Росен Йорданов с нови разкрития за „Петрохан“: Снимки на голи младежи, „червена стая“ и психоактивни вещества

Ключови думи: Росен Йорданов, Ивайло Калушев, Петрохан, Николай Златков, Околчица

Снимки на Ивайло Калушев и баща му с голи и разголени младежи, помещение в хижата, известно като „червената стая“, свидетелски данни за психоактивни вещества и подробна реконструкция на начина, по който Калушев е привличал, подчинявал и задържал хората около себе си - това са част от новите детайли, които криминалният психолог Росен Йорданов разкри за случая „Петрохан - Околчица“. В „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS той отвори още една част от огромния масив, върху който е изготвена комплексната психологична експертиза. Йорданов говори за ранните години на Калушев, отношенията му с неговия баща, предполагаемия му интерес към подрастващи, ролята на религията, механизмите за контрол над възрастните в общността и начина, по който са били привличани деца. Той отговори и на обвиненията, че е бил емоционален или предубеден при публичното представяне на заключенията.

Йорданов подчерта още в началото едно важно ограничение - нито той, нито останалите експерти са разговаряли лично с Ивайло Калушев. Затова експертизата е задочна и заключенията са изградени върху други източници - огромно количество видео- и аудиозаписи, част от които са направени в самата хижа, материали, създавани от членовете на общността, резултатите от тяхната дейност и свидетелски показания. Според психолога именно наблюдението на хората в естествената им среда, съпоставено с последствията от действията им и разказите на външни свидетели, дава достатъчно надеждна основа за психологически анализ. Така екипът е опитал да реконструира не просто отделни постъпки, а целия модел на отношения и зависимости около Калушев.

„Личната среща, контролираният експеримент и тестовото изследване са познати методи за проучване на един човек. Но в случая ние разполагахме с друга много надеждна информация - аудио- и видеозаписи и резултати от тяхната жизнена дейност във всички аспекти, които всъщност ги представят в естествената им среда. Да наблюдаваш хората в естествената им среда е много надежден източник на информация. Още повече, когато това бъде съпоставено с резултатите от действията им и със свидетелски наблюдения отвън“, обясни Росен Йорданов.

Вижте още: Криминален психолог: Целият живот на Ивайло Калушев е бил с цел да камуфлира патологичното си влечение към момченцата

Една от най-тежките части на експертизата е свързана с определението „преференциален педофил“, използвано от вещите лица за Калушев. Йорданов направи ясно разграничение между сексуалната ориентация на един човек и трайното сексуално влечение към деца. По думите му при преференциалния тип водещ е именно изборът на подрастващи, а не дали възрастният се определя като хетеросексуален или хомосексуален. Според експертния анализ при Калушев е установен модел на целенасочен и устойчив интерес към непълнолетни.

„Единият е т.нар. морално индискриминативен. Това са общителни насилници, които не подбират жертвите. Другият тип са интровертните педофили. Тези хора по-скоро имат проблем с способността да установяват контакти. Те се насочват към подрастващи, защото не могат да осъществяват адекватна интимна връзка с връстници. А преференциалните педофили са онези, които можем да наречем истински педофили. Това са хора, които приоритетно и единствено се насочват към подрастващи. Повечето преференциални педофили са хетеросексуални според извадките, но не това е толкова важно - дали влечението е хомосексуално или хетеросексуално. По-важна е възрастта“, заяви Йорданов.

Според него през годините се наблюдава и промяна в избора на предполагаемите жертви на Калушев. Експертната теза е, че в по-ранния период той се е насочвал към по-големи момчета, като същевременно се е стремял да заличава белезите на физическата им зрялост. Психологът твърди, че момчетата са били карани да обезкосмяват телата си, така че да изглеждат по-млади. С увеличаването на финансовите възможности, властта и способността на Калушев да изолира общността от външния свят според експертизата възрастта на избраните от него деца постепенно е намалявала.

„Той ги е карал да се обезкосмяват, да заличават белезите, които ги правят по-зрели физически. С нарастването на способността му да влияе, на финансите му, на възможността му да ограничава външния достъп - най-общо казано, с нарастването на могъществото, властта и контрола му - той вече започва да избира конкретни жертви, които са около 9-10-годишни“, заяви Йорданов.

Вижте още: Петрохан като система на власт: Как Калушев изгради свят без изход и защо той рухна в кръв

Експертите са опитали да се върнат максимално назад в биографията на Калушев, за да открият кога може да е възникнал този модел. Именно там обаче данните стават значително по-оскъдни. Йорданов разказа за свидетелска информация за предполагаем инцидент от времето, когато Калушев е бил на около 16-17 години, а другото момче - на приблизително 10. Информацията е косвена, защото самият психолог не е разговарял с въпросния човек, който днес вече е възрастен, но по думите му тя е дошла чрез свидетел, чиито показания са оценени като особено надеждни от разследването.

Около същия период, според експертния анализ, в живота на Калушев настъпва тежка криза. Той напуска училище, изчезва от дома си за около три седмици и след завръщането си разказва, че е прекарал това време в пещерата Духлата. Експертите са разглеждали тези събития в общ контекст, защото отпадането от училище по време на социализма не е било лесно и според Йорданов обяснението, че младежът просто решил да прекъсне образованието си, не е достатъчно. Психологът обаче подчерта, че не разполага с пряк разказ от човека, свързван с предполагаемия инцидент.

„Това е една криза, която внимателно сме анализирали. Как може един ученик да отпадне от училище по време на социализма? Не ставаше толкова лесно. Не може, както майката обяснява, той просто да е решил да напусне училище. За инцидента имаме информация през свидетел, който е разговарял с другия човек. Аз лично не съм разговарял с него“, уточни Росен Йорданов.

Ранните години на Калушев остават най-слабо осветената част от неговата биография. Въпреки усилията да бъдат открити хора от детството, бивши близки приятели, телефонни контакти или други следи, експертите не успели да намерят човек, който да е поддържал истински близко приятелство с него в този период. Не били открити и данни за интимни връзки с жена или мъж. Повечето хора, които заявяват, че го познават отдавна, всъщност са се появили в живота му след 17-18-годишната му възраст.

„Зоната почти до 15-16-годишната възраст на Калушев е почти тъмна стая. Получихме само откъслечни данни. Въпреки старателното търсене на връзки, останали телефонни контакти и всякакви други следи, не можахме да открием нито един приятел от детските години - нито жена, нито мъж. Повечето хора, които твърдят, че го познават отдавна, всъщност са се запознали с него след 17-18-годишна му възраст“, каза психологът.

Особено място в тази реконструкция е отделено на бащата на Ивайло Калушев. Според Йорданов двамата са били близки, а това се потвърждавало както от свидетелски разкази, така и от снимков материал, изследван в хода на експертизата. Сред него, по думите на психолога, има фотографии на бащата и сина заедно с голи или разголени младежи. Част от снимките са направени на плаж и сами по себе си могат да имат обикновен контекст, но според Йорданов други фотографии са различни, включително кадър с младеж на приблизителна възраст между 13 и 15 години в еротичен контекст.

„Имаме свидетелски показания и достатъчно снимков материал, които ни подсказват, че твърде вероятна е хипотезата бащата да е бил много по-наясно с две неща - от една страна, че синът му е хомосексуален, а от друга - с проблема, който според нас е бил ориентацията към подрастващи“, каза Йорданов. Той обаче направи важно разграничение и отказа да твърди, че бащата е имал същите сексуални предпочитания. Подобно заключение според психолога би било спекулация и доказателствата не позволяват то да бъде направено.

В експертизата е анализирано и мястото на религията в живота на Калушев. Йорданов допуска, че първоначалното му обръщане към различни духовни практики може да е било автентичен опит да намери спокойствие, обяснение или начин да се справи със собствените си проблеми. С течение на времето обаче, според експертната теза, духовната рамка се превръща в инструмент за власт над хората около него. Представители на будистки общности в България са се разграничили от практиките на групата, а специалисти, консултирани от експертите, са ги определили по-скоро като синкретична система с елементи от тибетски будизъм и ламаизъм.

„Имаш известна майка, която не иска да се срещне с тебе и да говори по този проблем, поне така изглежда. Бащата ти по-скоро те крие. Ти трябва да намериш някаква духовна опора. Всичко, до което се е докоснал Калушев, в един момент се превръща в инструмент за него. В началото по-скоро го е търсил като възможност за самолечение, самоуспокояване, автотерапия - да намери някакъв душевен покой. Но впоследствие това се превръща в инструмент“, заяви Йорданов.

Според него позицията на духовен учител е позволявала на Калушев да представя определени сексуални отношения като духовни или тантрични практики. В експертния анализ това се разглежда като форма на рационализиране и прикриване на сексуалния интерес. Така религиозната рамка вече не е просто лична духовност, а механизъм, чрез който лидерът на общността може да придаде друг смисъл на действията си и да ги представи пред хората около себе си като част от по-висша система. Именно съчетаването на психологическа зависимост, духовен авторитет и физическа изолация е сред основните елементи, които експертите са изследвали.

Вижте още: Росен Йорданов: В „Петрохан“ имали готови сценарии кой какво да говори пред полицията по сексуални обвинения

Друг голям въпрос пред експертите е как човек без впечатляваща формална академична биография е успявал да контролира образовани, професионално реализирани и интелигентни хора. Според Йорданов отговорът не е в дипломите, а в способността да се откриват чуждите слабости. Той описва личностната организация на Калушев като нарцистично-антисоциална и смята, че през собствените си преживявания той се е научил изключително добре да разпознава уязвимостите на хората. Това, което някога е било негова слабост, постепенно се е превърнало в инструмент за влияние.

„Откривайки спасение за себе си, той изведнъж разбира, че това, което е негова уязвимост, може да го превърне в оръжие и в начин да открива слабостите на другите. Умението да манипулираш другите е способност да откриваш уязвимостите им и да ги контролираш. Калушев, минавайки през собствените си опити и слабости, става изключително чувствителен към слабостите на другите“, обясни психологът.

Според анализа всеки от възрастните в общността е имал собствена специфична уязвимост, но при мнозина се открива общ мотив - чувство за отчужденост от обичайния социален живот и силна потребност да принадлежат към затворена, лоялна група. Като пример Йорданов посочи Ивайло Иванов, при когото експертите виждат особена необходимост от близост и принадлежност. Именно такъв тип човек, попаднал в среда, която му обещава безусловна приемственост и лоялност, може постепенно да приеме правилата на групата като свои. Тази принадлежност според психолога се превръща в един от най-силните механизми за задържане на хората около Калушев.

„Тези хора цял живот се стремят да са свързани, да са част от някаква група. И когато попаднеш при човек като Калушев, който те затваря в една капсулирана среда и ти дава привидно тази лоялност, естествено е това да те привлече“, обясни Росен Йорданов.

Още по-подробно експертизата разглежда отношенията между Калушев и Николай Златков. Според Йорданов момчето попада в тази среда още на около 10-11 години, когато семейството му преминава през труден период. Детето имало проблеми с адаптацията в различни училища, а в дома настъпили промени след появата на нов партньор на майката и раждането на друго дете. Именно в подобна ситуация, твърди психологът, Калушев е разпознал семейната уязвимост и е намерил начин да се превърне в привлекателна алтернатива за детето.

„Там също е открита уязвимостта в семейството. Това е много важно. Имало е проблеми с адаптацията на Ники в различни училища. Реакцията е била: учителите са проблемът, моето дете е специално. Вместо да погледнеш собствените си дефицити като родител - а всички имаме дефицити - започваш яростно да обвиняваш средата“, каза Йорданов.

По думите му сближаването започва покрай т.нар. хипнотерапия. След това Николай започва да прекарва все повече време в общността, където има по-големи момчета, усещане за приемане и човек, който демонстрира разбиране към него. Според експертната реконструкция в определен момент самото дете започва да убеждава семейството си, че иска да остане там. Така Калушев вече не е необходимо сам да води конфликта с родителите, защото детето постепенно се превръща в негов съюзник.

„Той взима детето, детето се чувства щастливо и спокойно, проявява разбиране и постепенно започва да уверява майката, че всичко ще бъде наред. След известно време детето започва да настоява, че иска да остане при „добрия“. Там има батковци, има среда, в която то се чувства прието. Детето вече само става съюзник на Калушев“, обясни психологът.

Специалистът направи и още едно важно уточнение - преживян сексуален контакт в детството не определя автоматично сексуалната ориентация на човека в зряла възраст. Според експертизата обаче Калушев е имал амбицията да моделира част от децата около себе си по собствен образ. Експертите виждат сходства дори във външния им вид - дълги коси, обезкосмени тела и характеристики, които наподобяват начина, по който самият Калушев е изглеждал като млад. Йорданов определя това като своеобразно продължение на собствената личност върху другите.

„Няма задължителна връзка между това първият сексуален контакт на едно дете да е хомосексуален и след това то да промени сексуалната си ориентация. Но според нашата експертиза Калушев има подобна амбиция - да моделира децата, които е похищавал, по собствен образ и подобие. Това е нещо като екстензия на самия него. Дори във външното изражение, ако видите снимките, те буквално изглеждат по сходен начин - дълги коси, епилирани тела, както самият той е изглеждал като по-млад“, заяви Йорданов.

Криминалният психолог беше категоричен и за границите на доказателствения материал. Експертите не разполагат със снимки, които да документират сам сексуален акт. Заключенията им са направени чрез съвкупността от други материали - медицински данни, свидетелски показания и различни косвени следи. Именно затова Йорданов настоява отделните части да не се разглеждат изолирано, а като обща доказателствена картина.

„Снимки на тези контакти няма. Но ако съобразим всички останали улики, има медицински данни за травматичен произход, за които другите възможни причини отсъстват. Освен това има свидетелски показания за интимност, целувки и милувки“, каза той.

Една от най-зловещо звучащите подробности в разказа му е за помещение в хижата, което свидетели наричали „червената стая“. По думите на Йорданов тя е сред най-силно унищожените от пожара части на сградата. Според свидетелски показания достъпът до помещението е бил ограничен с код, а вътре са били виждани различни психоактивни вещества. Психологът изрично представя тази информация като разкази на свидетели, а не като собствено наблюдение.

„Тя е една от най-изгорелите стаи. Твърдението на свидетели е, че там се е влизало с код и че са виждали наркотични вещества - халюциногени, гъби, DMT, диметилтриптамин, трева, ако не ме лъже паметта“, заяви Росен Йорданов.

Има и свидетелски твърдения, че подобни вещества са били предлагани на момичето, което според експертния анализ е било последният обект на интерес от страна на групата. Йорданов посочи, че и в нейното семейство са съществували обстоятелства, които човек с умението на Калушев да разпознава чуждите слабости би могъл да използва - конфликти, дистанция и разногласия между близките. Психологът отказа да разкрива допълнителни лични подробности за семейството. По този начин той постави граница между необходимото за разбирането на механизма и информацията, която би навлязла ненужно в личния живот на детето.

Вижте още: Съдебен лекар с категорична версия за „Петрохан“: Калушев е убил двете деца и се е самоубил

Росен Йорданов отговори подробно и на критиките за поведението си по време на големия брифинг на прокуратурата и МВР, когато част от присъстващите го обвиниха, че говори прекалено емоционално за случая. Той не отрече емоцията, но постави въпроса каква би била „правилната“ степен на безстрастност при разследване с подобни твърдения за насилие над деца и шестима загинали. Според него няма аналогичен случай, с който реакцията му да бъде сравнена по някакъв обективен стандарт. Йорданов настоя, че емоцията не означава липса на професионална безпристрастност.

„Кое определя степента колко трябва човек да е емоционален или не? Имаме ли подобен пример за случай с подобни мащаби и последствия, за да можем да направим сравнение колко съм бил емоционален? Да, сигурно съм проявил емоции, но това е абсолютно нормално, когато говорим за такъв тежък случай“, заяви той.

Той отхвърли категорично и обвиненията, че предварително е бил настроен срещу хората, които е анализирал. Йорданов подчерта, че никога не е познавал Калушев и останалите от общността, не се е срещал с тях и като вещо лице е подписал декларация за липса на предубеждения. Ако някой смята, че експертизата е изготвена недобросъвестно, според него това трябва да бъде доказано с професионални аргументи, а не с оценки за поведението му пред медиите. Той възприема част от случилото се по време на пресконференцията като опит разговорът да бъде прекъснат или изместен от съдържанието на експертизата към личността на експерта.

„Съжалявам, няма да ви се получи. Не съм бил предубеден. Не познавам тези хора, подписал съм декларация, нямам никакви предубеждения, никога не съм се срещал и не съм познавал тези хора. Ако някой иска да доказва, че съм бил недобросъвестен или предубеден - да го направи“, заяви криминалният психолог.

Йорданов коментира и твърденията, че моментът, в който комплексната експертиза беше представена публично, е свързан с политическата обстановка. Той отхвърли подобна зависимост и посочи, че екипът е работил върху материала приблизително шест месеца. По думите му експертите не могат да планират заключенията си според това кога е удобно за политическите партии или дали страната се намира в кампания. Той признава, че около общността има политически контакти, но твърди, че те не са определяли професионалните заключения.

„Шест месеца ние дадохме всичко от себе си - целият екип, и поздравявам моите колеги, полицаи и експерти. Пак се случва да е в политически момент, но ние ли планираме това? В този случай кое е по-важно - на някой политик да му е удобно и комфортно или това, че е застрашено психичното здраве на нацията?“, попита Йорданов.

Вижте още: Шефът на ДАНС: Ако още през януари 2025 г. бяха взети мерки, хората от Петрохан щяха да са живи

Най-силният обществен извод според психолога обаче не е свързан нито с политическите спорове, нито с реакциите след пресконференцията. За Йорданов случаят трябва да се използва като предупреждение към родителите и обществото за механизмите, чрез които деца и възрастни могат постепенно да бъдат поставени в зависимост. По думите му в България досега не е известна друга общност с подобна продължителност, затворена структура и начин на контрол. Това обаче не означава, че няма други насилници или хора, преживели подобни действия, за които обществото никога не е научило.

„Аз съм сигурен, че има още хора, които са такива. Но съм сигурен също така и знам, че има много жертви на тези хора, които стоят в сенките, дамгосани за цял живот, които се страхуват да бъдат себе си, на които тези хора са причинили нещо непоправимо“, заяви криминалният психолог.

И допълни: „Именно заради тези жертви, които са в сенките, аз ще стоя - ако ще да ме плюят, ако искат да ми завеждат дела и каквото искат да правят. Това си струва. За това си струва да се бориш - да пресичаме навреме тези хора, които не могат да овладеят сексуалния си нагон и насилват други психологически, физически и по всякакъв начин, за да можем да избегнем повече такива трагедии“.

Според Йорданов именно тук трябва да остане фокусът след всички сензационни детайли около „Петрохан - Околчица“. Семействата трябва да разпознават по-рано механизмите на манипулация, да не оставят проблемите на децата да бъдат решавани изцяло от външни „спасители“ и да знаят на кого поверяват най-уязвимите членове на семейството. Експертът не твърди, че всяка затворена общност или духовна практика непременно води до насилие, а описва конкретния модел, който екипът му смята, че е открил около Калушев. Разследването по случая продължава, а заключенията на комплексната експертиза остават експертни оценки в рамките на досъдебното производство, а не съдебна присъда.