Дългът на САЩ мина $40 трилиона: Експерт предупреди за изгубено десетилетие на Уолстрийт

Ключови думи: Том Есей, САЩ, Уолстрийт, държавен дълг, инфлация

Американският държавен дълг премина историческата граница от 40 трилиона долара, а пазарният анализатор Том Есей предупреждава, че следващите години могат да донесат един от най-тежките периоди за реалната доходност на инвеститорите от инфлационната епоха на 60-те и 70-те години. Министерството на финансите на САЩ потвърди преминаването на прага през август, като дългът в публични ръце тогава надхвърли 32,2 трилиона долара, а останалата част представлява вътрешноправителствени задължения. Пред Business Insider основателят на Sevens Report Research посочва, че опасността не се изчерпва с евентуален срив на акциите. Според него по-трудният сценарий е продължителен период, при който номиналната стойност на портфейлите расте или остава стабилна, докато инфлацията постепенно отнема покупателната им способност.

Вижте още във Флагман.бг: Държавният дълг на САЩ продължава да расте

Тезата идва в момент, когато американските акции се търгуват при исторически високи оценки, а цената на държавното финансиране също се покачва. Есей смята, че натрупаният дълг създава допълнителен риск, защото Вашингтон трябва да обслужва все по-големи задължения при значително по-високи лихви спрямо периода след финансовата криза. Министерството на финансите очакваше още през третото тримесечие на 2026 г. да набере 739 млрд. долара нов нетен пазарен дълг, а за последните три месеца на годината прогнозата е за още 628 млрд. долара. Растящото предлагане на облигации означава, че инвеститорите трябва да бъдат убедени да финансират американската държава при условия, които приемат за достатъчно привлекателни.

Именно тук се появява т.нар. debasement trade - стратегия, изградена върху очакването, че стойността на традиционните валути ще бъде ерозирана от инфлация и големи бюджетни дефицити. Според Есей политиците ще бъдат изправени пред трудния избор между по-високи данъци, ограничаване на разходите и допускане на по-висока инфлация, която намалява реалната тежест на вече натрупания дълг. Това е негова пазарна теза, а не официално заявена политика на американското правителство или Федералния резерв. Инвеститори, които приемат подобен сценарий, насочват част от капитала към злато, суровини и други активи, възприемани като защита при обезценяване на парите.

Още във Флагман.бг: Златото ли е най-сигурната инвестиция при инфлация и кризи

Напрежението вече се вижда отчетливо на пазара на американски държавни облигации. В края на август доходността по 30-годишните книжа достигна нива около 5,3%, невиждани от 2007 г., а на 2 септември доходността по 10-годишните облигации беше около 4,8%, показват данните на Министерството на финансите на САЩ. Когато доходността се покачва, цената на вече емитираните облигации пада, а високите пазарни лихви увеличават конкуренцията пред акциите. Инвеститорът вече разполага с държавни книжа, предлагащи доходност, която преди години беше трудно достижима без поемане на значително по-висок риск.

Причината за движението не се свежда единствено до страховете от дълга. Reuters посочва сред факторите големите бюджетни нужди на Вашингтон, по-високите петролни цени, устойчивия икономически растеж и огромното търсене на капитал за центрове за данни и инфраструктура, свързана с изкуствения интелект. Пазарът следи и инфлацията, защото по-трайният ценови натиск би ограничил способността на Федералния резерв да поддържа ниски лихви. Така дългосрочните американски облигации се превърнаха в един от основните индикатори за това колко скъпо инвеститорите оценяват бъдещите фискални и инфлационни рискове.

Вижте във Флагман.бг: Златната треска стигна опасна точка, пазарът изпраща тревожен сигнал

Есей сравнява сегашната опасност с периода между 1966 и 1981 г., когато американските акции преминават през години на силни колебания без устойчив пробив нагоре, докато инфлацията нанася тежък удар върху реалната стойност на капитала. Данните за историческата доходност на S&P 500 показват поредица от силни възходи и спадове през този период, включително загуби от близо 10% през 1966 г. и над 14% през 1973 г., последвани от възстановявания. Есей оценява загубата на покупателна способност на портфейлите за целия разглеждан период на около 50%. Неговото сравнение не означава, че същият сценарий непременно ще се повтори, а описва риска от продължително разминаване между номинална и реална доходност.

Особено неприятен при такава среда е фактът, че класическата комбинация между акции и дългосрочни облигации губи част от защитната си функция. При продължителна инфлация инвеститорите искат по-висока доходност по облигациите, което натиска техните цени надолу точно в момент, когато високите лихви затрудняват и фондовия пазар. Есей посочва, че именно подобно движение е наблюдавано през значителна част от периода 1966 - 1981 г., когато акциите и облигациите често са губили реална стойност едновременно. При такъв сценарий традиционното разпределение на портфейла не предлага същия буфер, който работи при ниска и стабилна инфлация.

Флагман.бг сравни: Какво се случи с инвестициите при близо 20% инфлация за 10 години

Анализаторът поставя краткосрочните и средносрочните американски държавни книжа пред дългосрочните облигации при сценарий на трайна инфлация и обръща внимание на TIPS - ценни книжа на Министерството на финансите, чиято главница се коригира спрямо американския индекс на потребителските цени. При акциите той насочва вниманието към компании, способни да повишават цените си, да генерират свободен паричен поток и да увеличават дивидентите си. Сред материалните активи Есей посочва златото, суровините и компании, свързани с природни ресурси, както и част от развиващите се пазари. Това са предложенията на конкретен пазарен анализатор при хипотеза за продължителна инфлация, а резултатът им зависи от бъдещата икономическа среда и движението на пазарите.