Голямо откритие след 15 века под земята: „Маркели“ извади на светло монети на Юстиниан Велики и византийски печати

Ключови думи: Маркели, Карнобат, Юстиниан Велики, Димчо Момчилов, археология

46 монети, 6-7 византийски печата, стрели, накити и десетки фрагменти керамика излязоха от земята при възстановените след дългогодишно прекъсване археологически проучвания на крепостта „Маркели“ край Карнобат. Част от монетите са ранновизантийски от VI век, основно от времето на император Юстиниан I Велики, а други отвеждат към X-XI век. Особена стойност имат и две отлично запазени старобългарски апликации от IX-X век. Новият археологически сезон идва в символичен момент - през 2026 г. се навършват точно 40 години от началото на системните научни изследвания на един от най-значимите средновековни обекти в Южна България.

Разкопките са част от проекта „Археологически проучвания и теренна консервация на югоизточен сектор и южна крепостна стена на късноантичната и средновековна крепост Маркели“, реализиран от Исторически музей „Атанас Игнатиев Караиванов“ в Карнобат с държавно финансиране от Министерството на културата. Работата на терен е извършена през юли и август от екип, ръководен от доц. д-р Димчо Момчилов, със заместник-ръководител д-р Росица Христова, директор на музея в Карнобат. Преди дни приключи и консервацията на проучения сектор. Така след дълга пауза „Маркели“ отново се превръща в действащ научен обект, а не само в свидетелство за вече направени открития.

Карнобат стартира амбициозния проект за крепостта Маркели

Това лято археолозите са проучили около 30-40 метра от югоизточния ъгъл на укрепителната система. Сред находките освен монетите и печатите са пет стрели, тока, гривна и пръстен. Открити са още ранновизантийска и битова керамика от XI-XII век, свещници, старобългарска керамика с врязана украса и сграфито керамика. За първи път в рамките на каменно-тухленото укрепление са намерени и отделни фрагменти от римска керамика, след като досега подобни следи са регистрирани основно около землените лагери и римския мост.

Истинското впечатление обаче идва от архитектурата, която постепенно се показва под пластовете земя. „Усилията през настоящия археологически сезон бяха насочени към разкриване на част от внушителната ранновизантийска крепостна архитектура, а именно югоизточната ъглова кула и част от южната крепостна стена“, обясни ръководителят на проучванията доц. д-р Димчо Момчилов. Разкритата отбранителна система е изградена в opus mixtum, с масивни стени и прецизно обработени каменни квадри. Част от лицевите и ъгловите камъни достигат приблизително 60 сантиметра дължина.

Размерите на укреплението показват какво значение е имало „Маркели“ за Византийската империя. Източната крепостна стена достига дебелина до 3,40 метра, а южната - до внушителните 4,10 метра. Между основата на югоизточната кула и запазения гребен на източната стена има разлика във височината от около шест метра. От вътрешната страна на южната стена археолозите са попаднали на сериозни разрушения, а в източния край на кулата е започнало разкриването и на допълнително изградено укрепление.

Правителството предостави земите край „Маркели“ на Община Карнобат

Мащабът и качеството на строителството дават още един важен отговор за мястото на крепостта в стратегическите планове на империята. Подобни отбранителни съоръжения са изисквали огромен за времето си финансов и човешки ресурс, а прецизната обработка на камъка показва, че не става дума за периферно и набързо изградено укрепление. „Маркели“ е била ключова крепост на юг от Стара планина и впоследствие се превръща в едно от често споменаваните места в българо-византийските военни отношения през VIII-IX век.

Именно край „Маркели“ се развиват едни от драматичните сблъсъци между България и Византия. Крепостта е свързана с походи, преговори и битки, а през Първото българско царство нейното стратегическо положение я поставя в центъра на отношенията между двете държави. Археологическите пластове днес разкриват много по-дълга история - от римско присъствие през ранновизантийското укрепване до старобългарския и средновековния период. Именно съчетаването на тези пластове прави обекта особено ценен за науката.

Маркели пази спомена за един от големите българо-византийски сблъсъци

Историята на съвременните проучвания започва през 1986 г. Четири десетилетия по-късно възстановяването на системната археологическа работа дава възможност не просто да бъдат откривани отделни предмети, а да се изследва цялостно отбранителната система и нейното развитие през вековете. Всеки печат и всяка монета помагат за датирането на отделните етапи, а архитектурните останки показват колко сериозни средства са били вложени в крепостта.