Почти 1 милион българи работят на минимална заплата, сочат данните на НАП

Ключови думи: минимална заплата НАП, данни за доходите България, събираемост на данъци, пазар на труда 2026, държавен бюджет, данък върху доходите, НАП отчет

Близо 1 милион български граждани получават доходи по трудови правоотношения, които са по-ниски или равни на минималната работна заплата за страната от 620,20 евро. Това показват последните данни на Националната агенция за приходите към февруари тази година. Според официалната статистика броят на наетите по трудови правоотношения с месечна данъчна основа до този праг възлиза на 940 000 души. Този висок дял поставя важни въпроси пред икономическата стабилност и структурата на пазара на труда у нас в дългосрочен план.

От приходната агенция изрично уточняват, че месечната данъчна основа се различава от реалния размер на брутното възнаграждение, а в общата бройка влизат и хората, работещи на непълен работен ден, съобщи nap.bg. Тези данни на практика означават, че огромна част от работещите в България - при общо около 2,5 - 2,6 милиона наети лица в страната - се трудят за минимално заплащане, поне по документи. Остава неясно какъв процент от тях получават допълнителни суми под формата на нерегламентирани плащания над официалната си заплата, осигурявайки се на минимума, както и колко от тях си докарват странични доходи от хонорари или наеми.

Въпреки високия дял на хората с минимални официални доходи, годишният отчет на НАП за 2025 г. отчита сериозен ръст при събираемостта на данъците върху доходите на физическите лица. Гражданите са платили с 13,1% (или 841 милиона лева) повече в сравнение с 2024 г. Постъпленията надхвърлят заложеното в предварителния план със 118,4 милиона лева, което експертите обясняват с по-високата обща заетост, плавното повишение на заплатите в страната, устойчивия спад на безработицата и засилените мерки на държавата срещу сивия сектор.

На фона на тези успехи обаче се наблюдава сериозно неизпълнение при приходите от ДДС, където държавната хазна е останала с близо милиард и половина лева под първоначално планираното, предава настоящият информационен източник. Основната причина за това разминаване е заложеният в държавния бюджет нереалистичен ръст на постъпленията от този данък в размер на 36,1% спрямо предходната година. В крайна сметка данъчните власти са успели да съберат с 24,2% повече ДДС, което се равнява на допълнителни 2,9 милиарда лева, привлечени в държавния фиск.

Ръст е отчетен и при корпоративния данък, благодарение на извънредна финансова инжекция от банковия сектор. Миналия юни 18 търговски банки са внесли допълнителни авансови вноски за печалбата си през 2026 г. на обща стойност 721,7 милиона лева. Тази сума помогна за частичното закърпване на държавната хазна в критичен момент, но въпреки това държавният бюджет за миналата година приключи с дефицит от 3,5% от БВП на начислена основа, което е малко над допустимия праг от 3% според фискалните правила на Европейския съюз.