„Влюбен съм в чатбота“: Психиатър разкри кога AI се превръща в опасен капан

Ключови думи: Мирослав Георгиев, изкуствен интелект, ChatGPT, чатботове, психично здраве

Човек може да изгради силна емоционална привързаност към чатбот, но чувството, че изкуственият интелект отвръща със същото, няма реална емоционална основа. Това обясни психиатърът д-р Мирослав Георгиев в предаването „Пулс“ по NOVA. Според него привличането идва от постоянната достъпност на технологията, готовността ѝ да отговаря и усещането за сигурно пространство, в което потребителят не среща неодобрение или отхвърляне. Зад този разговор обаче стои математически модел, а не човек, който преживява чувства, емпатия или привързаност.

Границата става тревожна, когато виртуалният събеседник постепенно започне да заема мястото на приятелите, семейството и останалите реални контакти. Д-р Георгиев посочва като предупредителни признаци пренебрегването на ежедневните задължения, нарушенията на съня, занемаряването на личната хигиена и постоянното желание човек да се върне към разговора с чатбота. Според психиатъра рискът е по-висок при хора със социална тревожност, депресивни оплаквания или сериозни затруднения в общуването. При тях виртуалната среда може да изглежда по-предвидима и безопасна от отношенията лице в лице.

Повече от 60% от хората търсят съвети за психично здраве от изкуствен интелект

Данни от международното изследване AXA Mind Health Report 2026 показват колко бързо AI навлиза и в теми, които доскоро се обсъждаха предимно с близки хора или специалисти. Проучването на AXA и Ipsos сред 19 000 възрастни в 18 държави установява, че повече от шестима на всеки десет анкетирани вече задават на изкуствен интелект въпроси, свързани с психичното здраве. Около 42% от хората, които търсят такава помощ от AI, заявяват, че почти винаги следват получените съвети. Самите автори на доклада подчертават, че подобни инструменти не трябва да заменят терапевтите и професионалната медицинска грижа.

Ани Владимирова бие тревога: Емоционалното общуване с чатботове крие рискове

Д-р Георгиев също прави ясна разлика между технологичен помощник и специалист по психично здраве. Чатботът може да предоставя информация, да подпомага ученето или да насочва към упражнения за самонаблюдение, но не разполага с клинична преценка и не носи отговорността на психиатър или психолог. Според него проблемът се задълбочава, когато потребителят започне да възприема генерираните отговори като доказателство за истинско разбиране и взаимна емоционална връзка. Тогава удобството на постоянно достъпния разговор може да започне да измества необходимостта от контакт с други хора.

Може ли AI да ни научи да слушаме, без да прекъсваме

Отделен риск възниква при внезапно прекъсване на тази виртуална връзка. Промяна на модела, загуба на историята на разговорите, изтриване на запаметена информация или прекратяване на дадена услуга може да бъде преживяно тежко от човек, който вече е изградил силна емоционална зависимост. Д-р Георгиев допуска, че при някои хора подобно прекъсване може да предизвика усещане за загуба, сравнимо със загубата на значима връзка. Затова той поставя акцент върху запазването на човешките отношения и търсенето на професионална помощ, когато виртуалното общуване започне да измества нормалния ритъм на живот.

Темата вече привлича внимание и извън клиничната практика, защото употребата на AI за емоционална подкрепа расте бързо. AXA и Ipsos установяват още, че 46% от участниците в международното им проучване определят психичното си състояние като проблемно или незадоволително. Изследването е проведено между 12 януари и 16 февруари 2026 г. сред хора на възраст между 18 и 75 години. Данните дават контекст на предупреждението на психиатъра, че изкуственият интелект може да остане помощен инструмент, но отношенията с него не са равностойни на човешката близост или на професионалната терапия.