Идва ли редът на Кримския мост?

20.06.2026 г., огромни кълбета черен дим се издигат над нефтеното депо в Керч в окупирания Крим, след като то е ударено от украински дронове.

Ключови думи: Крим, Украйна, Москва, Русия, война

През последните седмици Украйна демонстрира една от най-интересните си кампании в тази война. Не класическа офанзива на фронта, каквато в момента не е способна да извършва нито една от двете воюващи армии, а систематични усилия за ограничаване на логистичните възможности на Русия. Ударите по Москва показаха от една страна, че нищо в тази огромна държава вече не е недостъпно за украинските дронове. А от друга, че противовъздушната отбрана дори на руската столица е в окаяно състояние. Което говори много за положението в останалата част от територията. Но най-интересна е украинската стратегия по отношение на Крим, която се разгръща успоредно на дълбоките атаки по Русия. 

Ударите по транспортната инфраструктура, складовете за гориво, енергийните обекти и важните връзки между полуострова и останалите окупирани територии показват стремеж Крим да бъде напълно изолиран. Едновременно той да остане без ток и гориво, а руските окупационни войски да се лишат от всякакви военни доставки. Крайната цел, която може да се предположи, е или руснаците да бъдат принудени сами да се изтеглят от полуострова, или всекидневието там да бъде затруднено до степен самото население да поиска край на руската окупация. 

Тактиката на украинците не изглежда като поредица от изолирани действия. По-скоро прилича на нов, по-различен подход към войната. Вместо да разчита на сухопътни операции за деокупация на територии, на каквито не е способен, Киев използва комбинация от дронове и ракети с по-голям обсег, за да превърне цената на руското присъствие на полуострова в твърде висока за Кремъл. 

Десетки автомобили се опитват да напуснат Крим. Последните украински удари извадиха от строя жизненоважната инфраструктура на полуострова. Там бе въведен режим на тока и водата, извиха се и огромни опашки за горива пред бензиностанциите. Гласът зад кадър реди: Да влезеш в Крим е лесно, но излизането е доста затруднително.

За руснаците Крим е много повече от военноморска база или логистичен център. Той е натоварен със символика, която трудно може да бъде сравнена с който и да е друг регион. Там се пресичат споменът за имперска Русия, легендите за Севастопол и Черноморския флот и представата на днешните руски имперци за т. нар. им историческа мисия. Поради това евентуална загуба на Крим би имала не само военни последици, а и дълбок психологически и политически ефект върху руската държава. Не е пресилено да се каже, че загуби ли Крим, следващата крачка за Русия би била да се разпадне като домино. Именно затова Украйна в момента е концентрирала усилията си конкретно към това сакрално за Кремъл място. 

Наред с военните последици, украинската стратегия за изолиране влияе и върху ежедневието на местното население. Властите и досега периодично съобщаваха за ограничения в транспорта, проблеми с доставките на горива по бензиностанциите, заплаха за туристическия сезон. Но атаките от вторник вечерта създадоха още по-кризисна ситуация. Първоначално половината полуостров, заедно със Севастопол, останаха в сряда за дълго без електричество. А след това бе въведен драстичен режим на тока, какъвто в Крим не помнят от години. Отделно, туристическият сезон, който традиционно има важно значение за икономиката там, сега е изправен пред провал. Никой няма да ходи на почивка на място, където ще стои на тъмно и мръсен, понеже и водата също е под режим. 

Шофьор на хлебовоз излъчва на живо от магистрала Н-20, водеща към окупирания Мариупол: „Ето, братлета, какво се случва на магистралата за Мариупол. Искаха да взривят моста. Ама удариха металния камион, в кабината, да го е... Това е, да го е... Мъжът изгоря. Ето такова е положението по шосенцето, братлета. На всички приятен ден“.

Ако украинците запазят темпа си, следващата им крачка изглежда съвсем логична: Кримският мост, подходите към него и свързаните логистични обекти. В момента този мост, разглеждан от кремълското ръководство като най-голямата гордост след окупацията на Крим, е последната артерия, по която все още може да се извършват някакви доставки. Неговото изваждане от строя, което изглежда все по-безалтернативно, и то в най-кратки срокове, би постигнало няколко важни ефекта. От военна гледна точка – блокиране прехвърлянето на техника, боеприпаси и подкрепления за окупационните войски. В икономически план – увеличаване на разходите за поддръжка и снабдяване на полуострова. А стратегически – „втората по големина армия в света“ ще бъде представена отново като безсилна да се справя с новия етап на войната, която самата тя започна. 

Сегашната военна стратегия на Украйна показва обаче и още нещо, което е много по-важно. Киев вече не се нуждае от специално разрешение, за да действа според собственото си усмотрение. Украинците имаха негласна забрана да атакуват руска територия с получаваното от Запада оръжие. Изобщо Западът от самото начало прилага по отношение на тази война любимата си тактика за управляем хаос. Руснаците са под санкции, но бизнесът с тях никога не е прекъсвал нацяло и те получават и в момента достатъчно западна валута, за да продължават да воюват. На украинците пък се дава толкова помощ, колкото да поддържат фронтовата линия почти непроменена и да не капитулират. Всичко останало минаваше отвъд червените линии – поставени не Москва, а именно от същия този Запад. 

Китайски туристи в Москва публикуваха епичния взрив в столичния нефтозавод след украинската атака. Вижда се как масивен капак на резервоар се изстрелва във въздуха подобно на летяща чиния. Един от китайците радостно възкликва, че е заснел най-добрия кадър, защото е бил на идеалното място. Очевидно шоуто му е харесало.

Днес Украйна все по-често демонстрира способността си да произвежда и използва собствени безпилотни системи и оръжия с по-голям обсег. Именно това зачеркна тези червени линии, спуснати от либерал-глобалистките „съюзници“. Собственото оръжие дава на Украйна голяма оперативна гъвкавост, а и намалява зависимостта от условията, поставяни при военните доставки отвън. 

Стратегията за постепенно задушаване и ограничаване на логистичните възможности на руснаците не обещава бързи резултати. Тя обаче помага на украинците да притискат сериозно окупационните сили, без да се налагат мащабни настъпателни операции на фронта, съпроводени с големи човешки загуби. 

Дали този подход ще доведе до съществена промяна в положението на Крим е рано да се каже. Но отсега е видимо, че той променя характера на войната. Не горят вече само украински заводи, не се разрушават единствено украински мостове и пътища. Насилието постепенно се измества навътре по територията на агресора. А това създава сериозни неудобства за неговото собствено население. 

В началото огромните части от руснаците ентусиазирано приветстваха войната и убийствата в Украйна. Те вярваха, че „Киев за три дни“ е заглавие на още един военен филм, в който империята побеждава и завзема поредната плячка. Когато лентата се проточи, руснаците загубиха интерес – някъде си там има война, но нас не ни вълнува. Сега обаче дроновете и ракетите летят над главите им. Някои попадат в техните домове и и ги унищожават. Други разрушават заводите и критичната инфраструктура, от която зависят токът, бензинът, водата. Под въпрос е поставена устойчивостта на самата имперска държава. А това е вече съвсем различен филм.