Радев: Не съм адвокат на Путин и Лавров, трябва да помислим за ядрената заплаха

Ключови думи: румен радев, ядрен сценарий, лавров

"Винаги трябва да мислим за най-лошия възможен сценарий", заяви българският президент Румен Радев на срещата на върха на Euronews, посветена на отбраната, като предупреди за риска от руска ядрена атака при евентуална ескалация на напрежението с Европа.

Европейският съюз трябва да води дипломатически диалог с Русия, за да сложи край на войната в Украйна и да предотврати опустошителна ядрена атака, каза българският президент Румен Радев на форума на Euronews за отбрана и космос.

Русия разполага с най-големия ядрен арсенал в света - по оценки той включва 4400 бойни глави, от които 1796 са разгърнати за стратегически цели

Радев разкритикува и продължаващите доставки на оръжие и боеприпаси за Украйна от страна на Европа, като определи този подход като неуспешна стратегия за постигане на "мир чрез сила".

"Има граница на това просто да се доставят оръжия и да се оказва подкрепа, тъй като окончателното мирно споразумение ще бъде постигнато чрез дипломация, а не чрез доставки на оръжие. Затова призоваваме да се вслушваме повече един в друг и да отворим каналите за комуникация", заяви Радев. "Проблемът е, че никой не повдига въпроса за ядрения риск. Съществува ли той? Може би не, не знам, но това е риск. Винаги трябва да мислим за най-лошия възможен сценарий. Готови ли сме за това? Говори ли някой за оценка на риска? Съществува ли изобщо такава? Защото ние се опитваме да постигнем конвенционална победа над най-голямата ядрена сила."

Радев се позова на скорошно изявление на руския външен министър Сергей Лавров, според когото война между Русия и Европа би била "напълно различна“ и "много кратка" - коментар, възприет като завоалирана ядрена заплаха.

Радев отхвърли подобен тон от страна на Кремъл, но призова европейските лидери да помислят до какво може да доведе ескалацията.
Напрежението нараства, докато Москва засилва хибридните си атаки срещу европейски държави в опит да всее страх в обществото и да възпре военната подкрепа за Украйна

"Съществува ядрена карта", заяви българският държавен глава, отбелязвайки, че Русия би била склонна да я разиграе, ако бъде отслабена или притисната в ъгъла. Изобщо не съм адвокат на руския президент Владимир Путин и на руския външен министър Сергей Лавров. Когато Путин се чувства силен, той не говори за ядрено оръжие, но когато Русия се почувства слаба, започва отново да се говори за атомно оръжие. Просто припомням, че трябва да имаме това предвид. Не можем да си затваряме очите пред факта, че на нашия континент има ядрени оръжия, че в арсенала на Русия има ядрени оръжия. И това е част от сметките в тази игра."

Още от избирането си по-рано тази година Радев е част от малцинството, което настоява за по-тясно дипломатическо ангажиране с Русия с цел прекратяване на пълномащабната инвазия в Украйна. Словакия, Чехия и Австрия също се застъпват за диалог.

Други обаче твърдят, че Кремъл няма особен интерес от смислени преговори и продължава да настоява за максималистични искания. Кратката среща миналата седмица в Ню Йорк между германския външен министър и Лавров завърши с остри взаимни обвинения.

Опитите на Белия дом да постигне временно прекратяване на огъня се оказаха неуспешни. Вместо това Русия блокира Черно море и започна непрестанни въздушни удари по украинските градове.

Радев не се отказа от позицията си въпреки тези обстоятелства и настоя, че Европа трябва да пребалансира своите "военни, икономически и дипломатически инструменти" в полза на последните. Той също така отхвърли етикета "проруски", който бе приписан на неговото правителство, наложило тази година вето върху санкциите срещу патриарх Кирил.

"Войната в Украйна подложи на изпитание критичното ни мислене и реалистичния ни подход", каза той. "Тя постави на изпитание способността ни да преценим стратегическия център на тежестта на противника. Най-вече тя изпита способността ни да формулираме постижими политически цели, да ги превърнем в разумна военна стратегия и да дефинираме желаното крайно състояние. Не сме изчерпали силата на дипломацията и трябва да действаме и да разговаряме повече."

По думите му невинаги политическо задължение да говори в рамките на политически общоприетото съвпада с военният му опит и образованието му за стратегическа оценка.

"Например войната в Украйна създаде предизвикателство не само за нашата архитектура на сигурността и производствената ни база, но и за нашето единство и способностите ни, а най-вече за критичното ни мислене и реалистичния ни подход. Засегната бе възможността ни за реалистична задълбочена оценка на войната. Най-много засегна способността ни да определим постижими политически цели и да ги приложим във военна стратегия, възможността ни да определим какво е победата и как да очертаем пътя към нея, за да се постигне мир", каза премиерът, "Много е тъжно, че ако човек се отклони от обичайното политическо говорене, му се поставя незабавно етикет "проруски". Действителността не е такава. Не ме интересува подкрепата за Русия, а реалистичният подход и намирането най-сетне на пътя към мира. Това е война на изтощение и е растяща опасност, изцежда икономиката и социалните ни системи. Трябва най-накрая да се постигне равновесие между военните, икономическите и дипломатическите средства. Засега не виждам добър баланс."

Радев отбеляза, че в сърцевината на досегашния подход е Русия да бъде принудена да се включи в преговори с помощта на сила.

"Това е постигане на мир чрез сила. Виждаме резултата - още стотици хиляди жертви, разрушена страна. Опасявам се от последната руска стратегия, фронтът е замразен, Украйна изпитва недостиг на бойци. Миналата година Украйна оцеля с развитието на технологии да преодолее недостига на хора. Това е огромен успех и той спря руското придвижване напред по фронта. Русия има превъзходство в далекобойното оръжие", допълни той.