Лекар предупреди: Бебета, възрастни и хронично болни да бягат от плажа по обед

Ключови думи: топлинен удар, бебета на плажа, д-р Гергана Николова, летни горещини, обезводняване, хронично болни, възрастни хора, първа помощ, симптоми на прегряване, климатик през лятото, здраве на плажа, NOVA

Бебетата, възрастните хора и пациентите с хронични заболявания трябва да напускат плажа преди настъпването на най-горещите обедни часове, предупреди д-р Гергана Николова, заместник-председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, в ефира на NOVA.

Повод за категоричната ѝ позиция са гледки, които лекарят наблюдава по българското Черноморие - кърмачета на по-малко от година остават под чадърите дори около 14 часа, когато пясъкът, въздухът и околните повърхности вече са силно нагрети.

„Това не е времето, в което едно кърмаче трябва да бъде на плажа“, подчерта д-р Николова. Престоят под чадър създава усещане за защита, но не премахва високата температура, влажността и ултравиолетовото лъчение, което се отразява от водата и пясъка.

Най-разумният режим е плажът да бъде посещаван сутрин и в късните следобедни часове. Между 11 и 16 часа уязвимите групи трябва да останат в прохладно помещение, вместо да прекарват най-горещата част от деня върху пясъка.

Защо кърмачетата не трябва да бъдат излагани на пряко слънце

Кърмачетата се обезводняват и прегряват значително по-бързо от възрастните, защото организмът им все още не регулира достатъчно добре телесната температура. Те не могат сами да поискат вода, да се преместят на сянка или да обяснят, че им е станало лошо.

При бебе предупредителни признаци могат да бъдат необичайна сънливост, раздразнителност, гореща кожа, ускорено дишане, сухота в устата и по-малко мокри пелени. Кърмените деца трябва да бъдат поставяни по-често на гърда. На кърмаче под шест месеца не бива самоволно да се дава вода, без препоръка от педиатър.

Висок риск има и при хората над 65 години, както и при пациентите със сърдечни, бъбречни, белодробни заболявания, диабет и нарушения на кръвообращението. Част от използваните от тях лекарства могат да повлияят изпотяването, кръвното налягане или отделянето на течности.

Това не означава терапията да бъде променяна самоволно през лятото. Хронично болните трябва предварително да обсъдят с лекуващия си лекар как да постъпят при продължителни горещини, особено ако приемат диуретици или медикаменти за кръвно налягане.

Продължителната жега увеличава риска от обезводняване и топлинен удар

Главоболието, гаденето, замайването, мускулните крампи, силната жажда и внезапната отпадналост могат да бъдат първи признаци на топлинно изтощение. Човекът обикновено е изпотен, пребледнял и нестабилен, а кръвното му налягане може да спадне.

При подобни симптоми той трябва незабавно да бъде отведен на прохладно и проветриво място. Излишните дрехи се разхлабват или свалят, кожата може да бъде охлаждана с мокри кърпи и въздушна струя, а краката да се повдигнат леко.

Ако пострадалият е напълно съзнателен, контактен и не повръща, могат да му се дават хладни течности на малки глътки. Алкохолът не разхлажда организма и може допълнително да ускори обезводняването.

При повръщане не трябва да се дават вода, храна или лекарства през устата. Същото важи при обърканост, сънливост, загуба на съзнание или невъзможност човекът да преглъща безопасно.

Топлинният удар е най-тежката форма на прегряване и представлява спешно състояние. Особено тревожни са високата телесна температура, дезориентацията, неадекватното поведение, залитането, припадъкът и гърчовете.

При такива признаци трябва незабавно да се потърси помощ на телефон 112. До пристигането на медицинския екип пострадалият се охлажда активно и не се оставя сам. Ако е в безсъзнание, но диша, се поставя в стабилно странично положение.

Главоболието и гаденето могат да се появят и при вирусна инфекция, хранително отравяне или други заболявания. Само по тези два симптома не може да се постави диагноза. Втрисането, болките в мускулите, диарията и контактът с болни могат да насочат към инфекция, но при тежко състояние преценката трябва да бъде направена от медицински специалист.

Горещите дни и тропическите нощи поставят под риск най-уязвимите

Д-р Николова предупреждава и за друг разпространен летен навик - климатикът да бъде настроен на крайно ниска температура. Влизането от 40-градусова жега в помещение, охладено до 17 градуса, подлага организма на рязък температурен преход.

Докато човек е на горещо, кръвоносните му съдове се разширяват, за да освобождават топлина. При внезапно попадане в много студена среда те се свиват бързо. Именно тази реакция може да натовари допълнително сърдечносъдовата система, особено при възрастни и хронично болни.

Помещението трябва да се охлажда постепенно, без студената струя да бъде насочена директно към тялото. По-важна от преследването на крайно ниска температура е поддържането на устойчив и комфортен микроклимат.

През горещите дни трябва да се приемат редовно течности, още преди появата на силна жажда. Подходящи са вода, айрян и леки храни с високо съдържание на вода. Плодовете и зеленчуците подпомагат хидратацията, но не заместват напълно приема на течности.

Шапката, светлите и свободни дрехи, слънцезащитният продукт и престоят на сянка намаляват риска, но не правят обедната жега безопасна. Най-сигурната защита за бебетата, възрастните и хронично болните остава проста - между късната сутрин и следобеда те не трябва да бъдат на плажа.