Спомени от соца: Историята на пл. "Тройката", който е трябвало да прилича на парижкия „Етоал“

Автор: Соня КЕХЛИБАРЕВА, socbg.com

Площадът е планиран на площ 19 327 кв.м, като в него се вливали 11 улици

В края на някогашния Бургас се е оформило място, където се правели големите пазари. Там селяните разпрягали каруците и  продавали стоката си: зеленчуци, плодове, царевица, жито. На това място се е намирал и сладкият "Татарски кладенец", ползван активно от гражданството до 1930 г. Бургазлии са нарекли мястото "Пазарни". През 1908 г. площадyт е определен за публични събрания.

Там опъвали шатри гостуващите циркове и правели панаирите. Около това пазарно пространство започнало изграждането на нови сгради. Ако мислено тръгнем от сегашната ул. "Сливница" по посока на север и направим един кръг около площада ще видим как постепенно се е застроявало по различно време. Ъгловата двуетажна къща, запазена и днес. е построена през 1925 г. от братя Маринкьови. До нея бил изграден триетажен хотел собственост на Алекси и Марин Маринкьови и сестра им Цана Райкова. Следвал ханът, носещ тяхното фамилно име, който през 1924 г. е съборен и направена нова пристройка към хотела. По ново време през 50-те г. в партерния етаж е настанено читалище "Пробуда", а на горните етажи канцелариите на Металургпроект. Сега на това място се издига Търговски център "Трия Сити"
.
Стигаме до сградите към мелницата на Хаджипетрови, складови и административни помещения. През 1916 г. пожар разрушава част от тях, но през 1923 г. са реконструирани и надстроени по проект на Рикардо Тоскани.

Идеята при началното проектиране на бургаския площад било да наподобява площад "Етоал" /б.п. звезда/ в Париж, който събирал 12 булеварда в една точка, увенчани от монументална Триумфална арка. Доста смела идея, но все пак осъществена. Новият площад е планиран на площ 19 327 кв.м, като в него се вливали 11 улици. Към проекта имало и допълнение в центъра да бъде поставен паметник. Но по онова време това не се осъществило.

Площадът постепенно се е благоустроявал и залесявал. Изградени били цветни алеи, а пешеходните – красиво павирани.

Започнало жилищно и търговско застрояване. До склада за брашно на Хаджипетрови /сега книжарница "Хеликон"/, търговецът на кожи Тодор Моллов построява двуетажна къща. През 2015 г.е съборена и на нейно място се издига нова административна сграда.

Около площада се строяли складове, работилници за ремонт, дюкяни, пивници… Там е била и фурната на Павел Костадинов, от която се е разнасял апетитен мирис на хляб и прясно изпечени кифли с шипков мармалад. До нея е била пивница "Тройката", построена около 1932 г., а по късно прекръстена на ресторант "Варшава".

Какво общо може да има столицата на Полша с един бургаски ресторант така и не е ясно, но старите бургазлии още помнят какви вкусни кебапчета и мешени скари се сервирали там, а сервитьорите бързали да донесат регали с вино или бира според сезона. Плочата на втория етаж се е ползвала за лятно заведение. Имало и певица с музикален съпровод. Фурната и ресторанта са изравнени със земята по време на строежа на Културния дом на НХК през 1973-75 год.

Пресичаме ул. "Александровска" и продължаваме виртуалната разходка около площада. На ъгъла е била къщата на д-р Стефан Станчев. Партерният етаж бил лекарски кабинет, а до него фурна на военните. През 1950 г. там се настанява първата Стоматологична поликлиника. Близо до тях е била сладкарница "Пчела" с вкусните саралии, сиропирани тиквички и леко резливата боза. Всичко това е съборено, за да се построи през 1980 г. Партиен дом. През 1990 г. след национализиране е дадена на новосъздадения Бургаски свободен университет. През 2004 г. сградата става Съдебна палата.

На площад "Пазарни" е била построена и къщата на първия бургаски индустриалец Иван Хаджипетров, проектирана отново от Рикардо Тоскани /сградата е запазена и до днес/. След национализацията през 1947 г. къщата е използвана за обществени нужди като съветско консулство. Помещенията са били и детска ясла до реституцията през 1990 г.

Пак около площада са били магазинът за галантерия на Тодор Мундров и грънчарницата на Бъчварови /родители на известната бургаска художничка Виолета Масларова/.

През годините многократно са правени преустройства, премахвани са сгради, сменяли се собственици и обитатели, градинари упражнявали своята фантазия, за да бъде площадът зелен и цветен. Най-много се променяло името. От площад "Пазарни" през 1930 до 1944 г. става за кратко "Царица Йоана", а през 1949 г. приема името "Георги Димитров".

През 1934 г. в центъра на площада е издигнат висок стълб с 3 осветителни тела, който дава днешното му име "Тройката".

Улични фотографи са заемали стратегическа позиция, за да заснимат ученици и семейства с деца, пресичащи площада.

В по ново време в партерните етажи на къщите на д-р Карамболов, д-р Карагьозов, д-р Кобарелов /съборени за строежа на Бургаския ЦУМ/ са се помещавали: вегетарианска закусвалня "Здраве" /преди това е било пивница "Сунгурларе"/, фурна, гастроном, галенова работилница, аптечно управление, лимонаден цех, а етажите са били препълнени с обитатели поради жилищната криза.

Стигаме до края на площада, където през 70-те г. на миналия век, на ъгъла се е помещаваше закусвалня "Люлин". Там продаваха и бургаския "специалитет" с гръмкото име "Странджанка" /филийка, намазана с кайма и запечена на скара, по желание можеше да се намаже с лютеница/. За да не си тръгне човек с празни ръце, можеше да си отнесеш за вкъщи топли кебапчета в книжна кесия.

Малко хора знаят, че точно зад закусвалнята е имало и джамия "Азизие", издигната през 1861-1862 г. в чест на султан Абдул Азиз от заселилите се по това време в Бургас татари от Крим. Бургазлии са я наричали Татарската джамия. Тя била измазана отвън  и изрисувана с мотиви от Корана. Минарето било ниско само 12 м и съборено през 1940 г. Цялата сграда е разрушена през 70-те години. А от квартала не е останало нищо освен грамадна яма.

Но да се върнем на площада. Там се е случвало всичко важно за града. На това място на  22.09.1908 г. пред бургазлии е обявена независимостта на България. През 1919 г. стотици хора излизат на протест срещу позорния Ньойски договор.

И пак на същото място през 1945 г. гражданите посрещнали съветските войници на маршал Толбухин. В чест на това събитие на 20 февруари 1953 г. по случай 35-тата годишнина от създаването на Червената армия се прави първата копка на паметника, наречен "Альоша". Върху внушителен  24-метров монумент е поставена 6 метрова бронзова фигура на съветски войник. След откриването му на  9 май 1954 г. бургазлии извили кръшни народни хора. Веднага след политическите промени през 1989 г. паметникът става обект на остри дебати дали да бъде запазен или премахнат.

Имало е години, когато по площада се разхождали гълъби, а децата играели на воля без да се страхуват от автомобили. Сградите не надвишавали 3 етажа. Години, в които всяка вечер след 22.30 часа площадът се миел с вода. Даже имало и спирка на градските автобуси.

Сега площадът отново е променен. Едни живеят със спомените, а други нямат такива.