитание на духа и на волята. Целта му е да се пречисти и укрепне духовно човек и да разпредели силите си през цялата година. Светите отци казват: Ние не сме телоубийци, а страстоубийци - на гордостта и плътските грехове.

До 1944 г. постът в България е бил много по-строг. Заведенията били затваряни в първата и в последната седмица от Великите пости, а в Русия преди революцията затваряли и театрите. При монасите постите са по правило най-строги. В манастирите е прието първите 3 дни след Сирни заговезни да не се яде и пие вода. Гладува се и по ден от всяка седмица на постите.

Православието е особено снизходително към болните, възрастните, децата и бременните и ги освобождава от строгия пост. Заговяването след дългите пости също трябва да става много внимателно и постепенно. Преди поста поискайте благословия от вашия духовник. Няма практика да се приема причастие без пост. Най-добре е след постене да се изповядате и да вземете причастие", съветва Ловчанският владика Гавриил. Не е редно да плащате на свещеника за изповед и причастие.

Църквата не извършва венчавки от Сирни Заговезни до вторник от Светлата седмица, която е на 7 май. Не се прави и помен за починали през първата седмица на Великия пост, а също от Лазаровден - 27 април, до Томина неделя на 12 май.

Може би в дните на народно недоволство от високите сметки на тока и мизерните заплати хората ще се питат:
Трябва ли да простим на монополистите, на всички, които лъжат доверието и крадат от все по-бедния народ? “Прошката не означава, че не трябва да търсим справедливост. Този, който е простил, не означава, че се е примирил”, смята дядо Гавриил.

Американският митрополит Йосиф изпрати напътствие по интернет до близки и приятели: “Най-важното през Великденските пости е да бъдете на точното място и точното време, когато и където Бог ще удвои благодатта върху вас. Така, както в Стария завет Бог обещава на Елисей, че ще получи двоен дял от благодатта на Илия. Когато сте на точното място - физически, емоционално, умствено и духовно, Бог ще излее благословията си и ще ви възнагради. Потърсете знаци в собствения си живот по време на Великия пост. Търсете сърцето си. Останете верни, за да достигнете благословение от най-високото място.”