Ако така ще продължаваме, най-добре е да дойде италианската мафия!

Ключови думи: икономическа криза, Бойко Борисов, високи данъци, здравеопазване, италианска мафия, ГЕРБ, бСП, Тройна Коалиция, Сергей Станишев

Дойде есента, а това е времето, в което българинът традиционно брои пилците, подготвяйки се за зимата и за следващата година, която пак по традиция се надява да бъде по-добра. Проблемът на тази есен обаче е този, че социалният песимизъм е надминал върховете на Виденовата зима, което ни обещава само едно - тежка следваща година.

Традиционният аргумент, с който управляващите се опитват да приспят чувството ни за трезва оценка на действителността и да ни накарат да им вярваме, всъщност е вече втръсналият ни от повтаряне мотив, че Европа е в криза,

че светът е в криза и че краят на тази криза изобщо не се вижда.

Всъщност на тази тема в медиите пишат добре платени от някого специалисти, които винаги така подреждат нещата, че да ни втълпят поне две неща. Първото е, че тази криза е повече въпрос на карма, отколкото на целенасочени икономически действия в миналото, което пък от своя страна уж било съвсем ясен индикатор, че краят на света е съвсем предстоящ. Второто е свежата мисъл, че родното правителство е избрало и следва най-правилния път, който ако не служи за излизане от кризата, защото светлина в тунела още не се виждала, то поне следва онази тайна пътечка през блатото, известна на малцина посветени, която ни спасява от удавяне.

Разбира се,

това е бълнуване на хора,

които или не четат какво става по света, или пък смятат, че ние него правим. Защото много страни по света, включително и в Европа, излязоха от кризата, забравиха за нея и сега се радват на стабилно икономическо развитие и добро състояние на своите граждани. Ето накратко и фактите.

Още през януари 2011 г. Международният валутен фонд прогнозира, че световният икономически ръст ще достигне рекордно изглеждащите 4,4%, като най-големият принос за този ръст ще е на САЩ, Япония, Китай и, разбира се, Еврозоната, която се очакваше да постигне ръст 1,7%.

Когато фактите говорят, дори Борисов трябва да замълчи,

защото през август тази година europe-re.com съобщи, че доверието в икономиката на прибалтийските републики се е повишило през последните месеци. Южна Корея пък бе първата държава, която официално обяви, че излиза от рецесията и това стана преди близо 4 години - още през 2009 г., а печалбата на домакинствата в тази държава отчита постоянно нарастване през последните 11 месеца.

Аналогично е положението в Полша,

чиято икономика се увеличи с 15,8 процента в периода 2008 - 2011 г., докато в същото време икономиката на ЕС "потъваше" с половин процент годишно.

Ето и още факти. През 2011 г. Швеция бе на второ място, след Естония, сред най-бързо развиващите се икономики в Европа, като намали високите данъци за корпорациите и хората, и макар те все още да са сред от най-високите в света, явно не стряскат никого. Освен това страната запази високата степен на инвестиции в образованието и здравеопазването.

Примери като тези от Канада, от съседна Турция, от Индонезия, от Мексико и от още много страни, колкото щете. И вместо да кажат на широките народни маси тъкмо тази оптимистична новина, за да ни се отпусне душата

на нас непрекъснато ни натъкват какво ставало в Гърция,

в Испания и Италия, назидателно ни припомнят как Ирландия едва не потънала икономически преди време и че по този лош път се движели, ако не всички страни в евросъюза, то поне половината от тях. След което ние трябвало спонтанно да станем на крака и да аплодиране по сталински финансовия гений на Борисов, Дянков и техните верни сподвижници, повели ни така уверено през блатото на кризата. Само дето Борисов не е Мойсей, а и вече стана повече от ясно, че ни води не към обетована земя, а към самоубийството ни като държава и нация.

Голяма риба се лови най-добре в мътна вода.

Тази поговорка ни дава не само поводи за размисъл, но и обяснява защо герберите продължават усърдно да мътят главите на хората с мрачните си констатации, че кризата нямала нито начало, нито край и че май сме били осъдени като героите на Маркес да живеем сто години в нея. Защото, ако някой още не е забелязал, от последните приватизации, от продажбата на държавна земя и от други някои факти става съвсем ясно, че герберските велможи в здрав съюз с върхушката на ДПС целенасочено

купуват икономическата власт в страната,

с което пък правят вече безсмислена каквато и да е политическа промяна, очаквана на изборите през следващата година, а властта на икономическата мафия и нейният гавазин – политическата класа у нас, ако не вечна, то поне толкова дълговременна, че да отчая цели поколения и да ги накара да избягат от страната.

ГЕРБ отдавна хвърли маската си на спасител на Отечеството и отдавна вече не предлага никакви нови икономически и социални идеи, освен старата и много добре илюстрирана с постната Дянкова пица от 2009 г. теза

да продължим да затягаме коланите.

Това се отнася с пълна сила за тази година, а ако съдим по бюджета за 2013 г. – и за следващата. И ако някой от оредяващите напоследък привърженици на тази лидерска партия съзира в този извод дори микроскопична доза оптимизъм, то значи сериозно се нуждае от квалифицирана лекарска помощ. Защото нашето съществуване през последните три и половина години не е дори застой, както твърдят някои анализатори, а пропадане в безтегловността на герберовия икономически волунтаризъм.

Нещо повече, съвсем отявлено демагогски цялото това управленско безсилие, целият този неистов шум за някакви си там реформи в здравеопазването, в осигурителната система, в администрацията, които така и не се случиха, продължава вече четвърта година да се крие зад мантрата,

че Станишев и Тройната коалиция били виновни за всичко,

включително и за сушата през тази година! И това е така не защото тази мантра може да се лепне с успех на всяко твърдение, а защото все още се намират хора, които им вярват безусловно и предпочитат да повтарят като папагали думите на Борисов, вместо да напрегнат малко сивото си вещество и да съобразят, че този човек води страната ни към гибел, че ни направи за посмешищепред целия свят с неинтелигентните си и в някои случаи съвсем диви изказвания и предложения, едно от което е Европейският съюз да се пребори с кризата като намали заплатите на хората до нашите, а последното – че въпреки явната неконституционност на формулировката за референдума за АЕЦ “Белене”, ГЕРБ щял да гласува в парламента на за провеждането му. Тук не говорим за дивите подробности, че цялата неконституционност на формулировката се криела в думата “атомна”, а че това е явно единственият случай в световната история, когато премиерът на една страна обявява на всеослушание, че той и партията му имат намерението да нарушат конституцията, като това не прави потресаващо впечатление на никого, а правораздавателните органи си траят така, сякаш това по нашите земи вече е станало ежедневие.

Италианската мафия, казват, била строга, но справедлива.

И никога не допускала нейните поданици да оголеят и обосеят до такава степен, че да емигрират, да почнат масово да измират или пък, не дай си, Боже, да грабнат косите и вилите и да изтребят цялата мафия до последното й поколение. Дали това е вярно – не знам. Но пък изглежда логично. Не можеш да чакаш мляко от една овца, ако не я храниш, не можеш днес да острижеш овцата, да продадеш вълната и утре да чакаш от нея още толкова. Както това прави ГЕРБ с прахосването на фискалния резерв на страната и най-вече с намерението да ни обложат с какви ли не още нови и непонятни от каквато и да е логическа гледна точка данъци, за да вържат по някакъв начин бюджета за догодина, та да не ги изпроводят след 9 месеца с камъни хората.

А ако така ще продължаваме, то най-добре наистина тук да дойде италианската мафия...