Скала колкото шестетажна сграда проби огромен кратер в Луната

Новият кратер е наречен McGetchin в памет на пионера в изследването на Луната Том Макгетчин

Ключови думи: NASA, Робърт Вагнер, McGetchin, Луна, астероид

Космическо тяло с приблизителните размери на три- до шестетажна сграда се е врязало в Луната и е издълбало кратер с диаметър 222 метра и дълбочина 43 метра - най-големия новообразуван кратер, откриван досега от учените в Слънчевата система. NASA датира сблъсъка между 11 април и 22 май 2024 г., но той не е бил наблюдаван в реално време. Следата е открита по-късно чрез сравняване на изображения от Lunar Reconnaissance Orbiter - апарата, който повече от 17 години картографира лунната повърхност, съобщават Sky News и Нова телевизия. Според учените събитие с подобен мащаб се случва приблизително веднъж на век или дори по-рядко.

Голям астероид преминава близо до Земята, но няма опасност от сблъсък

Обектът не е категорично идентифициран като астероид - NASA допуска, че може да е бил и фрагмент от комета. Новият кратер е наречен McGetchin в памет на пионера в изследването на Луната Том Макгетчин. Размерът му е приблизително колкото дължината на две футболни игрища, а в дълбочината му биха могли да се подредят вертикално три училищни автобуса. Той е около три пъти по-голям от предишния рекордьор сред младите кратери, открити с апарата LRO.

Любопитното е, че самият кратер не е забелязан веднага. Специалистът по обработка на изображения Робърт Вагнер го открива на 24 октомври 2025 г., докато извършва рутинна проверка и сравнява стари и нови глобални карти на Луната. Върху тях се появява необичайно ярко петно, обградено от тъмен ореол. Последвалите снимки с по-висока резолюция показват истинския мащаб на сблъсъка.

Историческата мисия Artemis II полетя към Луната след 53 години пауза

Ударът не е променил само непосредствената зона около кратера. Изхвърленият материал е разтърсил и преобразил лунната повърхност на голямо разстояние, а инструментът Diviner е открил около McGetchin студена зона с ширина приблизително 6,4 километра. През лунната нощ тя е с около 9 градуса по Целзий по-хладна от околността. Причината е, че сблъсъкът е разрохкал реголита - слоя от прах и раздробени скали - и той вече задържа по-малко топлина.

Откритието е важно и за бъдещите хора и машини на Луната. Данните показват, че мощните удари могат да променят характеристиките на терена далеч отвъд самия кратер, което има значение за движението на роувъри, разполагането на техника и избора на места за постоянна инфраструктура. NASA планира чрез програмата Artemis постепенно да изгради устойчиво човешко присъствие на естествения ни спътник, затова оценката на риска от падащи космически тела и летящи отломки придобива практическо значение.

Астронавтите от Artemis II се завърнаха след историческата мисия до Луната

Lunar Reconnaissance Orbiter вече е помогнал за идентифицирането на поне 1000 нови ударни кратера и около 100 000 други промени на лунната повърхност. Луната няма плътна атмосфера, която да забавя или изгаря приближаващите космически скали, затова ударите са постоянна част от нейния живот. Повечето са много по-малки, но McGetchin показва, че и днес сравнително големи обекти могат внезапно да прекроят пейзажа на най-близкия ни космически съсед.