Новите правила за кредитите минаха на първо четене: 14 дни за отказ без неустойка

Ключови думи: Константин Проданов, Христо Гаджев, Цончо Ганев, Богдан Богданов, Байрам Байрам, кредит, неустойка, бързи кредити

Депутатите приеха на първо четене новия Закон за потребителския кредит, който пренарежда правилата за банките и компаниите за бързи заеми, затяга рекламата и запазва 14-дневния срок, в който клиентът може да се откаже от договора без неустойка. Законопроектът на Министерския съвет получи 124 гласа „за“, 64 „против“ и 11 „въздържал се“ след повече от три часа дебати на 23 септември. „Прогресивна България“ подкрепи текстовете, ГЕРБ-СДС, ПП, ДБ и „Възраждане“ гласуваха против, а ДПС-НН се въздържа. Законът все още не е окончателно приет и предстои да претърпи промени преди второто четене.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Нови правила за бързите кредити - затягат контрола и забраняват непоисканите кредитни карти

Правителственият проект разширява приложното поле на законодателството и към потребителски кредити до 100 000 евро, както и към някои продукти, които досега оставаха извън него - краткосрочни и безлихвени заеми, определени овърдрафти и схемите „купи сега, плати по-късно“. При общия режим ГПР не трябва да надхвърля пет пъти законната лихва по просрочени задължения. При сегашна законна лихва от 10,4% това означава предел от 52%. Най-сериозният парламентарен спор обаче се концентрира върху изключението за малките кредити до три минимални работни заплати, или 1860,60 евро през 2026 г.

За тези заеми проектът предвижда различна формула - вместо общия таван на ГПР се поставя предел на всички разходи според срока на кредита. При заем от 1000 евро за срок до един месец разходът може да бъде най-много 200 евро, а при срок над един и до три месеца - до 300 евро. Ако договорът е за повече от три месеца, максималният общ разход може да достигне 100% от главницата. Така при получени 1000 евро общата сума, която клиентът трябва да върне, може да достигне 2000 евро.

ВИЖТЕ ОЩЕ: КЗП глобява фирми за бързи кредити с 25 000 евро за нелоялни практики

Новата рамка предвижда кредиторът задължително да оцени кредитоспособността на клиента, преди да му предостави парите. Фирмите за бързи кредити ще трябва да правят справка в Централния кредитен регистър, а рекламите им ще бъдат поставени под по-строги ограничения. Те няма да могат да подчертават колко лесно или бързо се получава заем, да създават заблуждаваща представа за неговата цена или да внушават, че вземането на кредит ще подобри финансовото състояние на клиента. В рекламните послания трябва да присъства ясно предупреждение от типа „Внимание! Вземането на кредит струва пари“.

Потребителят запазва правото си да се откаже от договор за кредит в срок от 14 дни, без да посочва мотив и без да плаща неустойка. Подобна защита съществува и в действащия закон, но проектът я включва в новата, по-широка уредба на потребителското кредитиране. След отказ клиентът трябва в 30-дневен срок да върне получената главница и лихвата, натрупана единствено за периода, през който е разполагал с парите. Ако задължителните законови изисквания при сключването на договора са нарушени и съдът го обяви за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без лихви, такси и други разходи.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Законът дава по-лесен отказ от договори за финансови услуги без неустойки

Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията мотивира проекта с необходимостта България да приложи Директива (ЕС) 2023/2225 и да засили защитата срещу свръхзадлъжняване и нелоялни търговски практики. Вносителите предвиждат и регистрационен режим за част от кредиторите и кредитните посредници, които досега не попадат под такъв контрол. Правителството одобри проекта на 27 август, а в Народното събрание той бе внесен на 11 септември под номер 52-602-01-41. Днес депутатите дадоха зелена светлина само на общата му концепция.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов подкрепи законопроекта, но даде знак, че между двете четения ще последват сериозни промени. "Оценявам усилията на министерството и това, че са ни го оставали да го доусъвършенстваме. Идеята е изсветляване на този пазар, и изкарване на мутрите от него, както и максимална защита на потребителите", добави той.

От „Прогресивна България“ вече обявиха част от поправките, които възнамеряват да внесат. Сред обсъжданите идеи са забрана за отпускане на бързи кредити в тъмната част на денонощието, ограничения пред осъждани лица да работят в подобни компании, повишаване на изискванията за капитала на дружествата и по-строг режим за франчайз операторите. Обсъжда се и таван върху сумите при просрочие. Друга идея е създаване на регистър към БНБ или НАП, чрез който гражданин доброволно да забрани на свое име да бъдат отпускани бързи кредити за период от една, три или пет години.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Мними кредитни консултанти изнудват хора с такси и заплахи

Опозиционните партии атакуваха част от предложенията и най-вече режима за най-малките заеми. Христо Гаджев от ГЕРБ заяви: "С такова впечатление оставам, тъй като изглежда вие одобрявате само името на законопроекта, всичко ще се променя. Защо е позволено това безобразие, законопроектът да бъде допуснат от Министерския съвет?" Цончо Ганев от „Възраждане“ също оспори проекта: "Поредният тежък, лобистки законопроект. Той ще удари най-бедните, а именно 1,5 млн. българи. Защото системата за бързите кредити ви се струва далечна, но хората, които не могат да вземат пари от банката, вземат бърз кредит, това са най-окаяните българи и не всички са хазартно зависими. Да няма таван на лихвите пък е тотално безумие и мечтана на всички такива фирми", заяви той.

Проданов отговори на критиката с аргумента, че ограничението при най-малките кредити трябва да обхваща цялата цена, а не отделни компоненти от нея. "Законопроектът въвежда таван, който не може да бъде заобиколен и включва всички разходи по кредита, извън ГПР-то. Прочетете внимателно разпоредбите", заяви председателят на бюджетната комисия.

Бившият икономически министър и депутат от ПП Богдан Богданов също обяви, че групата му ще предложи редакции между двете гласувания. "Трудна е аргументацията на вносителите. Целта била изкарване на мутрите от сектора на бързите кредити, защита на потребителите, но ако имаше олимпийска дисциплина за лобизъм щяхте да сте на първо място. Разбираме, че законът ще търпи сериозна редакция, ще следим дали най-уязвимите, които опират до тези бързи кредити, ще бъдат защитени", каза Богданов.

От ДПС-НН Байрам Байрам защити необходимостта парламентът да продължи работа по проекта, въпреки спорните разпоредби. "И в комисия се обединихме всички, че трябва да се даде максимален срок между двете четения, защото този законопроект трябва да бъде изчистен, има спорни текстове", каза той. Именно периодът до окончателното гласуване ще покаже дали режимът за най-малките бързи кредити ще остане в първоначалния си вид, тъй като управляващи и опозиция вече заявиха конкретни предложения за неговото пренаписване.