Капанът на „справедливостта“: Защо прогресивният имотен данък ще удари обикновения човек, а не богатите*

И така мярката, която уж трябва да помогне на хората без жилище, ще направи живота им още по-скъп.

Ключови думи: прогресивен данък, данъци, имот, жилище, наем, цени, поскъпване, флагман

Предстои ни поредното поскъпване на живота.

Макар доскоро да ни уверяваха, че данъците няма да се пипат, ето че пак сме на прага на поредното нарушено обещание. Само че този път ще го опаковат красиво. Ще му сложат етикет „справедливост“. Ще го нарекат борба със спекулата. И ще ни обяснят, че така жилищата щели да станат по-достъпни.

Но както обикновено, сметката пак ще я платят обикновенните хора.

На пръв поглед идеята за прогресивен данък върху имотите звучи много романтично. Имаш повече - плащаш повече. Богатите ще бъдат ограничени, младите ще получат шанс, спекулантите ще се откажат да купуват. Красиво. Почти като предизборен лозунг.

Само че в реалния живот нещата не работят така.

Започва се: Правителството обсъжда прогресивен данък върху жилищата

Живеем във време, в което вече цените на имотите са почти недостижими за младите хора. Цените са безумни. Заплатите не ги догонват. Все повече семейства са принудени да живеят под наем, защото покупката на жилище днес прилича не на нормална житейска стъпка, а на подвиг.

И сега някой гениален ум във властта се е присетил, че решението на всичко това е да вдигнем данъка на собствениците.

А после какво ще стане?

Нима наемодателят ще каже: „Няма проблем, аз съм социално отговорен човек, ще си поема новия данък сам“?

Разбира се, че не.

Този данък ще бъде калкулиран в наема. Естествено не от днес за утре. Не и с едно рязко увеличение. Но постепенно ще бъде прехвърлен към човека, който живее в имота. Тоест към наемателя. Към младото семейство. Към студента. Към работещия човек, който и без това едва смогва.

И така мярката, която уж трябва да помогне на хората без жилище, ще направи живота им още по-скъп.

Гениално, нали?

Антон Кутев категоричен: Предстои икономическа криза у нас, която трябва да се удържи

Но нека не се заблуждаваме, „имот“ не означава само апартамента на някой богаташ в центъра. Имот може да е кварталният магазин, от който си купувате хляб. Имот може да е офисът, в който сключвате застраховката си. Имот може да е занималнята, в която водите детето си. Имот може да е малкото ателие, фризьорският салон, лекарският кабинет, складът на местния бизнес.

И когато разходът за този имот се увеличи било като данък, било като наем, той няма да се изпари във въздуха. Ще влезе в цената на услугата. В хляба. В прическата. В занималнята. В застраховката. В сметката, която пак ще платим ние.

Затова този данък няма да е „данък за богатите“. Това е поредният данък, който ще се разлее надолу по веригата и накрая ще стигне до обикновения човек.

А най-голямата заблуда е, че така щели да спрат спекулата.

Ако някой икономист наистина вярва, че спекулантите с имоти ще се откажат, защото ще им вдигнат малко местния данък, значи или дипломата му се е паднала от кроки, или не разбира как работи този пазар, или се прави, че не разбира.

Спекулата не идва от семеството с наследствен апартамент от бабата.

Не идва от семейството, което е купило малко жилище за детето си и го дава под наем, за да погасява кредита докато то порасне.

Не идва от човека, който има стара къща на село и гарсониера в града.

Истинската спекула идва от парите с неясен произход. От корупционните схеми. От обществените поръчки. От държавните и полудържавни хранилки. От хората, които получават заплати, бонуси и комисиони, за които обикновеният човек не може дори да мечтае. От имоти, купувани на името на роднини, фирми, братовчеди, лели, шуреи и родата до девето коляно.

Затова има толкова много купени и необитаеми апартаменти.

Немъчената пара не се интересува от цена на квадратен метър.

Не се интересува от възвръщаемост на инвестицията.

Не се интересува от икономическа логика.

Камо ли от още няколкостотин евро данък.

Когато парите не са изкарани с труд, данъкът не боли. Но кърви онзи, който работи, смята, плаща кредит, плаща наем, плаща сметки и накрая пак трябва да чуе как всичко това било „за негово добро“.

И след толкова години наистина човек започва да се пита: само идиоти ли има във властта, такива ли стават, когато отидат там, или просто се правят на такива, защото така им е удобно?

Защото решението не е толкова сложно.

Искаш да спреш спекулата? Работи срещу спекулата.

Проследи парите.

Свържи регистрите.

Провери кой реално стои зад фирмите.

Провери произхода на средствата при големите сделки.

Виж кои жилища стоят празни с години.

Виж кой купува по десет апартамента през подставени лица.

Но това е трудно.

Това изисква работа. Изисква контрол. Изисква институции. Изисква да настъпиш хора, които вероятно са много близо до самата власт.

Много по-лесно е да вдигнеш данъка на всички и да наречеш това „справедливост“.

Само че това не е справедливост. Това е безсилие, маскирано като политика.

Като искаш да стимулираш младите, ами помогни им. Дотирай първото им жилище. Дай реални данъчни облекчения. Намали таксите при покупка на първо жилище. Създай гаранционни механизми. Подкрепи строителство там, където има реална нужда. Направи така, че повече райони да са нормални за живот с транспорт, училища, детски градини, инфраструктура.

Не прави всичко още по-скъпо и после не ми обяснявай, че така го правиш по-достъпно.

Това е все едно човек да не може да си купи хляб, а ти да му кажеш: „Спокойно, ще вдигнем цената на брашното, за да решим проблема“.

Историята е пълна с такива „гениални“ идеи. В Англия преди години въведоха "данък върху прозорците". Идеята била много справедлива: големите къщи на богатите имат повече прозорци, значи ще плащат повече. На теория звучи прекрасно. На практика собствениците започнали да зазиждат прозорци, а бедните наематели останали да живеят в по-тъмни, по-нездравословни жилища и с по-високи наеми.

Ето това става, когато някой измисля данък от кабинета си, без да мисли как ще реагира реалният живот на него.

А реалният живот винаги реагира.

Собственикът прехвърля разхода към наемателя.

Бизнесът прехвърля разхода към клиента.

Спекулантът намира вратичка.

Корумпираният капитал намира подставено лице.

Обикновеният човек плаща.

Това е цялата схема.

Затова нека не ни продават този данък като борба за справедливост. Ако искаха справедливост, щяха първо да започнат от произхода на парите. Щяха да започнат от празните апартаменти. Щяха да започнат от имотите на хора, които официално не могат да си позволят и гараж, но неофициално притежават половин квартал.

Но не. Най-лесно е пак да се посегне към данъкоплатеца.

Този данък няма да спре големите играчи.

Няма да спре немъчените пари.

Няма да спре корупцията.

Няма да направи жилищата достъпни.

Няма да помогне на младите.

Той просто ще направи живота още по-скъп.

А после същите хора ще излязат и ще ни обясняват как инфлацията била сложен процес, как пазарът бил виновен, как външните фактори натискали цените и как държавата правела всичко възможно.

Не, не прави всичко възможно.

Прави най-лесното.

Вдига данъци.

И го нарича грижа.

----------------

*Позиция на автора във Фейсбук. Заглавието е на Флагман.бг