Денем пред олтара, после на мотора: Необикновеният живот на отец Петър

Колоритният свещеник служи в курортния град Свети Влас

Ключови думи: отец Петър, Свети Влас, моторист, рок музика, вяра

Сутрин е пред олтара, след службата се качва на мотора, а вечер сменя расото с престилка и влиза в кухнята - това е ежедневието на отец Петър от Свети Влас, който събира в един живот свещеник, рокаджия, моторист, съпруг, баща и готвач, разказват колегите от Нова ТВ.

За него тези роли не си противоречат, защото всяка носи различен път към хората. В центъра остава вярата, която според свещеника не започва в училище или в неделната служба, а у дома. Именно семейството той определя като първото място, където детето среща духовността.

„Аз го имам още от семейството, както и продължавам да твърдя, че семейството е мястото, където трябва да възпитава религиозно децата, не само училището“, казва отец Петър. Наблюденията му от Свети Влас показват, че интересът към църквата не е останал само сред възрастните поколения. На неделните служби при него идват и 17-18-годишни младежи, които сами търсят място в храма. Свещеникът свързва това не с принуда, а с вниманието, примера и любовта в семейството.

Вижте още: Пътеката на вярата в Свети Влас - 40 параклиса над морето

Когато службата приключи, отец Петър има друг начин да остане насаме със себе си - мотора. За него машината не е демонстрация или бягство от духовния живот, а усещане за движение и свобода. „Това е нещото, което освобождава човека, душата му. Както Бог освобождава и лекува душата, така и моторът по същия начин“, казва той. Рок музиката също е част от характера му и допълва образ, който трудно се побира в обичайния стереотип за православен свещеник.

Историята му продължава далеч от църковния двор. В края на деня отец Петър се прибира при семейството и влиза в кухнята на семейния ресторант, където една от най-старите му страсти отново излиза на преден план. Готви от дете, а първите му опити са свързани не с професионална амбиция, а с желанието да зарадва майка си. Години по-късно мотивацията според него е останала почти същата - храната има смисъл, когато около нея се събират хора.

„Може би за първи път съм започнал да правя нещо на 4-5 години, разбира се, неуспешно, но с голямо желание, защото знаех, че ще зарадвам майка си. А сега радвам приятелите си, това е нещото, което радва мен“, разказва отец Петър. В кухнята свещеникът признава друга йерархия - последната дума е на съпругата му Ванчето. Там няма амвон и проповед, а семейна работа, приятели около масата и хора, които през годините са престанали да бъдат само клиенти.

Вижте още: Рокът, пътуванията и другото лице на хората, които познаваме само от професията им

Семейството е нишката, която свързва всички страни от живота му. Отец Петър има две дъщери и две внучки, а думите му за възпитанието във вяра идват и от личния му опит като баща и дядо. Около семейната маса често се събират приятели, а ресторантът се превръща в продължение на дома. Така денят му преминава между храма, пътя и кухнята - три различни места, в които той търси едно и също нещо: връзка с хората.