Наричат го дяволски орех, а някога е бил ценна храна! Какво крие необичайният плод, който расте и в България

Ключови думи: дяволски орех, джулюн, воден орех, Trapa natans, защитени растения

На пръв поглед прилича на малък дявол с остри рога. Името му звучи дори зловещо, но под твърдата черна обвивка се крие ядка, която хората са консумирали още в древността. Наричат го дяволски орех, воден орех, рогатка или джулюн. Днес това необичайно растение отново привлича вниманието заради хранителния си състав и веществата, които учените откриват в него.

Дяволският орех, чието научно название е Trapa natans, няма почти нищо общо с обикновения орех. Той не расте по дърветата, а във водата. Среща се в блата, езера и бавно течащи водоеми, където листата му образуват зелени розетки по повърхността.

Най-интересен е плодът. След узряването той придобива тъмна, почти черна обвивка с твърди заострени израстъци. Именно те са причината растението да получи необичайното си име.

Под тази броня се намира светла ядка с високо съдържание на нишесте. В миналото тя е била ценен хранителен източник за населението в различни части на Европа и Азия. След сваряване вкусът ѝ наподобява кестен или леко сладък картоф.

Какво съдържа дяволският орех?

Основната хранителна стойност на плода идва от въглехидратите. Според ботанически справочници изсушените ядки съдържат до около 70% нишесте, както и белтъчини и малки количества мазнини.

В състава на растението са установени фенолни съединения, флавоноиди и други вещества, които представляват интерес за изследователите. Някои от тях проявяват антиоксидантна активност при лабораторни изследвания.

Това обяснява защо дяволският орех присъства в традиционните лечебни практики на различни азиатски народи. Там се свързва с възстановяването на организма, поддържането на жизнеността и облекчаването на определени неразположения.

Любопитството на науката към растението също нараства. Изследователи проучват вещества от листата и плодовете му заради потенциалните им антиоксидантни, противовъзпалителни и антимикробни свойства.

Има обаче важна разлика между резултатите от лабораторни опити и доказаното лечебно действие при хора. Засега липсват достатъчно надеждни клинични доказателства, според които консумацията на дяволски орех лекува атеросклероза, прочиства кръвоносните съдове или предпазва от вирусни инфекции.

Растение с дълга история в народната медицина

В традиционните лечебни практики на Азия различни части от водния орех са прилагани при стомашни неразположения, възпаления и кожни проблеми. На плода са приписвани и тонизиращи свойства.

В някои народни рецепти се споменава сокът от листата и цветовете. Подобни приложения обаче не са равностойни на изпитани медицински терапии. Особено при очни заболявания, инфекции или ухапвания от отровни животни самолечението с растителни сокове крие риск и не трябва да заменя медицинската помощ.

Интерес представлява и потенциалното приложение на отделни растителни съединения в козметиката. Това е една от областите, в които се изследват антиоксидантните и антимикробните им характеристики.

Расте и край българското Черноморие

Дяволският орех не е непознат за българската природа. Растението се среща по Черноморието, в Дунавската равнина и в отделни влажни зони на страната.

Негови находища има в района на Ропотамо, Камчия, езерото Сребърна и природен парк „Персина“. В миналото джулюнът е бил познат и като храна в някои български селища.

Днес обаче положението е различно. Trapa natans е защитен вид в България и събирането му от естествените находища е забранено. Растението е включено в списъците за опазване на биологичното разнообразие заради намаляването на естествените му местообитания.

Причините са свързани най-вече с пресушаването и промените във влажните зони. Местата, където преди десетилетия джулюнът е образувал плътни растителни групи, днес са значително по-малко.

Съществува и друго съображение при консумацията на водни растения. Суровите плодове могат да бъдат замърсени с паразити, поради което в традиционната кухня се препоръчва термична обработка. Това не отменя забраната за събиране на защитеното растение от природата в България.

Така дяволският орех се оказва интересен по две причини. От една страна, той е част от историята на човешкото хранене и продължава да привлича вниманието на учените със своя химичен състав. От друга, е рядък представител на българските влажни зони, чието оцеляване зависи от опазването на естествените му местообитания.

Под странната рогата обвивка се крие ценна хранителна ядка, но и история, която заслужава да бъде разказана без преувеличения. Дяволският орех не е доказано чудодейно лекарство. Той е част от природното богатство на България и растение, за което науката все още има какво да открива.