Обновяват къщата на Владимир Василев – надявам се да върнат и възпоменателната плоча на фасадата

Днес сградата изпълнява функциите на хотел, но това не променя нейната историческа стойност

Ключови думи: къща, владимир василев, бургас, фасада, плоча, ретро флагман

Напредва обновяването на родната къща на литературния критик Владимир Василев в Бургас. Днес сградата изпълнява функциите на хотел, но това не променя нейната историческа стойност. Напротив – фактът, че собствениците инвестират в нейното поддържане и обновяване, заслужава поздравления. В град, който често се оплаква от липсата на грижа към старите си сгради, подобни примери трябва да бъдат насърчавани.

Заедно с това обаче остава една надежда.

Скромната възпоменателна плоча, посветена на Владимир Василев, която в момента е демонтирана заради ремонтните дейности, трябва да се върне на фасадата след тяхното приключване. Дали ще бъде същата или нова – това няма особено значение. Важното е да остане знакът на паметта.

Защото паметта е единственото, което свързва градовете с техните големи личности.

А Бургас има дълг към Владимир Василев.

Парадоксално е, че днес срамно малко бургазлии знаят кой е човекът, роден тук през 1883 година, който оставя толкова дълбока следа в българския литературен живот. Владимир Василев не е просто критик. Той е една от фигурите, които формират литературния вкус на България през първата половина на ХХ век.

Още млад публикува в престижните списания „Мисъл“ и „Българска сбирка“, а през 1920 година създава и оглавява списание „Златорог“ – едно от най-значимите литературни издания в българската история. В продължение на близо четвърт век неговите страници се превръщат в трибуна на най-ярките творчески имена на епохата.

Владимир Василев публикува критически текстове за Антон Страшимиров, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Боян Пенев и много други автори, оставили траен отпечатък върху националната култура. Наред с това той анализира процесите и тенденциите в съвременната литература с проницателност, която и днес буди уважение.

След 9 септември 1944 година съдбата му рязко се променя. Арестуван е и е изключен от Съюза на българските писатели. Един от най-влиятелните литературни критици на своето време е принуден да работи като коректор и години наред практически е лишен от възможността да упражнява призванието си.

Показателно е, че книга с негови произведения се появява едва през 1992 година – почти три десетилетия след смъртта му.

А краят е още по-печален.

Когато Владимир Василев умира в София на 27 декември 1963 година, Политбюро на БКП забранява публикуването на некролог и произнасянето на прощални слова на погребението му. Дори последното сбогуване с него е поставено под идеологически надзор.
Историята обаче има едно качество – рано или късно възстановява справедливостта.

Затова онази малка плоча върху фасадата на родния му дом не е просто архитектурен детайл. Тя е знак, че Бургас помни. Че градът не се отказва от своите духовни биографии. Че между шума на настоящето все още има място за уважение към хората, които са изграждали българската култура.