Рейн падна до невиждано ниво, сушата задушава речния транспорт в Европа

Ключови думи: Рейн, река Рейн, Кауб, суша Европа, ниско ниво Рейн, Германия, WSV, WSA Rhein, корабоплаване, речен транспорт, река По, Италия, суша Италия, Дунав, водна криза, Пиемонт, Ломбардия, маловодие

Рейн достигна най-ниското измерено ниво при стратегическия участък Кауб, откакто се водят наблюдения, а продължителната суша вече затруднява една от най-важните транспортни артерии на Европа. Германската служба за водните пътища WSA Rhein съобщи за стойност от 19 сантиметра на 5 август, а по-късните официални данни на системата PEGELONLINE показаха дори 18 сантиметра. Така беше подобрен рекордът от 22 октомври 2018 г., когато измервателната станция при Кауб отчете 25 сантиметра. Само около две седмици по-рано показателят на същото място все още е бил над 50 сантиметра.

Числото изглежда стряскащо, но не означава, че Рейн е дълбок само 18 или 19 сантиметра. Стойността представлява т.нар. Pegelstand - относителна височина на водата спрямо предварително определена референтна точка на измервателната станция. Реалната дълбочина във фарватера е по-голяма, но именно този показател служи като ориентир за корабоплаването и допустимото газене на товарните съдове. Колкото по-нисък става той, толкова по-малко товар могат да носят корабите без риск да заседнат.

Европейската водна криза вече стигна и до Нидерландия, където властите официално обявиха недостиг на вода заради продължителната суша и намаления приток по Рейн.

Кауб е особено важен, защото тесният участък на Среден Рейн е сред критичните точки за товарния транспорт между индустриалните центрове на Германия, Нидерландия и останалата част от Централна Европа. Именно там ниските води първи принуждават превозвачите да намалят товара. Германските речни власти посочват, че корабите продължават да се движат, но с падането на нивото превозите стават все по-неизгодни. Товар, който при нормални условия се превозва с един съд, трябва да бъде разделян между повече кораби, а това директно увеличава транспортните разходи.

Проблемът не е ограничен до Кауб. При Манхайм също беше подобрен старият минимум, а при Вормс стойността на измервателната скала падна дори под нулевата референтна точка. В Майнц, Бинген, Андернах и други станции по Рейн показателите се движат опасно близо до историческите си минимуми. Германските специалисти определят развитието като необичайно ранно, защото най-тежките периоди на маловодие обичайно идват в края на лятото и през есента, а не още в края на юли и началото на август.

Ниската вода удря директно индустрията. По Рейн се движат огромни количества зърно, минерали, руди, въглища, химически продукти, горива и суровини за германските предприятия. При част от товарните кораби през юли количеството на превозваните стоки вече беше свалено до около една трета от обичайното, а компаниите започнаха да търсят камиони и железопътен транспорт. Този резерв има предел - железниците и пътищата не разполагат с капацитет да поемат бързо всички товари, които нормално преминават по реката.

Същата картина се появи през юли и по българския участък на Дунав, където водата падна под един метър, оголи пясъчни острови и създаде риск за корабоплаването край Лом и Видин.

Историческият минимум по Рейн носи и друг тип опасности. От германската речна администрация предупреждават, че отдръпването на водата разкрива стари боеприпаси, останали от войните, затруднява движението на фериботи и туристически кораби и нанася загуби на операторите на малки плавателни съдове. Високата температура на водата допълнително намалява количеството кислород и поставя речните организми под силен стрес. Така една хидрологична криза едновременно удря транспорта, икономиката, туризма и екосистемата.

Ситуацията припомня 2018 г., когато маловодието на Рейн наруши доставките към германските предприятия и се превърна в икономически проблем за цялата страна. Този път тревогата е свързана и с момента, в който рекордът беше подобрен. Ако подобни стойности се появяват още в началото на август, остава достатъчно време до традиционно сухия период през есента. Именно затова германските власти следят не само моментното ниво, а и валежите в целия водосборен басейн.

Сушата вече се простира далеч отвъд Германия. В Северна Италия басейнът на река По премина към висока степен на водна критичност, след като продължителните високи температури и липсата на достатъчно валежи изтощиха речните и езерните резерви. Италианската Autorità di Bacino Distrettuale del Fiume Po отчита сериозни проблеми при реките, земеделието и големите алпийски езера. В края на юли над 100 общини в Пиемонт и Ломбардия вече изпитваха затруднения с доставките на питейна вода.

В част от засегнатите райони водата се доставя с автоцистерни, за да бъдат поддържани резервоарите на местните водоснабдителни системи. Само в Пиемонт около 100 общини вече са въвели ограничения за ненужна употреба на питейна вода, а десетки населени места разчитат на цистерни. Данните на регионалните власти показват и сериозен валежен дефицит - през юни в басейна на По в Пиемонт са отчетени средно 62 мм валежи, с 36% под климатичната норма за периода 1991 - 2020 г. Средната температурна аномалия за месеца достига около 3,5 градуса над нормата.

Италия вече преживя сходен воден шок, когато сушата свали нивото на По и пресуши част от каналите във Венеция, а Флагман.бг проследи последиците за транспорта и водните запаси.

Проблемът с река По има и пряк ефект върху земеделието. Басейнът преминава през една от най-продуктивните области на Италия, а малкото налична вода трябва едновременно да поддържа населението, промишлеността и огромни земеделски площи. Още през юли италианската басейнова администрация предупреди, че оставащите резерви за напояване се изчерпват бързо. При делтата на реката ниският дебит позволява и на солена вода от Адриатическо море да навлиза навътре по речните ръкави, което допълнително влошава качеството на ресурса за земеделие.

Рейн, По и Дунав показват една и съща слабост на европейската икономика - голяма част от транспорта, производството, енергетиката и земеделието продължават да зависят от речни системи, чиито нива реагират рязко на продължителна жега и липса на валежи. Кратки дъждовни периоди могат временно да повишат нивата, но не възстановяват автоматично изчерпаните подпочвени, езерни и речни резерви. При Рейн германските власти очакват валежите да донесат известно покачване, но икономическият натиск ще остане, докато корабите не могат отново да преминават с нормален товар.

Лятото на 2026 г. вече остави няколко исторически минимума по европейските реки. В Германия ниската вода затруднява една от най-натоварените транспортни системи на континента, в Италия цистерни снабдяват населени места, а по Дунав речните прагове и оголеното дъно затрудняват корабите. Ако валежите не възстановят устойчиво речния отток, последствията няма да останат само край бреговете. Те ще стигнат до цената на транспорта, индустриалните доставки, храните и снабдяването с вода в цели региони на Европа.