Няма ракетна заплаха за България, но Иран отваря фронт за хибридни атаки

Ключови думи: Иран, България, авиобаза Безмер, американски самолети, хибридни заплахи, кибератаки, Милен Керемедчиев, Огнян Дъскарев, Иван Анчев, ДАНС, противовъздушна отбрана, НАТО

Няма пряка военна заплаха за България след новото предупреждение на Иран за американските самолети в авиобаза „Безмер“, но службите остават в готовност за кибератаки, дезинформация и други хибридни действия, съобщиха от правителствената информационна служба.

Техеран определи разполагането на американските военни самолети като опасно решение и насочи посланието си към хората, които са го одобрили. Предупреждението предизвика политически реакции и притеснения сред жители на района около военната база.

Оценката на българските институции е, че страната не е изправена пред непосредствен удар. Охраната на „Безмер“ и наблюдението на въздушното пространство са засилени като превантивна мярка заради напрежението в Близкия изток и войната в Украйна.

Службите след среща за сигурността: Няма пряка заплаха за България

В ефира на Нова Нюз, темата се коментираше тази сутрин. Журналистът Огнян Дъскарев също не вижда реалистичен сценарий за ракетно нападение срещу базата. Според него Иран разполага с ограничен ресурс, а една атака трябва да преодолее няколко равнища на съюзническа защита.

Той посочи американските и съюзническите сили в Средиземноморието, отбранителните способности на Турция и Гърция, както и българската противовъздушна отбрана. По неговата оценка вероятността ракета да достигне до „Безмер“ клони към нула.

Тази оценка не означава, че предупреждението трябва да бъде пренебрегнато. Дипломатическите послания от Техеран показват, че Иран следи решенията на държавите, които предоставят своя територия за американско военно присъствие.

Бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев определи нотата като част от обичайната комуникация между държавите. Според него тя не се различава съществено от предходното иранско предупреждение и сходни послания са изпратени до други съюзници на САЩ.

Керемедчиев смята, че България трябва да отговори по-категорично. Според него иранският посланик трябва да бъде извикан в Министерството на външните работи, където да получи ясна позиция, че страната ще защитава своята територия заедно с партньорите си от НАТО и Европейския съюз.

Жители на Безмер започнаха подписка заради американските самолети в базата

По-реалистичният риск според анализаторите не идва от балистична ракета, а от действия под прага на открития военен конфликт. Сред тях са кибератаки срещу държавни системи, комуникации, транспорт, енергетика и финансови институции.

Към хибридните заплахи спадат още кампании за дезинформация, разпространение на слухове, опити за насаждане на страх и провокиране на обществено напрежение. Подобни операции целят да отслабят доверието в институциите, без извършителят да поема отговорност за пряко нападение.

Годишният доклад на ДАНС също поставя кибератаките, чуждото разузнавателно влияние и възможните саботажи сред основните рискове пред националната сигурност. Службата обръща внимание на защитата на стратегически обекти и на системи, чието прекъсване би засегнало голяма част от населението.

ДАНС предупреди за шпионаж, саботажи и кибератаки срещу България

Бившият заместник-министър на вътрешните работи Иван Анчев също отхвърли опасността от военен удар срещу България. Според него засилената охрана на въздушното пространство представлява нормална реакция при влошена международна среда, а не знак за очаквано нападение.

Анчев посочи противовъздушната отбрана като най-слабата част от защитата на източния фланг на НАТО в България. По думите му участието на съюзнически сили и разполагането на гръцка батарея „Пейтриът“ показват необходимостта страната да укрепва способностите си.

Той разкритикува и появилата се информация за придобиване на употребявани изтребители МиГ-29. Анчев определи такъв вариант като скандален, ако бъде потвърден, тъй като България вече е избрала западен модел за развитие на бойната си авиация.

Според него годишният доклад на ДАНС не описва извънредна ситуация, а рисковете, пред които страната е изправена в настоящия момент. Значение има фактът, че агенцията назовава направленията на чужда дейност срещу интересите на България.

Експертите разглеждат предупреждението на Иран и през по-широката картина на конфликтите в Близкия изток. Икономическият натиск чрез ограничения върху търговията с петрол остава един от основните инструменти на САЩ срещу Техеран.

Развитието на войната засяга България и чрез цените на горивата, корабоплаването, веригите за доставки и сигурността на българските граждани в региона. Затова институциите трябва да следят не само военния риск, а и икономическите и информационните последствия.

МВнР вече е заявявало пред иранския посланик, че България не участва във военните действия и че разположените американски самолети не извършват бойни операции от българска територия. София поддържа позицията, че комуникационните канали с Техеран трябва да останат отворени.

Предупреждението от Иран не дава основание за паника, но изисква постоянна институционална готовност. Най-същественият риск остава в полето на киберсигурността, дезинформацията и опитите за въздействие върху обществените нагласи.