Родители търсят 48 депутати, за да оспорят Бюджет 2026 пред Конституционния съд

След две искания до президента инициативата очаква парламентарните сили да съберат необходимите подписи за конституционно дело

Ключови думи: Родители за достойно майчинство, Бюджет 2026, Конституционен съд, президентско вето, Илияна Йотова, майчинство, обезщетение за майчинство, семейства с деца, бюджет на ДОО, бюджет на НЗОК

Гражданската инициатива „Родители за достойно майчинство“ настоява най-малко 48 народни представители да сезират Конституционния съд за разпоредби в бюджетните закони за 2026 г., след като президентът Илияна Йотова ги обнародва, без да ги върне за ново обсъждане.

От организацията съобщиха, че са изпратили становище до президента и до всички парламентарни групи. В него са посочени текстове, за които родителите искат проверка за съответствие с Конституцията, включително с принципите за държавна закрила на семейството, майчинството и децата.

В предоставеното до медиите съобщение не са изписани номерата и пълното съдържание на оспорваните разпоредби. Инициативата подчертава, че спорът не се свежда само до размера на отделни социални плащания, а до въпроса дали приетите политики изпълняват задължението на държавата към семействата и децата.

Готвят 75% обезщетение за майките, които се върнат по-рано на работа

Законовата процедура за вето вече е приключила. Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. са приети от Народното събрание.

Президентските укази за обнародването им вече са издадени и двата закона са публикувани в „Държавен вестник“.

Преди това „Родители за достойно майчинство“ два пъти са поискали от държавния глава да наложи вето. Първото искане е внесено на 9 юли с входящ номер 48-00-28, а второто - на 20 юли с входящ номер 48-00-29. И двете действия са предприети преди подписването на указите и обнародването на законите.

От 1 август влизат в сила новите критерии за детските надбавки

След изчерпването на тази възможност организацията насочва усилията си към Конституционния съд. Парламентарните групи не сезират съда от свое име. Конституцията изисква искането да бъде подкрепено от най-малко една пета от народните представители. При състав от 240 депутати са необходими поне 48 подписа.

Право да сезират Конституционния съд имат още президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор. Омбудсманът и Висшият адвокатски съвет също разполагат с такова правомощие, когато закон нарушава права и свободи на гражданите.

От гражданската инициатива не поставят краен срок за отговор, но очакват всяка парламентарна сила да заяви публично дали ще подкрепи сезирането. Решението на депутатите няма да означава предварително произнасяне по спора.

То ще отвори процедурата, в която Конституционният съд трябва самостоятелно да оцени изложените аргументи и съдържанието на атакуваните текстове.

Бюджет 2026 удря част от работещите на непълен ден

Ако бъде внесено допустимо искане, конституционните съдии ще преценят дали конкретните разпоредби противоречат на основния закон. Самото сезиране не отменя и не спира автоматично действието им.

Текст, обявен за противоконституционен, престава да се прилага след влизането в сила на решението на съда. Останалата част от съответния закон запазва действието си.

Инициативата заявява, че няма да прекрати кампанията след приемането на бюджетите. Родителите очакват парламентарните сили да отговорят дали ще подкрепят искането и дали ще съберат необходимите подписи за започване на конституционно дело.

Следващият ход вече зависи от депутатите и останалите оправомощени институции. Без искане от субект по чл. 150 от Конституцията съдът не може сам да започне проверка на оспорваните бюджетни текстове.