Защо да дъвча ръкописи във Ватикана? Не може ли да си ги слагам в гащите?

- Г-н професор, във “Всяка неделя” колекционерът Димитър Костов заяви, че сте късали и дъвкали ръкописи във Ватикана...

- А защо трябва да ги дъвча?! Не може ли да си ги слагам в гащите? Това са думи на луд човек. Че даже са ме и изгонили от там! Онзи ден бях при папа Бенедикт с Бойко Борисов. Да, бил съм всяка година във Ватикана 15 години поред, за да си поддържам равнището и да издирвам документи за българската история. Прекарвах там от 1975 до 1990 година. Не съм изял ръкописите, а съм заснел доста с тяхно разрешение за по 50 цента за едно фотокопие. Гледах този човек по телевизията и се заливах от смях. Тази вечер имам да изям един ръкопис. А може и два да изям. Като се ядосам, ям ръкописи.

- Той показа доста познания и за Панагюрското златно съкровище.

- Абе усъмнете се малко, бе, хора! Помислете малко дали това, което казва е истина! Някои хора не са си взели хапчетата. Той се изкара тракиец, не бил българин. Кеворк трябваше да го накара да му каже нещо на тракийски...

- Вие лично познавате ли този човек?

- Познавам го, разбира се. При мен в музея има доста конфискувани от полицията вещи от него. Има и една много хубава тракийска ризница от него. Може би иска да се изкара, че му е семейно наследство.

- Твърди, че досега не е правена експертиза дали съкровището е истинско и държавата не иска да прави такава, за да не се изложи. Вярно ли е, че съкровището не е истинско?

- Това не е първата кампания, че съкровището е фалшиво. Експертиза е правена през 1996 година и то в Централната лаборатория по криминология на МВР. Не знам защо всички луди, които са се добрали до телевизионна камера и вестник, се хвърлят на Панагюрското съкровище. Ами то е доста малко – само около 6 кг. Защо не се захванат с Вълчитрънското, то е два по-голямо, 12 кг е. И е два пъти по-старо. Защо не се появяват слухове за Рогозенското златно съкровище?

- Е, защо?

- Ами защото са лудите са избрали това. Това знаят. И журналистите това са избрали – те понякога го наричат и тракийско, което е неправилно.

- Вярно ли е, че през 1956 година сме искали да го продаваме на американците за 25 млн. лева?

- Нито една страна не би се замесила в подобно нещо, защото, ако едно правителство го продаде, то трябва да бъде върнато на следващото. Такива неща не се продават и държава от държава не може да ги купува. Обмен може да се направи, но продажба – не. Има международна конвенция за връщане на незаконни неща.

- Битува и слух, че Людмила Живкова е искала да го продава, за да плати дългове на Тодор Славков.

- Защо й е на Людмила Живкова да продава съкровището? Първо, тя няма на кого да го продаде, защото няма кой да го купи. И второ, ако на Людмила Живкова са й трябвали пари, тя няма защо да продава нещо, а просто ще бръкне в касата на Тато. За какво й са пари, коли...каквото й е трябвало, тя е можела да си го вземе. Ако няма, ще й напечатат пари.

- Пили ли са вино соцвеличия от ритоните?

- Никога съкровището не е било в техни ръце.

- Някой друг тогава възползвал ли се е от тази възможност?

- По едно време обвиниха археолога Георги Китов е пил от него, Бог да го прости, но той категорично отрече. Пък и никога не е имал достъп до него.

- Говорят, че Панагюрското съкровище е имало 6, 10 копия. Колко са?

- До оня ден нямаше нито едно. Сега има едно и се готви второ. До две седмици то трябва да бъде напълно готово. Големият бизнесмен Лъчезар Цоцорков реши да дари на родния си град копие и го направи – то стои в един бункер в Панагюрище, този на Хитлер ряпа да яде. Аз му поръчах да помогне и на нас и да ни направи копие. Хората бъркат понятията копие и реплика, сувенир. Копието трябва да повтаря не само размерите, а и материала т.е. в случая злато от 23.85 карата. Нещо изработено от ламарина, медно или сребърно, не е копие, а реплика или сувенир. Във всяко сувенирно магазинче се продават такива, имаме и ние в музея – взимат ги за награди по състезания или при посещения в чужбина. Симеон Втори купи такова за подарък на сватба.

- Къде е било съкровището тези осем години от излизането му от Пловдивския музей до прибирането му в НИМ? Твърди се, че това е пълна тайна и дори подозират, че е било в дома на някое бивше комунистическо величие.

- До 1974 година е било в музея в Пловдив. След това е обикаляло изложения. Първо е било в Париж, после в Москва и е пътувало от изложба на изложба. Даже се връща в експозицията във вече завършения НИМ през 1982 г., с една година закъснение за 1300-та годишнина, която беше през 1981-ва година.

- Един от наследниците на тухларите, открили съкровището през 1951 г. сега претендира за него. Има ли някакви шансове Павел Цветанков?

- Никакви! Пловдивската община е платила за съкровището навремето.

- Наследникът твърди, че парите – 300 000 тогавашни лева, са само награда, но не и плащане.

- То така се дава, не се плаща точна сума, защото тези неща нямат цена. Кой ще се намери да оцени нещо, което е произведено в един екземпляр?

- Каква е цената все пак на съкровището, след като има различни слухове за продажбата му. Княз Никита Ростовски-Лобанов твърди, че е продадено преди 40 години в Лондон.

- Този княз е толкова княз, колкото аз съм лорд на Халифакс. Той е велик международен мошеник. Той ни е сърдит, тъй като преди години не успя да ни излъже да купим една картина с тема за руско-турската война. Картината беше фалшификат. Но съкровището няма цена, защото е уникат. Няма други такива ритони. Хайде вие го оценете. Колко струва – 200 милиона? 1 милиард? Може да се оцени, ако се изкара на търг и един шейх даде 200 млн., друг шейх даде 500 млн. и ако няма друг да наддава, това е окончателната цена.