Ама наистина сме скапана държава!

Автор: Илонка ИВАНОВА


Той беше мъж! Истински мъж! Той плюеше държавата, в която е роден, управниците, независимо кои са те, хвалеше Америка и отричаше всичко родно. Отдъхнахме си, когато наистина се изнесе преди десет години с цялата си челяд зад океана и спря да ни обяснява какви мухльовци сме, че оставаме да живеем тук и да превиваме гърбове за жълти стотинки на алчните ни господари. Тези дни го срещнах. Малко поостарял, малко попрегърбен и се пошегувах – носталгия ли те мъчи, че си се върнал? Не бе, не е носталгия. Левкемия. Постреснах се. Лоша диагноза наистина. Поседнахме, поразпитах го. Болестта не била от страшните видове. Хронична, изискваща постоянно лечение. Плахо попитах американските специалисти не са ли по-добри. Отново изслушах похвална ода за страната на неограничените възможности, ето на, семейството му се уредило. Четиримата са вишисти, но дипломите не им ги признали. Но пък се хванали в един склад за книги. Всичките. Той, жената, децата, снахите. Едните дневна смяна, другите нощна. И къща си взели. Е, на изплащане. И колите им били втора употреба и на изплащане. И храната била евтина. И къщата имала двор да си играят внуците. Тях също ги гледали на смени. Който не е на работа. И истински американчета станали. Не знаели български, защото няма да се връщат в тази скапана държава. Нищо не ми се вързваше в цялата ситуация, та пак попитах какво прави в скапаната ни държава, а не си стои в идилията. 70 хиляди долара бе! Толкова искат там за един курс химиотерапия в болницата. А аз трябва да минавам по един на всеки шест месеца. Пък тук ми е без пари. Вече втора година пътувам със самолета, правят ми я и си отивам, похвали ми се той, а аз възкликнах. Наистина скапана държава! Изчислих, че той е работил в скапаната такава 17 години, а жена му 14. После отишли в по-хубавата. Но се случило лошото. Те веднага пресметнали, че в България ще им излезе по-евтино, платили си накуп здравните осигуровки, жена му легнала в болница за пълни изследвания за всеки случай, а той бил диспансеризиран като онкоболен и държавата ще отделя пари за доста скъпа химиотерапия години наред. Замислих се за останалите си познати извън граница. Една приятелка десета година работи в Германия, но профилактичните си прегледи прави тук, осигурява се здравно, но прегледите струват повече. Друга от 15 е в Гърция, даже българския е позабравила, обаче зъболекар, гинеколог, операцийки, прескача си насам. Поразпитах тук-там. Санаториумите ни са пълни 50 процента с турци с двойно гражданство, които живеят в Турция, но се лекуват тук. От тях няма места за нашите болни, защото картите свършват и те могат да отидат само на свободен прием. Емигранти прескачат през две години да си оправят зъбите, кокалите, болежките, полежават даже в болница и пак отлитат. Онкоболни се регистрират тук, оперират се тук, правят си контролните прегледи тук и всичко им е безплатно. Даже диабетици, отдавна изселили се в Турция идвали на три месеца да си вземат инсулина у нас и да си направят изследването, защото там им идвало скъпичко, прочетох пък в специализиран форум. И веднага излиза един въпрос, ама ние наистина ли сме скапана държава? Майка за всички емигранти и тарикати и мащеха за собствените си граждани? Защото докато чакаме за талони и направления, докато търсим клинична пътека, тези със заплатите в долари и евро отдавна са минали пътеката и са на финала й. Защото просто сме си избрали здравна система на принципа на солидарната отговорност. С презумпцията, че всички плащат осигуровки, но само част от тях се разболяват. Излиза обаче, че от чужбина се осигуряват само вече разболелите се. И че солидарната отговорност я носим, тоест плащаме, само ние, живеещите тук. И като прибавим към болните ни чужденци два милиона роми, които се лекуват съвсем безплатно, какво става? От здравните заведения излязоха и още по-шокиращи факти. Дори ние в България си правим кални номера. И то най-калните. Едните солидарно плащат, другите солидарно ползват медицински услуги. Най-неизрядните платци след ромите, били хората от криминалния контингент. От босовете, през „средния персонал“, та чак до низшия. И понеже там, без оглед на ранга непрекъснато ги стрелят и пребиват, за тях разходите в болниците са най-големи. Милиони на година! Забележете – милиони лева да лекуваме недоубити престъпници и мафиоти. Докарват например поредния бандит в „Пирогов“ и докато лежи на операционната се оказва неосигурен. И знаете ли какъв е законът? Грижите за него може да минат 50 хиляди лева, но той няма да ги плати. Достатъчно е да си плати здравните осигуровки за три години назад и му се връщат осигурителните права. Тоест срещу 600 лева, той получава лечение за 50000. На същия принцип я карат и почти половината българи. Не плащат, а ако нещо им се случи, ще им струва само три години осигуровки, при това без лихви. Е, при такъв закон защо човек изобщо да плаща? Лекари се бунтуват, лекари напускат страната, а здравното министерство и депутатите не виждат най-голямото безумие, което държи здравеопазването ни на този хал. Ако искаме що годе качествено здравеопазване, то законът веднага трябва да се промени. Не три години назад, а за цялото време, през което не си плащал! Не без лихва, а със 100 процента лихва! Не безплатно лечение, а поне 30 процента платено. Тогава тарикатите ще изпълзят от дупките си и ще си плащат. Без значение дали са в САЩ, Зимбабве или Столипиново. Иначе солидарната ни система много прилича на социализъм, но докато преди имаше държава, която покриваше разходите, сега няма никой. А спасението на давещите се е в ръцете на депутатите, които трябва да променят спешно законите и на Бога, на когото закони все още не му трябват.