Румен Радев предложи на Зеленски да строят АЕЦ „Белене“ заедно с европари

Продължих разговорите с президента Зеленски миналия месец. Той настина предложи отново да закупят реакторите. Аз му предложих друго, каза Румен Радев

Ключови думи: Румен Радев, АЕЦ Белене, Володимир Зеленски, споразумение Украйна, Костадин Костадинов, Андрей Гюров, руски реактори, Козлодуй Уестингхаус, парламентарен контрол, ядрена енергетика

Българската енергийна и външна политика претърпя интересен обрат в парламента, където премиерът Румен Радев лансира коренно нова стратегия за съдбата на замразената АЕЦ „Белене“. Вместо София просто да продаде наличното руско оборудване на Киев, министър-председателят е предложил алтернативен подход директно на украинския президент Володимир Зеленски по време на последната им среща в Брюксел. Идеята предвижда двете държави да обединят усилията си и да построят централата съвместно с европейски средства, след което България да доставя произведената електроенергия на Украйна.

Премиерът аргументира позицията си пред народните представители, като разкри детайли от разговорите си на най-високо ниво. По отношение на реакторите (продажбата на оборудване от АЕЦ "Белене" - б.р.) той каза следното: "Продължих разговорите с президента Зеленски миналия месец. Той настина предложи отново да закупят реакторите. Аз му предложих друго - дайте ние и вие, заедно с европейски средства, да изградим АЕЦ "Белене" с тези реактори и да ви предоставим електричество. Разговорите ще продължат, но това е нашата позиция", заяви премиерът Радев пред депутатите в София.

Румен Радев отсече в парламента: Слагаме вето на санкциите срещу Русия, таен швейцарски запор за малко да блокира петрола ни

Паралелно с ядрения казус, в залата се разгоря и дебат около 10-годишното споразумение за сътрудничество между България и Украйна, подписано на 30 март от предходния кабинет на Андрей Гюров. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов поиска от правителството да анулира документа, цитирайки стари и остри критични публикации на самия Радев в социалните мрежи. Премиерът обаче подходи с доза хумор към факта, че опозицията следи изкъсо виртуалния му архив, и категорично отказа да прекрати международния ангажимент на страната ни.

Държавното управление изисква приемственост и сериозно отношение към международната сцена, категоричен бе правителственият ръководител. "Не, няма да анулираме това споразумение", категоричен бе премиерът. "Независимо кой е подписал дадено международно споразумение като личност, министър-председател или министър, то е подписано от държавата. Това означава институционалност и спазване на международното право. България не може да дава такива сигнали, както и Гърция не анулира Преспанското споразумение след изборите", обясни Радев.

Според него документът на Гюров няма обвързваща финансова или военна стойност за страната ни, тъй като в него "няма никаква конкретика, няма действия, няма обеми на нещо за предоставяне, няма срокове". Той призова критиците да се запознаят по-детайлно с текстовете, където основно се призовава "да се проучат възможностите за предоставяне на помощ, да се идентифицират потенциални начини за подкрепа". Премиерът допълни, че ангажиментите ни се простират само до реалния ни капацитет, обобщавайки лаконично: "Възможностите за подкрепа са според нашите възможности - ами, нямаме в момента възможности". В същото време София печели от клаузите за разширяване на изучаването на български език в Украйна и защитата на правата на нашето национално малцинство там.

В крайна сметка настоящата власт няма намерение да предприема резки движения на международната сцена, а по-скоро ще заложи на изчакване и анализи. Радев отбеляза, че всичко в документа се "върти около това да се проучват възможностите за подкрепа", което развързва ръцете на София за бъдеща тактическа гъвкавост. "Продължаваме да ги проучваме (възможностите - б.р.). Няма конкретни ангажименти, пише "според нашите възможности". Ние ще продължим да проучваме и да идентифицираме", заключи премиерът.

Историческа справка за проекта АЕЦ „Белене“

Историята на АЕЦ „Белене“ е един от най-дългите и икономически усложнени епоси в модерната българска енергетика. Проектът, чиито корени датират още от социализма, бе окончателно спрян с решение на правителството през 2012 година, въпреки че страната ни вече беше инвестирала сериозни средства. Последва тежко дело в Международния арбитражен съд в Женева, който осъди България да заплати на руската компания „Атомстройекспорт“ над 600 милиона евро за вече изработеното оборудване, което впоследствие бе доставено и запечатано на площадката край река Дунав.

През следващите години площадката в Белене се превърна в символ на неосъществените енергийни амбиции на няколко правителства, които безуспешно се опитваха да намерят частни стратегически инвеститори. Ситуацията се промени коренно след началото на войната в Украйна, когато Киев изпита спешна нужда от разширяване на ядрения си капацитет и официално поиска да откупи българските реактори за своите нужди. Българският парламент даде зелена светлина за преговори, виждайки в това реален шанс държавата да възстанови по-голямата част от блокираните милиарди.

Паралелно с офертите от украинска страна, София направи своя окончателен избор за бъдещето на ядрения си сектор, пренасочвайки фокуса изцяло към съществуващата АЕЦ „Козлодуй“. Бе взето стратегическо решение за изграждане на нови VII и VIII блок на действащата централа, но по коренно различна, американска технология AP1000 на компанията „Уестингхаус“. По този начин съдбата на оборудването за „Белене“ остана раздвоена между плановете за финализиране на продажбата и новите дипломатически идеи за съвместно изграждане под егидата на Европейския съюз.