Mоже ли да ни научи AI  да слушаме без да прекъсваме 

Ключови думи: автономността на говорещия, прекъсваниия, говорене, слушане, разговор, AI

„Знам, че е машина, но знае как да слуша, когато имам нужда“, казва Анна, украинка, живееща в Лондон.

Тя говори за редовните разговори, който провежда с изкуствения интелект.

Анна споделя пред Би Би Си, че най-ценното за нея не са съветите, а пространството за саморефлексия. 

Когато наскоро се разделила с партньора си, тя осъзнала, че търпеливото слушане на изкуствения интелект ѝ дава нещо, което приятелите и семейството ѝ не успявали. Те реагирали защитно и прибързано, с оценки, a понякога и с обиди.  Които понякога, не са дотам реалистични или изоб

Липсата на осъждане от страна на чатбота ѝ дала възможност да разбере по-добре собствените си смесени емоции и да ги подреди, без външен натиск.

Изследванията показват нещо още по-показателно. Генерираните от изкуствен интелект текстови отговори вече се оценяват като по-състрадателни от тези, написани от хора, включително от обучени оператори на кризисни линии. Това не означава, че AI изпитва емпатия. По-скоро е тревожен сигнал за това колко рядко хората слушат без осъждане.

Важно е да не забравяме, че чатботовете не проявяват истинска емпатия. Те я симулират, опирайки се на огромни масиви от данни за човешка комуникация. 

Иронията е, че алгоритъм, задвижван от езиков модел, може да бъде възприет като по-добър слушател от реален човек. Това разкрива сериозни слабости в начина, по който общуваме.

Когато личните ни преживявания, очаквания и емоции водят разговора, истинското слушане често се проваля.

Нищо от това не означава, че отношенията между хората трябва да бъдат заменени от технологии. Но означава, че има уроци, които можем да научим.

Може би най-важният урок е прост и той е да позволим на другия да говори, без да го прекъсваме. Хората прекъсват по много причини, сред тях са страх от тишината, желание да помогнат, стремеж да покажат решение или несъзнателно утвърждаване на контрол.

Тези прекъсвания, дори когато са добронамерени, отнемат автономността на говорещия и спират естествения поток на мисълта. Проучвания показват, че дори кратки прекъсвания по време на разговор намаляват усещането за емпатия.

Големите езикови модели нямат его, умора или нужда да доминират. Те са проектирани да бъдат търпеливи и последователни. Това не е стандарт, към който хората могат или трябва да се приравняват напълно, но въздържането от прекъсване остава едно от най-силните средства за по-добро слушане.