Осем държави обърнаха PISA 2025: Докато светът пропада, те вдигнаха резултатите и по трите предмета

Ключови думи: PISA 2025, ОИСР, Турция, Сингапур, България

Осем държави успяха да тръгнат срещу най-тежкия общ спад, регистриран досега в PISA - Грузия, Камбоджа, Йордания, Черна гора, Обединените арабски емирства, Тайланд, Турция и Филипините повишават резултатите си едновременно по природни науки, четене и математика спрямо 2022 г., показват официалните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Контрастът е силен, защото средните резултати за страните от ОИСР слизат до най-ниските измерени нива и в трите основни области. Особено тежък е ударът върху четивната грамотност, където средният спад спрямо предишния цикъл достига 14 точки, докато при математиката понижението е 9 точки. Природните науки се задържат по-стабилно, но и там дългосрочната посока остава надолу.

Върхът на PISA 2025 отново принадлежи предимно на азиатските образователни системи. Китайските провинции Пекин, Шанхай, Джиангсу и Джъдзян постигат 612 точки по математика и 597 по природни науки, с което застават убедително пред всички останали участници. Сингапур води по четене с 535 точки и заема второ място в математиката с 563 и в природните науки с 560 точки. Сред системите, които присъстват в топ 10 и в трите основни направления, са още Естония, Япония, Южна Корея, Макао, Китайско Тайпе и Великобритания.

Разпределението по отделни дисциплини очертава същата картина. След Сингапур по четене се нареждат китайските провинции с 527 точки, Китайско Тайпе с 508, Япония с 503, Макао и Южна Корея с по 501, а Ирландия достига 500 точки. В математиката Макао записва 549 точки, Китайско Тайпе 546, Япония 525, Южна Корея и Хонконг по 522, докато Естония е най-силният европейски представител с 508. При природните науки след двамата лидери са Макао с 541, Китайско Тайпе с 540, Япония с 538, Естония с 527 и Южна Корея с 526 точки.

PISA 2025: Българското училище удари историческо дъно - 58% от 15-годишните са под базовото ниво по четене

Истинската изненада в новото изследване идва от системите, които тръгват нагоре, въпреки общия спад. Грузия прибавя 38 точки по природни науки, 10 по четене и 26 по математика, а Камбоджа съответно 35, 18 и 29 точки. Йордания печели 32 точки по природни науки, 20 по четене и 26 по математика, докато Обединените арабски емирства напредват с 26, 15 и 21 точки. Филипините също правят отчетлив скок - 17 точки по природни науки, 20 по четене и 16 по математика.

Турция е сред най-интересните примери, защото едновременно повишава средните си резултати и променя разпределението между най-слабите и най-силните ученици. Страната прибавя 18 точки по природни науки, 16 по четене и 8 по математика спрямо 2022 г. Черна гора, Обединените арабски емирства, Катар, Словакия и Турция са сред системите, при които делът на учениците с ниски резултати намалява, докато този на най-добре представящите се расте. Според ОИСР това показва, че по-високият среден резултат не е задължително свързан с увеличаване на образователното неравенство.

България се движи в противоположна посока. Официалната справка на ОИСР показва спад от 18 точки по четене и 12 точки по математика спрямо PISA 2022, докато резултатът по природни науки остава практически без промяна. Само 42% от българските 15-годишни достигат поне базовото второ ниво по четене при 69% средно за ОИСР, а при математиката делът е 43% срещу 65% средно за организацията. По природни науки минималното ниво покриват 53% от българските ученици при 74% средно за ОИСР.

PISA 2025 удари тревога: 27% от българските ученици смятат училището за загуба на време

Разликата между България и лидерите личи още по-силно при най-високите нива на подготовка. Едва 1% от българските ученици достигат пето или шесто ниво по четене при средно 6% за ОИСР, а при математиката делът е 3% срещу 8%. По природни науки в най-високите две нива попадат 2% от учениците у нас при средно 7% за организацията. В същото време 54% от учениците в китайските провинции достигат най-високите нива по математика, в Сингапур делът е 37%, а в Китайско Тайпе - 32%.

На другия край на таблицата разликите между образователните системи достигат стотици точки. Руанда е сред най-слабо представилите се участници, като едва 4% от изследваните ученици там достигат поне базовото ниво по четене. Слаби резултати се отчитат също в Замбия, Кения, Гватемала, Мароко, Косово и Кюрдистанския регион в Ирак в различните дисциплини. ОИСР предупреждава, че позицията на една държава трябва да се разглежда заедно с достъпа до образование, социално-икономическата среда и дела на 15-годишните, които реално попадат в обхвата на изследването.

Социалните мрежи дърпат учениците с половин година назад

Докладът на ОИСР не свежда успеха на водещите системи до една рецепта. Организацията поставя акцент върху добре подготвените учители, ясните очаквания към учениците и учебните програми, които дават повече време за задълбочено усвояване на основните знания вместо повърхностно преминаване през прекалено широк материал. Важна е и връзката между учебната програма, преподаването и оценяването, така че трите елемента да работят в една посока. ОИСР препоръчва ресурсите да се насочват според нуждите на учениците и училищата, особено когато става дума за деца в неблагоприятно социално положение.

Дигиталните устройства също влизат във фокуса на PISA 2025. Умерената работа с технологии за учебни цели се свързва с по-добро представяне по природни науки, докато прекомерният престой пред устройства и разсейването в клас вървят с по-слаби резултати. Повече от един на всеки четирима ученици в страните от ОИСР съобщава, че негови съученици се разсейват с дигитални устройства в повечето или във всички часове по природни науки. Организацията посочва, че изкуственият интелект има място в обучението, когато подпомага обратната връзка и упражняването, без да заменя самостоятелното мислене на ученика.

PISA 2025 обхваща над 760 000 ученици от 91 държави и икономики, които представляват около 33 милиона 15-годишни по света. В България в изследването участват 6830 ученици от 211 училища, представителна извадка за около 58 200 младежи на тази възраст. Основният фокус през 2025 г. е върху природните науки, а математиката и четенето остават допълнителни области, заедно с оценка на решаването на задачи в дигитална среда. България участва и в отделното изследване на комуникативните умения по английски език, чиито резултати ОИСР ще публикува през 2027 г.