Разбитото сърце боли и тялото: Експерт разкри 5-те фази след тежка раздяла

Ключови думи: Мила Смит, Хелън Фишър, раздяла, разбито сърце, отношения

Раздялата с любим човек не остава само в полето на емоциите - научни изследвания показват, че романтичното отхвърляне активира мозъчни системи, свързани с наградата, силното желание и дори с някои компоненти на физическата болка. Сертифицираният консултант по връзки и срещи Мила Смит описва края на близката връзка като форма на скръб, при която човек губи партньора, общите планове, навиците си и част от идентичността, изградена като двойка. Според нея преживяването често преминава през протест, гняв, примирение и отчаяние, преход и възстановяване. Тези фази не представляват задължителен график и при различните хора се смесват, повтарят или протичат в друга последователност.

Научните данни дават обяснение защо мислите за бившия партньор понякога се превръщат в трудно прекъсваем кръг. През 2010 г. екипът на антрополога Хелън Фишър изследва с функционален магнитен резонанс 15 души, които наскоро са били отхвърлени от партньор, но продължават да изпитват силна любов към него. Проучването, публикувано в Journal of Neurophysiology, отчита активност в области, свързани с наградата, загубата, силното желание и регулирането на емоциите. Университетът Rutgers, където Фишър работи по това време, обобщава резултатите като свидетелство, че романтичното отхвърляне ангажира системи за мотивация и награда, което помага да се обясни защо отделянето от любим човек понякога се усеща толкова трудно.

Вижте още във Флагман.БГ: 7-те фази, през които преминавате след раздяла

Първата от петте фази, описани от Смит, е протестът - периодът, в който краят на връзката още не изглежда окончателен. Човек се връща към последните разговори, преглежда съобщения, търси собствените си грешки и съставя сценарии как отношенията да бъдат възстановени. В тази фаза надеждата и отказът от приемане на раздялата вървят заедно, а вниманието остава фиксирано върху изгубения партньор. Смит свързва тази реакция с мотивационната система на мозъка - колкото по-недостъпен става желан човек, толкова по-силен понякога остава стремежът връзката да бъде върната.

Когато опитите за помирение не променят ситуацията, протестът често отстъпва място на разочарование и гняв. Именно тогава любовта и раздразнението могат да съществуват едновременно, като човек обвинява бившия партньор, себе си или обстоятелствата около раздялата. Смит описва тази реакция като гняв, породен от усещането за изоставяне, който в определени случаи увеличава дистанцията между двамата и ускорява окончателното отделяне. Гневът сам по себе си не показва, че привързаността е изчезнала - понякога той стои редом до продължаващото желание връзката да бъде възстановена.

Следващият период настъпва, когато надеждата за събиране започне да отслабва и загубата придобие окончателни очертания. Тогава идват тъгата, липсата на енергия, трудната концентрация и усещането, че ежедневието е загубило познатия си ритъм. Клиничният психолог д-р Адам Борланд от Cleveland Clinic също разглежда края на романтичната връзка като загуба, способна да предизвика процес на скръб, подобен в отделни отношения на други тежки житейски раздели. Специалистите подчертават и важната разлика, че силната тъга след раздяла сама по себе си не означава диагноза депресивно разстройство, а продължителността и интензивността на реакциите са индивидуални.

Идеята, че разбитото сърце може да „боли“, има и друго научно основание. Проучване, публикувано през 2011 г. в Proceedings of the National Academy of Sciences, включва 40 души, преживели нежелана раздяла през предходните шест месеца. Докато участниците гледат снимка на бившия си партньор и мислят за отхвърлянето, изследователите установяват активност в мозъчни области, участващи и в сетивните компоненти на физическата болка. Авторите не приравняват напълно романтичната загуба с телесна травма, но резултатите дават биологична основа на усещането, че силното социално отхвърляне се преживява и физически.

Вижте още във Флагман.БГ: 7 лъжи, които си казваме след раздялата

След най-интензивната тъга според модела идва преходната фаза, при която вниманието бавно се измества от въпроса как връзката да бъде спасена към въпроса какво точно се е случило в нея. Започва равносметка на конфликтите, добрите периоди, собственото поведение и решенията на партньора, а понякога човек се връща и към още по-стари отношения, търсейки повтарящи се модели. Този анализ лесно се превръща в непрестанно премисляне, особено когато контактът с бившия продължава или всяка негова поява възстановява надеждата за събиране. Затова преходът при един човек трае кратко, а при друг се проточва значително по-дълго.

Възстановяването започва, когато бившият партньор постепенно престане да заема централно място във всяка мисъл и решение. Свободното време отново се запълва с лични интереси, приятели, работа и занимания, които не са свързани с предишната двойка. Това не означава автоматична готовност за следваща любовна история, тъй като специалистите не определят универсален срок, след който човек трябва да започне нова връзка. Cleveland Clinic също отбелязва, че скръбта няма фиксиран график и отделните етапи могат да се появяват едновременно, да сменят местата си или временно да се връщат.

Вижте още във Флагман.БГ: 5 признака, че сте готови за нова връзка след раздяла

Сред практическите подходи, които Смит посочва за този период, е писането като начин емоциите да получат ясна форма, вместо непрекъснато да се въртят като мисли. Тя предлага човек да напише писмо до бившия си партньор, без да го изпраща, а по-късно да се върне към написаното и да проследи как се променят собствените му реакции. Подкрепата от приятели и близки също остава важна, особено в периодите, когато усещането за загуба и самота е най-силно. Смит препоръчва и временно отдалечаване на снимки, подаръци, стари съобщения и други постоянни напомняния, ако те отново и отново връщат човека към най-болезнената част от раздялата.