Сменят формулата за минималната заплата: Какво се готви за доходите от 2027 г.

Ключови думи: минимална работна заплата, минимална заплата 2027, Наталия Ефремова, 620, 20 евро, заплати България, Бюджет 2027, Прогресивна България, минимално възнаграждение, синдикати, работодатели, доходи, МТСП, покупателна способност, производителност на труда

Минималната работна заплата в България ще се определя по нови правила от 2027 г., но точната формула и размерът все още не са договорени. Правителството подготвя преразглеждане на сегашния автоматичен механизъм, при който минималното възнаграждение беше обвързано с 50% от средната брутна работна заплата. Социалният министър Наталия Ефремова даде да се разбере, че целта не е най-ниското възнаграждение да остане трайно на сегашните 620,20 евро. Предстоят разговори между държавата, синдикатите и работодателските организации, преди новият модел да бъде окончателно оформен.

В момента минималната работна заплата е 620,20 евро, или 1213 лв. по фиксирания курс, и е в сила от 1 януари 2026 г. Това е увеличение с 12,6% спрямо предходната година. Флагман.бг писа още в началото на годината за влизането в сила на новия размер, който остава и най-ниският сред държавите от ЕС с национално определена минимална заплата.

Голямата промяна за 2027 г. е, че бъдещото увеличение няма да следва автоматично досегашната формула. В Кодекса на труда беше записано минималната заплата да представлява 50% от средното брутно възнаграждение за определен 12-месечен период. Управляващите вече поставиха този механизъм за преразглеждане, а идеята е новата система да отчита по-широк набор от показатели.

Наталия Ефремова посочва като важни фактори покупателната способност на хората и производителността на труда. В европейската рамка за адекватните минимални възнаграждения сред критериите попадат още издръжката на живота, общото равнище и разпределението на заплатите, темпът на тяхното нарастване и дългосрочното развитие на производителността.

Така бъдещата формула трябва да отговаря на два противоположни натиска. От едната страна са работещите с най-ниски доходи, за които инфлацията и поскъпването на основните стоки директно намаляват покупателната способност. От другата са работодателите, които настояват всяко увеличение да бъде свързано с икономическите резултати и производителността, за да не се превръща административното повишаване на заплатите в прекомерна тежест за бизнеса.

„Балансът трябва да изглежда така, че минималната работна заплата да бъде най-ниското ниво на възнаграждение. Ще се опитаме не само през производителността на труда, но и чрез отчитане на покупателната способност да определяме нивата на минималните възнаграждения“, обясни Наталия Ефремова.

Точното тегло на отделните показатели още не е определено. Това означава, че към момента не може коректно да се посочи конкретна минимална заплата за 2027 г. Няма окончателно решение нито за процентно увеличение, нито за фиксирана сума. Държавата трябва първо да договори механизма със социалните партньори и след това той да бъде отразен в бюджетната рамка за следващата година.

Темата е предмет на спор от години. Работодателските организации многократно критикуваха автоматичното правило за 50% от средната заплата с аргумента, че то не отчита производителността и състоянието на отделните отрасли. Синдикатите от своя страна настояват минималното възнаграждение да расте достатъчно бързо, за да осигурява реално увеличение на доходите и да се доближава до необходимата издръжка на живота.

През юни премиерът Румен Радев също заяви, че нов механизъм трябва да бъде обсъден със социалните партньори при подготовката на бюджета за 2027 г. Тогава Флагман.бг съобщи, че кабинетът не възнамерява да превръща сегашните 620,20 евро в трайно замразен размер, а търси нов начин за изчисление.

Промяната е особено чувствителна заради броя на засегнатите хора. Данни на НАП, цитирани от Флагман.бг, показаха, че близо 1 млн. души получават доходи по трудови правоотношения, които са равни или по-ниски от размера на минималната работна заплата. Така дори промяна от няколко десетки евро има пряко отражение върху огромна част от пазара на труда.

България остава и на дъното на европейската класация по номинален размер на минималното възнаграждение. Към началото на 2026 г. страната беше последна в ЕС с около 620 евро месечно, докато в Люксембург националният минимум надхвърля 2700 евро. Подобно сравнение не отчита разликите в цените и стандарта на живот, но ясно показва дистанцията в номиналните трудови доходи.

Ако старата формула беше запазена без промяна, ръстът на средните възнаграждения щеше автоматично да повиши и минималната заплата за 2027 г. Именно тази автоматична връзка управляващите искат да заменят с модел, в който решението да отчита повече икономически и социални показатели, а социалните партньори да имат по-съществена роля.

Това не означава автоматично по-ниска минимална заплата. Не означава и гарантирано увеличение с конкретен процент. Единственото сигурно към момента е, че сегашните 620,20 евро са изходната точка, а окончателното число за 2027 г. ще стане ясно след политическите решения и преговорите по новия механизъм.

Следващите месеци ще покажат и кой критерий ще има най-голяма тежест - покупателната способност, средните заплати, инфлацията или производителността. Именно от това ще зависи дали новата система ще доведе до плавно увеличение на минималния доход, или до значително по-различен модел от автоматичния ръст през последните години.