Трима присвоили фирмите на чужди бизнесмени, разпродали имотите им край морето

Автор: Бесове.бг


Трима софиянци са задържани заради измами с недвижими имоти по Южното Черноморие. 43-годишният Асен Петров, 29-годишният Христо Цветанов и 47-годишният Бисер Борисов са присвоявали фирми на чуждестранни бизнесмени и продавали имуществото им край морето в Бургаска област. Сред апетитните имоти имало хотели, кооперации, земи. Те са хванати при специализирана полицейска операция, проведена от служители на “Икономическа полиция” при Главна дирекция “Национална полиция” и сектор “Икономическа полиция” при ОДМВР – Бургас, под прякото ръководство на Бургаска районна прокуратура.

Полицаите са проверили пет обекта и банков трезор, от които са иззети фалшиви документи, печати на нотариус, пари, компютърна конфигурация и телефони. Те са приложени към водените досъдебни производства.

Задържането на мошениците е удължено с прокурорско постановление за срок от 72 часа, като предстои внасяне на искане за разглеждане на постоянна мярка «задържане под стража» в Бургаски районен съд.

Разследването срещу тримата софиянци е стартирало по няколко сигнала за извършване на измами с недвижими имоти - собственост на дружества, чиито собственици и управители са чуждестранни граждани. Съгласно извършените в българското законодателство промени крайният срок за пререгистрация на фирмите в Търговския регистър е  бил до 31 декември 2011 г. Ако не е било направено искане за пререгистрация до тази дата, дейността на търговските дружества и кооперациите се прекратявала, считано от 01 януари 2012 г. След това извършените разпоредителни сделки с имуществото на търговското дружество били нищожни, като в този случай е било необходимо да се назначи ликвидатор на търговското дружество. В повечето случаи, като такъв се вписвал служебно назначен ликвидатор от съответния съд.

Като използвали това софиянците преценили, че могат да извършват измами с недвижими имоти, собственост на непререгистрирани дружества. Те действали по схемата: снабдявали се със списък на такива дружества в съответния съдебен район и нарочвали тези, които са собственост на чужди граждани и партидата, на които се води някакъв недвижим имот. След като дружеството с недвижим имот било набелязано, се съставял неистински документ – предварителен договор за покупко-продажба, без нотариална заверка, сключен между физическо лице – съучастник в измамата, играещ ролята на купувач и чуждия гражданин, собственик и управител на непререгистрираното дружество, чиято собственост е имота, обясниха от ОД на МВР - Бургас. Подписът от името на продавача, който в случая е чуждият гражданин се полагал в предварителния договор или като се имитирал истинския подпис, или с помощта на компютър като се сканирал подпис. Задължително в предварителния договор било записано, че цялата договорена сума е изплатена в брой в момента на подписване на договора и самия договор служи, като разписка. Задължително било и датата на договора да бъдела преди месец март 2011 г., тъй като нормативно е предвидено след тази дата всички плащания на стойност равни на и над 15 000 лв. при покупко-продажба на недвижим имот да се извършват по банков път. Срокът за сключване на окончателен договор също се определял така, че да е изтекъл преди 2012 г.

След като неистинския предварителен договор бил изготвен, фиктивният купувач на имота на основание чл.19 ал.3 от Закона за задълженията и договорите подавал искова молба до съответния Окръжен или Районен съд като искал предварителният договор да бъде обявен за окончателен. В съда ищецът представял заверено копие на предварителния договор и от този момент нататък оригиналът на предварителния договор не се появявал никъде повече.

Разглеждайки исковата молба, съответния съд излизал с определение да бъде пререгистрирано дружеството-ответник и спирал временно търговското дело. Съгласно съществуващата нормативна уредба, непререгистрираното дружество следвало да бъде обявено в ликвидация. Тъй като ищецът се явявал кредитор на дружеството, подавал молба до Търговския регистър с искане да бъде вписан, като ликвидатор. Ако това искане бъдело уважено, то ищецът (фиктивния купувач) ставал законен представител на дружеството и съответно на ответника, т.е. представлявал и двете страни по сделката. Ако искане било отхвърлено, то съда назначавал служебен ликвидатор, който обикновено по никакъв начин не могъл да се свърже с чуждестранното лице, собственик на ликвидираната фирма. Налице бил и трети вариант, в който за ликвидатор е назначаван адвокат, представляващ собственика с фалшиво пълномощно. Във всички случаи до собственика на дружеството не отивали никакви уведомления и той нямал никаква представа, че спрямо фирмата му се водят съдебни дела и някой има претенции към имота му, казаха от ОД на МВР в Бургас.