Краят на една ера: Печатните вестници в България лека-полека изчезват
Най-сериозната тенденция в доклада на НСИ е продължаващият спад при традиционните периодични издания
Печатните вестници в България продължават да губят територия под натиска на дигитализацията, докато книгоиздаването и пазарът на списания бележат лек ръст. Това показват най-новите данни на Националния статистически институт (НСИ) за издателската дейност в страната през 2025 г.
Най-сериозната тенденция в доклада на НСИ е продължаващият спад при традиционните периодични издания. Само за една година броят на вестниците в България е намалял с 11 заглавия спрямо 2024 г., достигайки общо 167 издания с годишен тираж от 88,5 млн. екземпляра.
Търсят купувач на Нова ТВ, има вариант за български инвеститор
Променя се и периодичността на печатните медии, като всекидневният формат става все по-рядък. Останали са едва 19 заглавия в цялата страна. Най-голям дял държат вестниците, които излизат веднъж седмично - 76 броя.
На този фон списанията и бюлетините изненадващо отчитат обратната тенденция. През 2025 г. са издадени 477 списания (ръст от цели 9,9% спрямо 2024 г.) и 48 бюлетина (увеличение с 2,1%). Любопитен факт е, че изданията с най-висок тираж у нас са на английски език (над 74 млн. екземпляра), следвани от тези на румънски.
За разлика от вестниците, секторът на книгите показва стабилност и лек растеж. Общият брой на издадените книги и брошури е достигнал 10 267 издания, което е увеличение със 124 заглавия (1,2%) спрямо предходната година.
За 2025 г. са издадени са общо 8939 книги (4,4 млн. екземпляра) и 1328 брошури (над 874 хил. екземпляра). От тях 7889 са напълно нови заглавия, а 1050 – преиздания.
Художествената литература за възрастни продължава да бъде лидер на пазара.
Художествената литература за възрастни заема водещата категория на пазара с 2743 заглавия, което представлява 26,7% от общия обем, а тиражът надхвърля 1,1 милиона екземпляра.
Научната литература е на второто място много близо до лидера с 2663 заглавия и дял от 25,9%.
Популярната литература се нарежда се на трета позиция с 2066 заглавия, заемайки 20,1% от пазара.
Учебната литература запазва значително присъствие с 1325 заглавия, но води по масовост с впечатляващ тираж от над 1,75 милиона екземпляра.
Книгите за деца и юноши достигат 1160 заглавия с общ тираж над 913 хиляди бройки, като близо две трети от тях са детска художествена литература.
Отиде си Марина Влади - актрисата, която остана завинаги свързана с Владимир Висоцки
Четири зодии обръщат страницата: Най-трудният период остава зад гърба им
Галена и Вениамин изненадаха феновете си с „Добър човек“ (ВИДЕО)
МОН пренаписва учебниците и вкарва AI в час: Голямата промяна е планирана за 2029 г.
Удар в Хърватия: Арестуваха двама българи за измами с мними лекари за близо 38 000 евро
Още една държава смени името си за реклама: Всички заговориха за Наоеро
Мая Манолова: Някой печели брутално на гърба на българите – маслата са със 142% над средноевропейските цени
Тони Блеър поиска Великобритания да се върне в ЕС до 10 години
Бащата на посланика ни в ОАЕ проговори за полетите на Пеевски: Не го познавам, фирмата ми не е плащала
Върховният съд прати Санти Мина за 4 години в затвора за сексуално посегателство
„Зид“ в бургаската библиотека! Радослав Бимбалов представя новия си роман
Царево ражда ново бегаческо предизвикателство: 21+5 километра от морето към Странджа
По добре на тоалетна хартия да стане
2. Опраскаха и разпространението
3. Журналята от медиите почнаха да хвалят определени политици и храчат по други.
4. Истината остана онлайн
Ей затова няма вече няма интерес.в цяла Западна Европа има всекидневници с високи тиражи и се четат. Навсякъде. Италия, Германия, Австрия, Испания и прочее. Има дълбоки причини за това, което се случва у нас. Дето се вика определени вестници им отказваха разпространение на времето, криеха им екземплярите и т.н......