Тропически нощи и нови горещи вълни: Европа се готви за по-топъл от нормалното август

Ключови думи: горещ август, жега в Европа, тропически нощи, Euronews, Неапол, Барселона, Рим, Валенсия, Ница, Солун, Сплит, Атина, гореща вълна, климатични промени, топлинен купол

Европа се подготвя за по-топъл от обичайното август, а най-силен сигнал за продължителни горещини се очертава над Средиземноморието, Югоизточна Европа и Балканите, пише Euronews.

Ранните сезонни прогнози не показват трайно облекчение след поредицата от горещи вълни, които през юни и юли изстреляха температурите над 40 градуса в редица държави и създадоха изключително опасни условия за пожари.

Най-засегнати отново може да се окажат Иберийският полуостров, Италия, Гърция, крайбрежието на Франция и части от Балканите. Това са райони, в които сушата, нагрятата морска повърхност и устойчивото високо атмосферно налягане могат да задържат жегата за продължителни периоди.

Йоана Вергини, основател на платформата за метеорологични прогнози WFY24, заявява пред Euronews Earth, че сезонните актуализации от началото на юли насочват към август с температури над нормалните за почти цяла Европа.

Най-сигурният и силен сигнал за жега остава над Средиземноморието и Югоизточна Европа. Изключително топлата морска вода влияе върху температурите на сушата, като ефектът се усеща особено силно през нощта.

След бурите идва нова жега до 40 градуса, високите температури ще стигнат и до август

Прогнозата на WFY24 за първите дни на август показва тропически нощи в Неапол, Барселона, Рим, Валенсия, Ница, Солун, Сплит и Атина. В тези градове температурите може да останат над 20 градуса през цялата нощ.

Тропическата нощ не означава само неприятно усещане и труден сън. Тя не позволява на човешкото тяло да се възстанови от натрупания през деня топлинен стрес. Рискът се увеличава при поредица от горещи дни и нощи без съществено охлаждане.

Най-уязвими са възрастните хора, малките деца, бременните жени, работещите на открито и хората със сърдечни, белодробни, бъбречни или други хронични заболявания. Световната здравна организация предупреждава, че продължителните високи дневни и нощни температури повишават опасността от обезводняване, топлинно изтощение и топлинен удар.

Проблемът е по-сериозен в големите градове. Асфалтът, бетонът и сградите поемат топлината през деня и я отдават бавно след залез. При слаб вятър и висока влажност централните квартали остават значително по-топли от околните райони.

Нагрятото Средиземно море допълнително ограничава нощното охлаждане в крайбрежните градове. Морето отдава натрупаната енергия към атмосферата и поддържа по-високи температури и влажност, дори когато слънцето вече е залязло.

Copernicus отчита необичайно топли води в Средиземно море и температури над средните в голяма част от Европа. Юни 2026 г. стана най-топлият юни в Западна Европа от началото на използваните наблюдения, със средна температура с 3,06 градуса над нормата за периода 1991 - 2020 г.

Рекордна жега притисна Европа, горещата вълна тръгна на изток

Сезонната прогноза не означава, че всеки ден през август ще бъде екстремно горещ. Тя показва по-висока вероятност средните температури за месеца да останат над климатичната норма и допуска нови периоди на силна жега.

Точните стойности, местоположението и продължителността на отделните горещи вълни могат да бъдат определени с по-голяма надеждност едва в по-кратък срок. Атмосферните процеси, промените в струйното течение и движението на областите с високо налягане могат да променят картината.

Дори във Великобритания температурите през август вероятно ще останат над обичайните. Официалната дългосрочна прогноза на Met Office допуска нови горещи периоди, особено в южната част на страната, но не гарантира конкретна максимална температура за целия месец.

Това е важно разграничение, защото ранните сезонни прогнози показват тенденция, а не точна температура за определен град и ден. Възможността термометрите отново да достигнат около 35 градуса съществува, но зависи от конкретното разположение на атмосферните системи.

Един от механизмите, които могат да задържат жегата, е така нареченият топлинен купол. Той възниква, когато мощна област с високо налягане се установи над даден район и принуди въздуха да се спуска.

При спускането си въздухът се сгъстява и затопля. Високото налягане едновременно ограничава образуването на облаци и валежи, което позволява на слънцето да нагрява почвата в продължение на дни.

Системата действа като капак над атмосферата и задържа горещия въздух близо до земната повърхност. Когато се разпростре на голяма височина, тя се движи бавно и горещият период може да продължи значително по-дълго.

Топлинен купол носи една от най-екстремните горещи вълни в Европа

Учените използват анализи за атрибуция на екстремни явления, за да измерят влиянието на климатичните промени върху конкретна гореща вълна. Те не търсят отговор дали глобалното затопляне е единствената причина за събитието, а сравняват неговата сила и вероятност в днешния климат и в свят без натрупаните човешки емисии.

World Weather Attribution анализира най-горещия тридневен период по време на европейската вълна в края на юни. Изследователите стигат до извода, че подобни дневни температури през юни 1976 г. биха били средно с около 3,5 градуса по-ниски.

Разликата при нощните температури също е значителна. Сходно събитие преди 50 години би било с около 2,4 градуса по-хладно през нощта. Това показва защо днешните горещи периоди носят по-голям здравен риск - хората получават все по-малко възможности за възстановяване след залез.

Природни явления като Ел Ниньо също влияят върху глобалните температури. Те обаче действат временно и се наслагват върху дългосрочното затопляне, причинено от натрупването на парникови газове.

Copernicus оценява средната глобална температура през юни 2026 г. на около 1,39 градуса над нивото от прединдустриалния период. Данните показват трайна промяна на основата, върху която действат естествените климатични колебания.

Това означава, че една позната атмосферна конфигурация днес може да произведе значително по-високи температури от същата конфигурация преди няколко десетилетия. Метеорологичната причина може да бъде топлинен купол, но климатичните промени увеличават количеството топлина в системата.

Екстремните горещини взеха хиляди жертви в Европа

Новата гореща вълна би увеличила и опасността от пожари. Франция и Испания вече преживяха мащабни огнени бедствия след продължителна суша, изсъхнала растителност и температури над 40 градуса.

Високите температури изтеглят влагата от тревата, храстите, горската постеля и почвата. С всеки следващ ден без дъжд времето, необходимо за възпламеняването им, намалява, а скоростта на разпространение на огъня нараства.

Продължителните горещини натоварват още електрическите мрежи, здравните системи, водоснабдяването и транспорта. Климатичните инсталации повишават потреблението на електроенергия, а сушата ограничава наличните водни ресурси точно когато нуждите са най-големи.

Европа навлиза в август без сигурен знак за продължително охлаждане. Най-тежката комбинация се очертава в южната част на континента - температури над нормалните, тропически нощи, нагрято море и изсушена от предишните вълни растителност.

Прогнозата може да се променя, но общата тенденция остава ясна - горещите периоди стават по-интензивни, продължават по-дълго и все по-често не дават облекчение дори през нощта.