ДАНС предупреди: Шпионаж, саботажи и кибератаки заплашват България

Ключови думи: ДАНС, годишен доклад на ДАНС, национална сигурност, руски шпиони, чужди специални служби, хибридни заплахи, кибератаки, критична инфраструктура, Лукойл Нефтохим Бургас, енергийна сигурност, здравеопазване, водоснабдяване, Баба Алино

Чужди разузнавателни служби, хибридни операции, кибератаки и възможни саботажи срещу стратегически обекти са сред основните рискове пред България, описани в годишния доклад на Държавна агенция Национална сигурност за 2025 г.

Документът очертава широк кръг от уязвимости в енергетиката, транспорта, комуникациите, здравеопазването, водоснабдяването, финансовата система, фармацевтичния пазар, продоволствието и опазването на околната среда.

Докладът е одобрен от Министерския съвет и е внесен за разглеждане в Народното събрание. Пълното му съдържание е секретно, а в публичното пространство бяха разпространени само отделни оценки, статистически данни и описания на предприети действия.

ДАНС определя активността на чуждите специални служби в България като устойчиво висока. Причините са войната в Украйна, напрежението в Черноморския регион и ролята на страната като член на Европейския съюз и НАТО.

Според агенцията чуждите разузнавания се стремят да придобиват чувствителна информация и да изграждат позиции за влияние в държавната администрация, стратегическите предприятия, медиите, неправителствените организации и образователните институции.

Димо Гяуров предупреди: България е пълна с руски шпиони и агенти за влияние

Сред целите на хибридните операции е въздействието върху българската външна политика, решенията на държавните органи и обществените нагласи. Използват се информационни кампании, дезинформация, кибератаки, икономически зависимости и опити за проникване в ключови институции.

В разгласените данни от доклада се посочва, че през 2025 г. ДАНС е предприела различни мерки срещу десетки лица. Част от тях са експулсирани, други са получили забрани за влизане или са включени в списъка на нежеланите в страната.

На 25 чужденци са издадени отрицателни становища за получаване на българско гражданство. Основанието е информация за връзки с чужди специални служби или за дейност, която представлява риск за националната сигурност.

Тази мярка не означава, че всички засегнати лица са били установени като действащи шпиони. Отказът за гражданство се основава на оценка на риска, а подробностите за отделните случаи не са публични.

ДАНС отчита експулсирането на руски граждани за действия срещу интересите на България и за съпричастност към руски специални служби. На друг руски гражданин е отнето правото на пребиваване и е наложена забрана за влизане в Европейския съюз.

На двама чужденци е отнето правото на пребиваване заради подпомагане на руската военна индустрия чрез доставки на авиационни компоненти и друга продукция, използвана във войната срещу Украйна.

Софийската градска прокуратура е започнала проверка срещу български гражданин, за когото има данни, че се е присъединил към руските въоръжени сили. Образувано е и досъдебно производство срещу чужденец за дейност в полза на чужда разузнавателна служба.

Въпреки отчетените мерки имената, националността и конкретните действия на повечето засегнати лица не са обявени. Това не позволява публична оценка на мащаба на установените шпионски операции и на действителните резултати от работата на агенцията.

Ето кои служители на ДАНС бяха заподозрени във връзки с руското разузнаване

Службата предупреждава и за висок риск от саботажи и кибероперации срещу критичната инфраструктура. Сред възможните цели са държавните информационни системи, електроенергийната мрежа, транспортът, телекомуникациите, болниците, водоснабдяването и обектите от хранителната верига.

Заплахите могат да идват от държавни структури, организирани престъпни групи, екстремистки движения и терористични организации. Част от потенциалните нападения не изискват физическо присъствие на извършителите в страната.

ДАНС отчита нарастващото използване на изкуствен интелект при създаването на зловреден софтуер, подготовката на кибератаки и разпространението на дезинформация. Технологията позволява създаването на убедителни фалшиви изображения, гласови записи и видеоматериали.

Подобни материали могат да се използват за манипулиране на общественото мнение, дискредитиране на държавни институции и предизвикване на паника при кризи. Рискът нараства при избори, военни конфликти, аварии и природни бедствия.

ДАНС получи задача да проверява киберсигурността на стратегически държавни обекти

Като критична зона е посочена физическата и информационната защита на стратегическите обекти. Част от тях работят с остаряло оборудване, ограничено финансиране и недостатъчно развити системи за киберзащита.

Особено внимание е отделено на енергетиката. ДАНС предупреждава за необходимостта да се гарантира работата на стратегическите производства при нарушени вериги за доставки и международни санкции, които засягат активи на Лукойл в България.

Бургаската рафинерия има ключово значение за снабдяването на страната с горива. Всяко прекъсване на доставките, финансовите операции или техническата поддръжка би създало риск за пазара, транспорта, бизнеса и държавния бюджет.

Санкциите срещу Лукойл поставиха България пред риск за горивата и рафинерията в Бургас

Докладът посочва и ненапълно преодоляната зависимост на българската ядрена енергетика от руско оборудване, резервни части и експертиза. Прекъсването на доставките или достъпа до специализирани услуги може да създаде технически и финансови затруднения.

Проблем представлява и балансирането на електроенергийната система. Увеличаването на производството от възобновяеми източници изисква достатъчно мощности, които да компенсират резките промени при слънчевата и вятърната енергия.

Честите аварии в електропреносната мрежа също са включени сред рисковете. Повреда в ключов възел или координирана кибератака може да засегне големи райони, промишлени предприятия, болници и комуникационни системи.

Въгледобивният сектор е друг източник на напрежение. ДАНС отчита влошеното финансово състояние на значими дружества и забавянето на програмите за преквалификация на работещите в мините.

Отлагането на проектите за използване на минните терени за производство и съхранение на зелена енергия увеличава риска от загуба на работни места и задълбочаване на икономическите проблеми в засегнатите региони.

Сериозни затруднения има и при изграждането на железопътна и автомобилна инфраструктура. Забавените проекти, оскъпяването и слабият контрол върху изпълнението могат да доведат до загуба на европейско финансиране и до запазване на опасни участъци.

Здравеопазването е определено като друга критична зона. ДАНС посочва проблеми с достъпа и качеството на медицинската помощ, както и опити за неправомерно използване на публичните средства в системата.

Фармацевтичният пазар е изложен на риск от недостиг на лекарства заради логистични затруднения, неравномерно разпределение и схеми за паралелен износ. Нарастващата употреба на медикаменти без лекарско предписание също създава здравни и финансови рискове.

Уязвимости са установени и в агрохранителната верига. Те водят до пазарни изкривявания, нелоялна конкуренция и нерегламентиран внос на хранителни продукти и препарати за растителна защита.

Предлагането на опасни или неправилно обозначени продукти създава пряк риск за здравето на потребителите. Незаконният внос поставя в неравностойно положение и производителите, които спазват европейските изисквания.

Екологичните проблеми също са включени в доклада. ДАНС обръща внимание на нарушената проводимост на реките, незаконния добив на инертни материали и лошото съхранение на опасни химически вещества.

Замърсяването на въздуха и водите от промишлеността и селското стопанство създава продължителни рискове за населението. Запушените речни корита увеличават опасността от наводнения при проливни дъждове.

Сред специфичните заплахи за Черноморския регион са свободноплаващите морски мини, отклонените ракети и безпилотните морски апарати. Военните действия могат да засегнат корабоплаването дори извън непосредствената зона на конфликта.

Нападенията срещу танкери и петролна инфраструктура увеличават риска от разливи и тежки екологични щети. Те водят и до по-високи разходи за транспорт, застраховане и доставка на енергийни суровини.

Въздействието върху сигналите на глобалните системи за навигация и позициониране също е определено като опасност. Заглушаването или подмяната на GPS сигнал може да затрудни работата на кораби, самолети, спасителни екипи и транспортни компании.

В областта на финансовата сигурност ДАНС отчита действия срещу изпирането на пари, заобикалянето на санкциите, незаконното финансиране и финансовите измами. Особено внимание е отделено на опитите за подпомагане на санкционирани лица и компании.

В публично разгласеното съдържание липсва информация за действията на агенцията по казуса Баба Алино край Варна. Случаят предизвика въпроси за работата на ДАНС, след като украинският гражданин Олег Невзоров първо получи заповед за експулсиране, а по-късно мярката беше променена.

Казусът Баба Алино: 25 души бяха задържани, а разследването стигна и до ДАНС

Липсата на имена и конкретни обстоятелства при отчетените контраразузнавателни мерки ограничава обществения контрол. Секретността е необходима при действащи разработки, но общите статистики не дават отговор доколко заплахите са предотвратени и има ли последвала наказателна отговорност.

Докладът показва, че рисковете пред България вече не се ограничават до класическия шпионаж. Те обхващат електрическата мрежа, доставките на горива и лекарства, болниците, комуникациите, водата, храните и транспортната инфраструктура.

Общият извод е, че една атака или тежка авария в стратегически сектор може да предизвика последствия в цялата държава. Защитата изисква не само действия на службите, а инвестиции, техническа модернизация, ефективен контрол и ясна отговорност на институциите.