Как старите бургазлии помнят емблематичния Безистен

Безистенът на ул. "Александровска" за много бургазлии дълго време бе най-близкото подобие на мол, преди изобщо думата да навлезе в българския език

Ключови думи: Безистен, Бургас, Рикардо Тоскани

Грамофон с фуния, музиката на Глен Милър и част от позабравеното минало на Бургас. Така тръгнах по следите на тази история, която ме отведе някъде в началото на 60-те на едно от култовите места за града – Безистена.

Красивата сграда, чиито автентичен вид беше запазен и след реставрацията, е построена през 1912 година от архитект Светослав Славов в сътрудничество с неговия знаменит колега Рикардо Тоскани. Дотук обаче свършва познатата част от този сюжет.

Всъщност старите бургазлии може би помнят малките дюкянчета, които се разполагали на първия етаж на Безистена от средата на века. Иззад старите им ролетни щори, които някои скривали от погледа на минувачите, живеел един пъстър и жизнерадостен свят. А сега ще ви представим част от неговите герои.

Ателието на Зина Паскалева се намирало в центъра на Безистена, точно до стълбищната клетка. Днес малката стаичка едва ли ще привлече дори погледа ви, но в миналото там се изработвали огромни плакати, които ден след ден информирали бургазлии какво могат да гледат в кината на града. Много творци минали през ателитието на Зина, но един от най-колоритните сред тях бил художникът Вучков, който починал млад от туберкулоза.

В съзнанието на редовните посетители на работилницата обаче завинаги останали мелодиите на Глен Милър, които той тайно пускал на своя грамофон с фуния. При Зина се събирала и творческата бохема на Бургас. Насядали около масите, нахвърляни с плакати, бои и боза (защото тогава нямало C 200 и на художниците се налагало да използват резливата напитка, за да устоят плакатите на атмосферните условия), оживено разговаряли поети и актьори като Христо Фотев, Георги Райков. Любимите им мезета пък били делфинско филе, раци и чироз, купени от близките хали.

Малко по диагонал на Зинината работилница се падало ателието на художника Данчо, по прякор Баданарски. Той бил висок и силен, талантлив плакатист, чието най-голямо вдъхновение били жените. Макар отредената му стаичка да не стигала да развихри своето въображение, той смело раздавал чар и харизма на непрестанно кръстосващите пасажа дами. Най-силно го привличала жрицата на любовта Мария, която често посещавала счетоводството на „Чистота“, услужливо разположено точно пред погледа на Баданарски.

Пъстрото общество на Безистена се допълвало от дуета „Бай Мит“. Защо и на двамата сръчни елтехници казвали по един и същи начин не зная, но за сметка на това съм сигурна, че те били любимци на хлапетата от махалата.

Още куп колоритни лица надничат от историята на Безистена, който и до днес напомня за славното си минало с красивия орел, разперил криле на фасадата. И макар Зина, Данчо Баданарски и двамата „бай Мит“ да не кръстосват вече тесните му коридори, споменът за тях и неповторимата атмосфера на едно от първите търговски средища в града завинаги ще останат в сърцата на хората, които ги помнят.

Източник: "Старият Бургас"