Жегата ви кара към минералната вода? Внимавайте какво пише на етикета

Ключови думи: минерална вода, хидратация, хипертония, бъбречни камъни, флуорид

В разгара на горещините изборът на вода не трябва да започва от рекламата на бутилката, а от нейния етикет - съдържанието на натрий, флуорид и общата минерализация има по-голямо значение от това дали продуктът се продава като подходящ за лятото. Световната здравна организация препоръчва при високи температури да се пие вода редовно през целия ден, като количеството се увеличава при силно потене и физическо натоварване. За здрав човек не съществува правило, според което през лятото задължително трябва да премине от обикновена към минерална вода. При определени хронични заболявания изборът на вода и количеството течности трябва да се съобразят с лекарските препоръки.

Популярното разделение на водите на „трапезна“, „лечебно-трапезна“ и „лечебна“ според количеството соли не съответства на действащата система за бутилираните води в България и Европейския съюз. Българската нормативна уредба разграничава натурална минерална, изворна и трапезна вода, като всяка категория има отделни изисквания за произход, състав и обработка. Европейските правила определят натуралната минерална вода с минерално съдържание до 500 мг/л като нискоминерализирана, до 50 мг/л като много нискоминерализирана, а над 1500 мг/л като богата на минерални соли. Затова твърдението, че всяка вода под 1 грам соли на литър е „трапезна“, не е коректно.

Вижте още във Флагман.бг: Колко вода трябва да пиете на ден и как тялото показва, че не му достига

При избора за всекидневно пиене един от показателите, които заслужават внимание, е натрият. Европейската директива позволява обозначението „подходяща за диета с ниско съдържание на натрий“ само когато концентрацията му е под 20 мг/л. При съдържание над 200 мг/л водата вече попада в категорията, за която върху етикета може да бъде посочено, че съдържа натрий. Световната здравна организация свързва високия общ прием на натрий с повишен риск от хипертония, макар храната да остава основният му източник, а водата обичайно да осигурява далеч по-малък дял.

Това е особено важно за хората с високо кръвно, сърдечни или бъбречни заболявания. При тях високоминерализирана вода с повече натрий не трябва автоматично да се приема като по-полезна само защото организмът губи соли чрез потта. При някои бъбречни и сърдечни заболявания лекарят ограничава както натрия, така и общото количество течности, затова универсален съвет от типа „пийте повече минерална вода“ е неподходящ. Здрав човек, който не извършва продължително тежко физическо натоварване, обикновено възстановява необходимите електролити и чрез нормалното хранене.

Прочетете във Флагман.бг: Студена бира в 35-градусова жега? Ето кога чашата става опасна

Флуоридът е друг показател, който лесно се пропуска при четене на етикета. Българските здравни изисквания, съобразени с европейските правила, предвиждат специално предупреждение при натурална минерална вода със съдържание на флуорид над 1,5 мг/л - тя не е подходяща за всекидневна употреба от кърмачета и деца под 7 години. В първоначално разпространявани съвети понякога се срещат стойности във „мг/мл“, което е грешна мерна единица в този контекст - концентрациите върху етикетите се посочват в милиграми на литър. Европейското законодателство определя вода с над 1 мг/л флуорид като съдържаща флуорид.

Калцият и магнезият също са естествена част от минералния състав, но няма научно основание да се търси една фиксирана комбинация от милиграми, подходяща за абсолютно всички хора. Европейските правила позволяват обозначение „съдържа калций“ при концентрация над 150 мг/л и „съдържа магнезий“ при над 50 мг/л, но тези стойности не представляват задължителна рецепта за вода за всекидневно пиене. Общото количество минерали в храненето идва от множество източници и не трябва да се оценява само чрез бутилката вода. При избор за продължителна употреба е по-разумно да се гледа целият минерален състав и индивидуалното здравословно състояние.

Неточно е и разпространеното твърдение, че калцият във водата сам по себе си води до образуване на бъбречни камъни. Американският Национален институт по диабет, храносмилателни и бъбречни заболявания посочва, че достатъчният прием на калций от храната дори подпомага ограничаването на някои калциево-оксалатни камъни, защото калцият се свързва с оксалатите в храносмилателната система. По-високият прием на натрий е сред факторите, които увеличават отделянето на калций с урината и риска при предразположени хора. При вече установена бъбречно-каменна болест изборът на вода и хранителен режим зависи и от химичния състав на конкретните камъни.

Вижте във Флагман.бг: Анализът на бъбречните камъни показва как трябва да се промени храненето и приемът на вода

Силното потене при продължителен спорт или физически труд е различна ситуация от обичайния летен ден. Организмът тогава губи не само вода, а и електролити, основно натрий и хлориди, и при продължително натоварване тяхното възстановяване придобива по-голямо значение. СЗО отбелязва, че при болезнени мускулни крампи, свързани с жегата, могат да се приемат разтвори за орална рехидратация, които съдържат електролити. Това не означава, че всеки човек на плажа или в офиса има нужда от силно минерализирана вода или допълнително количество сол.

Самото количество течности също не се побира в една универсална цифра. Нуждите се променят според телесната маса, температурата, влажността, физическата активност, храненето, възрастта, бременността и здравословното състояние. СЗО съветва в периоди на силни горещини водата да се приема редовно, а алкохолните и силно подсладените напитки да се ограничават. Светложълтият цвят на урината при здрав човек обичайно е практичен ориентир за добра хидратация, докато силната жажда, тъмната урина, главоболието и отпадналостта са сред сигналите за недостиг на течности.

Етикетът на бутилката остава най-полезният ориентир при покупката. На него се посочват характерният минерален състав, общата минерализация и концентрациите на основните йони, което позволява да се сравнят различни води, вместо изборът да се прави по общи препоръки за „най-добра“ минерализация. Министерството на здравеопазването поддържа режим за признаване и контрол на натуралните минерални и изворни води, а европейските правила изискват специално обозначаване на характеристики като високо съдържание на флуорид или ниско съдържание на натрий. За човек със заболяване на бъбреците, сърцето или кръвното налягане конкретният режим на течности остава част от медицинското лечение, а не решение, което трябва да се взема само според минералния състав върху етикета.