Защо и как легендарният архитект Рикардо Тоскани избра Бургас за свой втори дом (ЧАСТ ВТОРА)

Вижте кои сгради, освен този масивен храм в сърцето на морския град, са дело на енигматичния италианец, оставил трайна следа в историята на региона

Ключови думи: рикардо тоскани, георги дракалиев, историческо разследване, неизвестни факти, история, архитект тоскани, бургас, строителство, сгради, проекти

Флагман публикува ВТОРА ЧАСТ от историческото изследване на д-р Георги Дракалиев за легендарния архитект Рикардо Тоскани, проектирал едни от най-разпознаваемите сгради в Бургас от началото на миналия век. Първа част можете да прочетете ТУК.

В края на 1899 г. строежът отново спира, поради липса на средства, а въпросът с изплащане на заплатите на италианците се проточва близо 2 години, като с този проблем, освен черковното настоятелство, се занимават още и окръжния управител и министъра на финансите. 

През този период, Тоскани отива в Айтос, където на 5 юли 1900 г. е назначен за главен архитект. Няколко месеца по-късно обаче, на 1 март 1901 г., той обявява, че напуска длъжността. В протокола на Градския съвет пише следното: „Г-н кмета докладва на съвета, че архитекта при общ. управление Р. Тоскани с рапорта си под №9, зарегиструван под. вх. №609, заявява, че от 1 того престава да работи и моли да му се приеме оставката. Причината за това е, че не му се плащало редовно; макар че нуждата от него е голяма, защото сега ще започват да се строят здания, общината сама има да извършва свои общински работи,  но веднъж той заявява, че не желае да работи за в бъдеще, не може да се постъпи инак, освен да се приеме и се назначи друг някой архитект на длъжността.

Съвета като взе предвид доклада на кмета и предвид, че архитекта е престанал да работи и заминал даже за гр. Бургас, че макар и нуждата от него да е твърде голяма…но веднъж той си подал оставката не може да се задържа повече на длъжността…реши: Приема оставката на архитекта при общ. управление Рикардо Тоскани от г. Бургас по собствено негово желание, като уволнението му се счита от 1-ий того т. година, откакто е престанал да работи…Натоварва кмета да покани повторно архитекта Рикардо Тоскани да приеме наново длъжността и го назначи ако приеме с предвидена в бюджета заплата, като назначението му се счита, откогато встъпи в длъжност.“ 

Самозванец ли е човекът, проектирал най-красивите сгради в историята на Бургас? Сблъсъкът на мнения започва

Тоскани приема повторната покана и остава на длъжността главен архитект на Айтос. Предполага се, че той проектира няколко сгради в града, като със сигурност по негов проект в града е построена известната Зумпалова къща. Тя коренно се отличава от останалите сгради наоколо. На входа има красиви масивни колони и стълбище от андезит. Прозорците са с каменна пластична украса и фронтони. Възрастни жители на града преди време са споделяли, че по стените във вътрешността е имало рисувани картини, наподобяващи египетски фрески, които по-късно са били изличени при ремонти. 

В крайна сметка, на 15 януари 1902 г. „Господина кмета докладва на съвета“ неговото уволнение, „понеже редовно не се явява на работа и прекарваше повече от времето си в гр. Бургас.“ Взимайки предвид това, съветът „удобрява уволнението на бивший градски архитект Рикардо Тоскани“. 

Междувременно, през 1901 г. строежът на бургаската черква е възобновен, но наред с многобройните проблеми от различен характер, Рикардо Тоскани също създава пречки на работата, задържайки в себе си цялата документация на строежа. От редица писма се виждат безуспешните опити на черковното настоятелство и строителната комисия да го убедят да им предостави проекта, който да се съхранява в архива на храма. На 28 юни 1901 г. настоятелството му изпраща „остро писмо“, в което настоява да предаде документацията, но Тоскани отказва. Той упражнява натиск над настоятелството да му изплати хонорар „по съставянето на сметките“, като изпраща и копие от писмото си до окръжния управител.

През 1904 г. идва време да се покрие купола на построения вече храм, който лежи върху висок, дванадесетостенен барабан с прозорци. Той се носи от 4 каменни колони със сложен профил. Покриването му е най-трудно изпълнимата работа по целия строеж. Тоскани настоява дървената конструкция да се покрие със специални камъни. Изпълнителите на проекта обаче се опасяват, че основите няма да издържат тежестта на купола и сградата ще рухне. Предприемачът на строежа дори се отказва и предлага някой друг да свърши работата. Почти две години се обмисля как да се укрепят основите, а Министерството на общественото строителство, пътищата и съобщенията на 11 април 1906 г. дори забранява строежа му. За укрепване на купола, са разкопани на 4-5 м дълбочина основите на всички стълбове и повдигнати от всички страни с бетон и хидравлична вар. Въпреки тези мерки, проектът на Тоскани затруднява опитните предприемачи да извършат такова строителство на най-деликатното място в храма…тъй като извивките на дървената конструкция са много сложни. В крайна сметка, след провеждане на търг, куполът е изграден от М. Цанев, а храмът е осветен през 1907 г. на храмовия празник 11 май. 

Рикардо Тоскани извършва огромна по обем работа в Бургас. Според арх. Сиркаров, „той внася в архитектурата на новото строителство на Бургас основните белези на „неостиловете“. Диапазонът на неговите архитектурни концепции (планова композиция, фасадно оформление, детайли, материали и предназначение на сградите) е изключително голям…Архитектурно-художествените тенденции на неговите произведения се движат между средиземноморския неоренесанс и сецесиона. Освен обемното членение на неговите сгради, което ги прави раздвижени в силует, Тоскани обработва фасадите максимално пищно с богато разнообразие на пластични лепежни форми от растителни и животински елементи, гирлянди, картюши, плетеници, фризове, сложни корнизи, мансардни покриви и разнообразни кули, кубета и шпилове. Така той се явява като един от най-ярките представители на архитектурната еклектика през периода 1878 – 1920 г.“ 

Негово дело са проектите на редица красиви постройки в града: хотел „Империал” (ул.“Александровска“ 16) и кино „Модерен театър”  (ул.“Милин камък“ 2), собственост на Иван Хаджипетров, както и къщите му (на пл.“Тройката“ 4 и на ул.“Генерал Гурко“ 1), къщите на: Йови Воденичаров (ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ 1), Никола Александров (ул.“Княз Александър Батенберг“ 14), Христо Богоев (ул.“Богориди“ 34), братя Калиманови (ул.“Възраждане“ 28), Лазар Гавалюгов (ул.“Александровска“ 77), Димитър Велчев (ул.“Александровска“ 25),  Атанас Кривошиев (ул.“Васил Априлов“ 9), Димитриос Хараламбос (ул.“Конт Андрованди“ 2), Петко Чиглайски (ул.“Фердинандова“ 1), Ешек Иван (ул.“Александровска“ 73), Георги Пилидов (ул.“Богориди“ 22), Петър Димитров (ул.“Богориди“ 24), Стефан Генчев (ул.“Богориди“ 32), Згороно (ул.“Антим I” 14), Джангозов (ул.“Рилска“ 4), Димитър Караджов (ул.“Отец Паисий“ 5), Димитър Маринкев (ул.“Цар Симеон I“ 48), Ахилея Йоанидис (ул.“Генерал Лермонтов“ 31), Георги Д. Рашеев и пр.

Също така, по непотвърдени сведения, за негови се считат и проектите на къщите на Триандафил Теодосиу (ул.“Граф Игнатиев“ 5), Йоанидис (ул.“Антим I” 4), Никола Хатев (ул.“Цар Симеон I“ 48), Георги Кондурис (ул.“Филип Кутев“ 14), Георги Бези (ул.“Филип Кутев“ 13 и 26), Стаматов и Моллов (ул.“Богориди“ 6), д-р Миркович (ул.„Булаир“ 19), Немско-италианското училище (ул.“Княз Александър Батенберг“ 28), Френско-белгийската банка (ул.“Граф Игнатиев“ 15), Еврейската синагога (ул.“Митрополит Симеон“ 24), сградата на ул.“Граф Игнатиев“ 17-21 и др. „Предполага се, че заедно с вече съборените сгради, неговите произведения са над 100 в тъканта на града“, като сред тях е и къщата на началника на Бургаската пожарна Руси Кожухаров (ул.“Уилям Гладстон“ 68), която е роден дом и на поетесата Петя Дубарова. 

Освен по частни, архитектът работи и по обществени сгради, по поръчка на Бургаското общинско управление. През 1907 г. Градският съвет възлага на „…тукашния техник Рикардо Тоскани да предложи проект за главната фасада на новостроящото се общинско здание…“, разположено между ул.“Александровска“, ул.“Тракийска“ и пл.“Търговски“, на мястото на предходното общинско доходно здание, изгоряло на 17 август 1899 г. Днес на това място се намира пл.“Атанас Сиреков“. В проекта на Тоскани няма разлика в главните черти, в общия вид и общата идея с изготвения преди това такъв от арх. Занков, освен в дребни декорации, но управниците решават, че „…проектът на Тоскани е по-изтънчен…“ С този довод, Общината приема проекта на Рикардо Тоскани за оформяне на главната фасада на общинското здание.“

През 1909 г. Бургаската община най-после успява да осигури необходимите средства за изграждане на нова сграда за пожарната команда. Специална комисия оглежда местата в града, за да избере къде да бъде построена тя и в крайна сметка за изграждането на постройката е отчужден имот с площ от 5340 кв. м, принадлежащ на наследниците на покойния премиер Стефан Стамболов. Градският съвет възлага на Тоскани да изработи проект за сградата, а след представянето на такъв, взима следното решение: „Удобрява изготвения от частния техник в града г-н Рикардо Тоскани, проект за построяване помещение на общ. пожарна команда. Да се натовари общ. технич. отделение да приготви в най-скоро време и представи за удобрение и другите скици потребни за отдаването на предприемач постройката на тая сграда. Да се определи и плати на същия Р. Тоскани за трудът му по изготвянето на тоя проект едно възнаграждение от 200– 300 лв., на каквото ще се споразумее постоянното присъствие на общ. управление в съответствие приетия §5, т.1 на Глава I от тъзи годишния общински бюджет“.

Спомени от соца: Историята на пл. "Тройката", който е трябвало да прилича на парижкия „Етоал“ 

Също през 1909 г., Тоскани е нает от черковното настоятелство при храма „Рождество Пресветая Богородица” – Анхиало (дн. Поморие), да направи оглед на черковната сграда във връзка с предстоящия ѝ ремонт, за което му е заплатена определена сума. През тази и следващите години той проектира редица сгради в Анхиало, сред които: къща на Стефан Мирчев, фурна на Смарайда Балузоглу, къща на Никола Янев, фурна и жилище на Неделчо Георгиев, къщи на Георги Манчев, Ортодоксо Дракопулос, Георги Я. Каруля, здание и дюкян на Димо Кермедчиев, къщи на Георги А. Кунев, Тодораки Теофанидис, Николаки Г. Риба, Георги Георгиев и Христо Москополос, Хрисанти П. Илиева, Манол В. Калугероолу, търговска сграда за дюкян на Станчо Трухчев и др. На някои от проектите пише: „Съставил „Р&K“, но всички са подписани единствено от Тоскани. 

Преди и след Балканските войни, Тоскани публикува и реклами в местната преса, в които пише: "Рикардо Тоскани (техник) До католическата черква. Съставя планове и приема ръководене постройки на здания. Освен това има работилница за циментови изделия. Нуждающите се ще намерят там: 1. Подове с разни мозаечни украшения (alla Veneziana) 2. Циментови плочки с разни бои и украшения за подове, антрета, салони, обличане стени на кухни, бани и пр. 3. Циментови плочи за тротоари, модерен формат, трайност неимоверна, фабрикувани с пресова машина от специални майстори и с избран материал. Нека не се бъркат с някои други видове, пуснати в продажба, които са фабрикувани на ръка и полирани само отгоре с цимент както корнизите на фасади, които не обещават дълготрайност". 

Бургас има пет нови почетни граждани и почетен съветник – архитект Рикардо Тоскани

След края на войните за национално обединение, италианецът става съдружник с младия арх. Светослав Славов (син на бившия бургаски кмет Атанас Славов), който завършва архитектура в Мюнхен, Германия и получава проектантско право през 1919 г. Те създават архитектурно бюро, което започва работа по различни малки и големи проекти, като двамата имат свободата да проектират и собствени обекти. Всеки един от тях си има свой почерк и разпознаваем стил, а съдружието на двамата оставя след себе си обществени и частни сгради, еталон за красота до днес. 

По това време, според данните от регистъра на населението на град Бургас от 1920 г., италианецът вече е вдовец, а 23 годишният му син е станал инженер, но е записан не с името Ермондини, а като Жилдо. Изводът, който се налага е, че в регистъра от 1905 г. името му е записано погрешно като Ермондини, а всъщност той се казва Eрменеджилдо. На италиански така се произнася името на Св. Херменегилд, а умалителното му е Джилдо (Жилдо). В същия документ за родно място на Тоскани е посочено Варезе, но за дата на раждане 4 септември 1857 г., а не 7 септември 1852 г., както е записано през 1905 г. Двамата живеят в Бургас на адрес: ул. „Цар Иван Шишман“ 38.

В регистъра на населението на град Бургас от 1926 г., също е записано, че Тоскани е роден на 4 септември 1857 г., но в Индуно (oт 1863 г. – Индуно Олона), община „съща“. Това градче се намира в областта Ломбардия, недалеч от провинциалния център Варезе, близо до границата с Швейцария. Когато Рикардо се ражда, тази област е владение на Австрийската империя, но още през 1859 г. Ломбардия е откъсната, после присъединена към Сардинското кралство, а през 1861 г. става част от кралство Италия.

Още през 1919 г., към архитектурното бюро на Славов и Тоскани се обръщат от айтоското мюфтийство, тъй като 2 години по-рано джамията „Султан Баязид Вели“ изгаря при пожар. По тази причина се налага да се потърсят архитекти за изготвяне на проект за нейното възстановяване, а Тоскани е познат на градската общественост от работата му като бивш главен архитект на общината. На 24 октомври 1919 г. Славов и Тоскани дават разработка на поемните условия и ведомост на цените, а на 19 април 1920 г. предлагат план-сметка за изграждане на изгорялата джамия, кaто книжата по проекта са предоставени за разглеждане в канцеларията на турското училище и в архитектурното им бюро на ул. „Александровска“ в Бургас. 

Как старите бургазлии помнят емблематичния Безистен

В Бургас, по проекти на дружеството, са построени: „Безистенът“ (в който след това се помещава и тяхното бюро) – двуетажна търговска сграда с пасаж между главната улица и успоредната ѝ ул. „Мара Гидик“, с трети етаж откъм фасадата, завършващ отгоре със скулптура на орел (ул. „Александровска“ 34); Френският девически пансион „Св. Йосиф“ и едноименната католическа черква към него (ул. „Шеиново“ 1); жилищно-търговската сграда на Стефан Милтиядов (ул. „Александровска“ 11); къщите на: Стефан Родев (тъст на Кимон Георгиев) на ул. „Рилска“ 2“, полковник Георги Генчев и Еленка Генчева и др.

Архитектурно-строителното бюро на Славов и Тоскани проектира редица сгради и в Анхиало, сред които къщите на Димитър Г. Кунев, Зой Паскал А. Кячоолу, Милтияди К. Дуков, Хрисанти Т. Евлойменова, Анна Хрисо Гирула, Мария Г. Пилагиува и З. Евривияди Амиря, Костадин Сапатун, Паскал Илия Гергинов, Костандин Думис, Василики К. Геракева, Станчо Tрухчев, братя Боян С. Бойчеви, братя Лазарови, Перикли С. Кабадаги, Георги К. Богданов, Никола К. Димитров, Марика Г. Тинева, Катина Г. Добрева, Хурмуз Констандинов, Калиопа Хл. Бургазлиева, склад на Димитър Ралев и др.  

Обезопасяват една от най-красивите стари сгради в Бургас вместо да я реставрират

Междувременно настъпват и сериозни промени в личния живот на Р. Тоскани. От регистъра за 1926 г. става ясно, че няколко години по-рано той се оженва за много по-младата от него Николина Николова, родена в Котленската околия (Котел), на 5 февруари 1894 г. Съпругата му е завършила IV клас в девическа гимназия, приела е католицизма и придобила италианско поданство, а по занятие е домакиня. Двамата имат дъщеря Щилиянка, родена на 1 юни 1920 г., също в Котленска околия, която както баща си и брат си e oт италианска народност. Семейството им живее в Бургас на адрес: ул. „Св. св. Кирил и Методий “ 83. В същия регистър е записано, че Тоскани е завършил образованието си „в академия“, а занятието му в Бургас е „техник по строежи на здания, самостоятелен“, което означава, че е възможно той и Славов да са се разделили. В Държавен архив – Бургас е запазен само един проект на тяхното бюро (къща в Анхиало) след 1926 г., който е съставен и подписан от Славов, и точно той може да е причината за някои погрешни твърдения, че Тоскани е нямал право да подписва проекти.

Само година по-късно обаче, Тоскани и неговите деца са застигнати от трагична съдба. Проф. Карайотов цитира Марсела Щерн от Института „Австрийски биографски лексикон и биографскa документация“ към Австрийската академия на науките (посочвайки я като далечна потомка на Тоскани), която погрешно смята, че съпругата на архитекта е от Анхиало, и че самият „Рикардо и дъщеря му се разболяват от туберкулоза и умират“ в същия град. Според проф. Карайотов обаче, „в края на живота си, болен от туберкулоза, с надежда да оздравее, заедно със сина си той отива в Котел и там днес почиват тленните останки на този знаменит бургазлия“, което също не отговаря на истината.

В действителност, Тоскани и двете му деца умират в рамките само на 13 месеца и половина, а в регистрите на община Бургас точно е описано къде и кога са починали. Синът му (в смъртния акт наречен Джилдо) умира на 7 август 1927 г. във „временното си жилище в гр. Котел“ (където е възможно наистина да е отишъл, за да се лекува от туберкулоза).

Рикардо почива на 20 април 1928 г. Според неговият познат Гаетано Раниери, който съобщава на пом.-кмета на Бургас за смъртта му, той е роден в Индуно Олона, син е на Джовани Тоскани и Каролина Мендиша, и умира „на седемдесет години в своето си жилище в Бургас“.

Хиперактивни съветници в предизборна година аха да поругаят паметта на знаков за Бургас архитект

Неговата дъщеря „Щилянка-Варвара Тоскани, на 9 години дете, родено и живущо в гр. Бургас“, почива на 22 септември 1928 г., също в семейното им жилище в Бургас. В по-късен регистър е записано, че майка ѝ Николина притежава самостоятелно работилница за циментови изделия в Бургас и живее като квартирантка в къщата на котленското семейство Йордан и Мара Сапунджиеви на ул. „Мара Гидик“ 16, а в края на 1939 г. се преселва в Поморие.

Така завършва земният път на този италианец, избрал младата българска държава за своя втора родина, а град Бургас за свой дом и за място за изява на творческата си дейност.

Текстът е част от най-подробното изследване на всички налични данни за Тоскани „ИТАЛИАНСКИЯТ АРХИТЕКТ РИКАРДО ТОСКАНИ И НЕГОВИЯТ ПРИНОС ЗА ОБЛИКА НА БУРГАС', публикувано в «Годишник на Историческия факултет на Великотърновския унивеситет «Св. св. Кирил и Методий», 2024, т. 8, бр. 1. То съдържа всички налични данни за Тоскани и семейството му със съответния научен аппарат.